През 1997 г програмистът Ерик Реймънд разделя създаването на софтуер на два модела - "Катедралата" и "Базарът". Или комерсиалният софтуер и "отвореният" код на Линукс света, който всеки може да допълва. В едноименното си есе, а по-късно и книга, Реймънд разяснява предимствата на втория модел.

Той изтъква леснотата, с която отвореният код се допълва, подобрява, усъвършенства и развива. Подчертава и че "свободен" и "отворен" не означава "безплатен". 

Вдъхновени от есето, Netscape Communicator, които стоят зад забравеният вече браузър, публикуват кода на тогава световно известната програма. Благодарение на този код днес имаме Firefox и Thunderbird.

"Open source" се появява през януари 1998 г, на сбирка на поддръжници на свободния софтуер в Пало Алто, Калифорния. Провежда се сериозно обсъждане на кой термин е по-подходящ, "отворен" печели пред "свободен". Създателят на Линукс - Линус Торвалд - одобрява терминът, и движението тръгва с пълна сила.

Днес огромно количество от софтуера, който използваме всеки ден, е с отворен код. През последните две десетилетия движението е спестило на потребителите по света 60 млрд. долара.

Това не става без борба - Microsoft например обявява отворения код за "унищожител на интелектуална собственост". Макар днес и те да имат проекти с отворен код.

Други обаче - Oracle, IBM, и може би най-вече Google прегръщат изцяло идеите на отворения код, който всеки може да допълва и подобрява.

Вероятно около 50% от вас четат тази статия от устройство, чиято операционна система е с отворен код.