Ad Config - Website header

 

Article_top

Ето нещо, което може да сте пропуснали. Франция се превръща в неочакван лидер в политическото обновяване - сфера, в която рядко е била нещо повече.

Това е невероятна история. В края на краищата Франция не е имала балансиран бюджет от 1974  г. насам, а през последното десетилетие не бе в състояние да извърши значителни икономически реформи. Но когато трябва да се отговори на популизма, френският президент Еманюел Макрон се показа изненадващ новатор.

Едва ли можем да пропуснем геройствата на Макрон на международната сцена - все едно дали той напада британската премиерка Тереза Мей във Великобритания или се здрависва с Доналд Тръмп в Брюксел. Но така правят харизматичните лидери. Там, където той наистина прави нещо ново, е френската вътрешна политика.

Да вземем политиката за трудовата заетост. В драматичен контраст с празните обещания на традиционните политици и популистки партии Макрон открито и без притеснение призна, че никой, дори самият той, не може да спаси работните места при тази съсипана икономика.

И той е прав. Глупава глешка е да се опитваш да запазиш работни места на фона на галопиращите технологии и глобализация. Да твърдиш друго е най-долната лъжа, която един политик може да изрече през уязвимото и обезправено население.

Вместо това Макрон призна, че в глобалната икономика социалната държава трябва да се опитва да опазва не работните места, а хората. И той призна, че най-вредното неравенство в съвременните общества не е нивото на доходите, а професионалната подготовка.

Така той призова държавата да инвестира мощно в образованието и обучението, за да помогне на работниците да се подготвят за конкуренция на световните трудови пазари. Той иска да осигури на хората и подкрепа като здравеопазване и грижа за децата, които повишават производителността.

Проработването на тази система ще изисква политическа смелост и време - голямо предизвикателство в свят, в която популистите мамят избирателите с невъзможни аргументи като опазването на работните места и опасностите от глобализацията.

Ако Макрон успее, той ще трябва да издърпа знамето на "разрушението" от популистите и да разкрие истинското им лице - това на консервативна сила, която иска да съхрани неустойчивото статукво. Той ще трябва да даде ясен знак, че техните т. нар. решения не само са осъдени на провал, но и че те ще нанесат поражения на най-уязвимите слоеве на обществото.

Лесно е да отхвърлим визията на Макрон като прекалено идеалистична или невъзможна за прилагане. по-лесно е дори да отхвърлим надигането на популизма като нещо случайно в историята и да чакаме обръщането към бизнеса като нещо най-обикновено. Специално във Франция политиците по традиция правят точно това.

Ако бъдем честни, дневният ред на Макрон е изпълнен с политически рискове. Но това послание за трансформация доведе до избирането му на първо място. Това е мощно напомняне, че Макрон има мандата да трансформира Франция в истинска антипопулистка лаборатория и да изработва устойчиви решения н законното недоволство на обществото, разочаровано от нарушените обещания на елита.

Никой не е очаквал Франция да играе тази роля. Но на континента - от Великобритания до Австрия и Италия, всички традиционни политически партии или губят от популистите, или възприемат тяхната политика. Същевременно Франция наново изобретява политическия център като алтернатива, за да отговори на исканията на разбунтувалото се и разочаровано общество.

В резултат на гласуването за "Брекзит" и избирането на Доналд Тръмп всички погледи се насочиха към Германия като най-вероятния глобален лидер. Но не се случи реално политическо повторно изобретяване в Берлин, където загубилата силата си канцлерка Ангела Меркел не само не успя да демонстрира същата политическа воля за обновление, но и се мъчи да формира правителство.

Това, което сработва във Франция, ще предложи решения за останалите в ЕС и на Запад, най-вече когато става дума за трудовата заетост. Европа често е разчитала на Германия да я води напред. но когато става дума за борба срещу популизма, може би е време да погледнем към Париж.

-----

* Авторът е преподавател по икономика и международни дела във Висшето икономическо училище в Париж. Коментарът е публикуван в "Политико".

 

Ето нещо, което може да сте пропуснали. Франция се превръща в неочакван лидер в политическото обновяване - сфера, в която рядко е била нещо повече.

Това е невероятна история. В края на краищата Франция не е имала балансиран бюджет от 1974  г. насам, а през последното десетилетие не бе в състояние да извърши значителни икономически реформи. Но когато трябва да се отговори на популизма, френският президент Еманюел Макрон се показа изненадващ новатор.

Едва ли можем да пропуснем геройствата на Макрон на международната сцена - все едно дали той напада британската премиерка Тереза Мей във Великобритания или се здрависва с Доналд Тръмп в Брюксел. Но така правят харизматичните лидери. Там, където той наистина прави нещо ново, е френската вътрешна политика.

Да вземем политиката за трудовата заетост. В драматичен контраст с празните обещания на традиционните политици и популистки партии Макрон открито и без притеснение призна, че никой, дори самият той, не може да спаси работните места при тази съсипана икономика.

И той е прав. Глупава глешка е да се опитваш да запазиш работни места на фона на галопиращите технологии и глобализация. Да твърдиш друго е най-долната лъжа, която един политик може да изрече през уязвимото и обезправено население.

Вместо това Макрон призна, че в глобалната икономика социалната държава трябва да се опитва да опазва не работните места, а хората. И той призна, че най-вредното неравенство в съвременните общества не е нивото на доходите, а професионалната подготовка.

Така той призова държавата да инвестира мощно в образованието и обучението, за да помогне на работниците да се подготвят за конкуренция на световните трудови пазари. Той иска да осигури на хората и подкрепа като здравеопазване и грижа за децата, които повишават производителността.

Проработването на тази система ще изисква политическа смелост и време - голямо предизвикателство в свят, в която популистите мамят избирателите с невъзможни аргументи като опазването на работните места и опасностите от глобализацията.

Ако Макрон успее, той ще трябва да издърпа знамето на "разрушението" от популистите и да разкрие истинското им лице - това на консервативна сила, която иска да съхрани неустойчивото статукво. Той ще трябва да даде ясен знак, че техните т. нар. решения не само са осъдени на провал, но и че те ще нанесат поражения на най-уязвимите слоеве на обществото.

Лесно е да отхвърлим визията на Макрон като прекалено идеалистична или невъзможна за прилагане. по-лесно е дори да отхвърлим надигането на популизма като нещо случайно в историята и да чакаме обръщането към бизнеса като нещо най-обикновено. Специално във Франция политиците по традиция правят точно това.

Ако бъдем честни, дневният ред на Макрон е изпълнен с политически рискове. Но това послание за трансформация доведе до избирането му на първо място. Това е мощно напомняне, че Макрон има мандата да трансформира Франция в истинска антипопулистка лаборатория и да изработва устойчиви решения н законното недоволство на обществото, разочаровано от нарушените обещания на елита.

Никой не е очаквал Франция да играе тази роля. Но на континента - от Великобритания до Австрия и Италия, всички традиционни политически партии или губят от популистите, или възприемат тяхната политика. Същевременно Франция наново изобретява политическия център като алтернатива, за да отговори на исканията на разбунтувалото се и разочаровано общество.

В резултат на гласуването за "Брекзит" и избирането на Доналд Тръмп всички погледи се насочиха към Германия като най-вероятния глобален лидер. Но не се случи реално политическо повторно изобретяване в Берлин, където загубилата силата си канцлерка Ангела Меркел не само не успя да демонстрира същата политическа воля за обновление, но и се мъчи да формира правителство.

Това, което сработва във Франция, ще предложи решения за останалите в ЕС и на Запад, най-вече когато става дума за трудовата заетост. Европа често е разчитала на Германия да я води напред. но когато става дума за борба срещу популизма, може би е време да погледнем към Париж.

-----

* Авторът е преподавател по икономика и международни дела във Висшето икономическо училище в Париж. Коментарът е публикуван в "Политико".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

В целия коментар, има едно

В целия коментар, има едно единствено значещо изречение. Всичко останало е пълнеж с някакъв хвалебствено-подмазвачески тон.

" И той призна, че най-вредното неравенство в съвременните общества не е нивото на доходите, а професионалната подготовка."

Автора да беше коментирал на какво се дължи това неравенство и докъде е възможно да се промени това, вместо да преписва кухите им партийни речи
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

'''В целия коментар'' на коментара аз пък не виждам

и едно ''значещо'' изречение (каквото и да значи това). Текстът на г-н Гез е просто коментар, чиято цел е да посочи кои идеи на Макрон противостоят на статуквото и популизма. Не знам дали сте успели да откриете тези идеи.
Не е подмазваческа, на места звучи дори снизходително( по-осезаемо е в оригинал).
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Идея номер 1

Идея номер 1
"Макрон има мандата да трансформира Франция в истинска антипопулистка лаборатория"

Идея номер 2
" да изработва устойчиви решения н законното недоволство на обществото, разочаровано от нарушените обещания на елита"

Идея номе3
""бла-бла-бла, бла-Бла, ...блА"

Да ме прощавате госпожице Милева, но това са политически кухи заклинания, а не идеи.

Единствената идея е "да се наблегне на образование, т.е. да се налеят пари там на конкретното място"

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?