Ad Config - Website header

 

Article_top

Разследването за руската намеса в американските президентски избори, водено от специалния прокурор Робърт Мълър, набира скорост през последните месеци. И всички се питат ще стигне ли то до Доналд Тръмп. Много американски юристи вече изказаха становища, че не може да бъдат повдигнати обвинения срещу действащ президент. Това обаче не изчерпва възможностите на Мълър, който очевидно е решен да доведе разследването докрай.

Специалният прокурор е все по-близо до американския президент. Вече са повдигнати обвинения срещу бившия шеф на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт и съдружника му Рик Гейтс, както и срещу съветника на президента по сигурността Майкъл Флин.

Свидетели по делото, които са разпитвани от Мълър и екипа му, разказват пред различни американски медии, че фокусът на разследването е потенциално обвинение срещу Тръмп за възпрепятстване на правосъдието. Специалният прокурор смята да повдигне такова обвинение на базата на добре документирани събития, включително уволнението на Джеймс Коми от Тръмп и опитите му да накара главния прокурор и министър на правосъдието Джеф Сешънс да не си прави отвод по разследването за руската намеса.

Двама адвокати, които защитават клиенти, свързани с разследването, коментират пред “Политико“, че смятат за напълно възможно Мълър да повдигне обвинения срещу Тръмп. Те не са запознати с плановете на прокурора, а мненията им се основават на юридическия им опит и на впечатленията, които имат от разпитите.

 

Според един от адвокатите Мълър може да повдигне обвинения дори само за да демонстрира сериозността на откритията си. В такъв случай той ще срещне сериозна съпротива от защитата на президента.

“Дори ако обвинението е отхвърлено, това поставя Конгреса под максимален натиск да се заеме със случая с необходимата безпристрастност“, казва пред “Политико“ юристът, пожелал анонимност.

Според другия адвокат, интервюиран от “Политико“, Мълър ще повдигне обвинения, и то съвсем скоро – вероятно още през пролетта, за да избегне спекулациите, че се опитва да повлияе на частичните избори през есента.

В американската история обаче обвинение срещу действащ президент би било правен прецедент. По въпроса има две становища на министерството на правосъдието – от 1973 и 2000 г., според които това не може да се случи.

Становището на министерството на правосъдието от 1973 г. е свързано с потенциалните обвинения срещу Ричард Никсън за скандала “Уотъргейт“. Тогава разследващите не повдигат обвинения, а споделят разкритията си с правната комисия на Камарата на представителите, която подготвя искане за импийчмънт.

Становището от 2000 г. е написано от зам. главния прокурор две години след като Бил Клинтън е свален заради лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието заради аферата му със стажантката в Белия дом Моника Люински. Независимият прокурор Кенет Стар, разследващ случая, така и не повдига обвинения. През 1998 г. обаче той поставя пред Конгреса въпроса за обвинения срещу президента.

“Необходимо и законно съгласно Конституцията е федерален съдебен състав да повдигне обвинения срещу действащия президент за сериозни престъпления, които противоречат на официалните му задължения“, пише в документа на разследващите, публикуван едва през миналата година от “Ню Йорк таймс“. “Никой в тази страна, дори президентът Клинтън, не е над закона.“

Според становището от 2000 г. обаче обвинение срещу действащ президент “ би противоречало на конституционните правомощия на изпълнителната власт“.

Според помощници на Стар обаче Мълър е поставен в коренно различна ситуация. Правомощията на Стар са гарантирани от статут на независим прокурор, който изтича през 1999 г. Мълър обаче има правомощия на обикновен прокурор и трябва да следва всички правила, процедури, практики и регулации на министерството на правосъдието.

“Със сигурност знаем, че Мълър спазва правилата“, пише бивш заместник на Стар в “Атлантик“. “Мълър няма да обвини Тръмп за възпрепятстване на правосъдието или за каквото и да е друго. Точка. Всички спекулации по темата са фантазии.“

Освен това Мълър на практика е подчинен на заместник главния прокурор Род Розенстейн, който има думата по всички решения на специалния прокурор.

Дори Мълър все пак да реши да повдигне обвинения, Розенстейн може да му забрани. Според правилата на правосъдното министерство подобен отказ трябва да бъде вписан в заключителните доклади до Камарата на представителите и Сената и нищо повече.

Според някои членове на Демократическата партия Мълър има властта да повдигне обвинения срещу Тръмп, но не е ясно дали ще го направи.

“Смятам, че е много по-вероятно, ако специалният прокурор открие доказателства за престъпления от страна на Тръмп, да ги представи пред Конгреса“, коментира Адъм Шиф, член на комисията по разузнаване в Камарата на представителите.

Той допълва, че е възможно, ако бъдат повдигнати обвинения, делото да се отложи за след края на мандата на президента. Според становището на правосъдното министерство от 1973 г. обаче и това не е вариант.

“Като се имат предвид реалностите в днешната политика, влиянието на медиите и политическите взаимоотношения, в които се намира президентът както във вътрешната, така и във външната политика, възможността да се повдигнат обвинения срещу действащ президент, но делото да се отложи, е своеобразна руска рулетка“, пише тогава зам. главният прокурор Робърт Диксън.

Личният адвокат на Тръмп Джон Доуд пък казва в интервю от декември, че "президентът не може да възпрепятства правосъдието, защото институцията на президента е главен правоприлагащ орган" според Конституцията.

Подобна теза би могла успешно да се оспорва, но потенциалните процедурни хватки, свързани с правомощията на Мълър, трудно може да се преодолеят от прокурора и екипа му.

Засега най-логичен изглежда сценарият Мълър да играе по правилата и да остави решението в ръцете на Конгреса. Въпросът обаче остава отворен поне до момента, в който специалният прокурор докаже дали Тръмп е извършил престъпление. Какво ще предприеме той при такава ситуация, предстои да разберем.
 

Разследването за руската намеса в американските президентски избори, водено от специалния прокурор Робърт Мълър, набира скорост през последните месеци. И всички се питат ще стигне ли то до Доналд Тръмп. Много американски юристи вече изказаха становища, че не може да бъдат повдигнати обвинения срещу действащ президент. Това обаче не изчерпва възможностите на Мълър, който очевидно е решен да доведе разследването докрай.

Специалният прокурор е все по-близо до американския президент. Вече са повдигнати обвинения срещу бившия шеф на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт и съдружника му Рик Гейтс, както и срещу съветника на президента по сигурността Майкъл Флин.

Свидетели по делото, които са разпитвани от Мълър и екипа му, разказват пред различни американски медии, че фокусът на разследването е потенциално обвинение срещу Тръмп за възпрепятстване на правосъдието. Специалният прокурор смята да повдигне такова обвинение на базата на добре документирани събития, включително уволнението на Джеймс Коми от Тръмп и опитите му да накара главния прокурор и министър на правосъдието Джеф Сешънс да не си прави отвод по разследването за руската намеса.

Двама адвокати, които защитават клиенти, свързани с разследването, коментират пред “Политико“, че смятат за напълно възможно Мълър да повдигне обвинения срещу Тръмп. Те не са запознати с плановете на прокурора, а мненията им се основават на юридическия им опит и на впечатленията, които имат от разпитите.

 

Според един от адвокатите Мълър може да повдигне обвинения дори само за да демонстрира сериозността на откритията си. В такъв случай той ще срещне сериозна съпротива от защитата на президента.

“Дори ако обвинението е отхвърлено, това поставя Конгреса под максимален натиск да се заеме със случая с необходимата безпристрастност“, казва пред “Политико“ юристът, пожелал анонимност.

Според другия адвокат, интервюиран от “Политико“, Мълър ще повдигне обвинения, и то съвсем скоро – вероятно още през пролетта, за да избегне спекулациите, че се опитва да повлияе на частичните избори през есента.

В американската история обаче обвинение срещу действащ президент би било правен прецедент. По въпроса има две становища на министерството на правосъдието – от 1973 и 2000 г., според които това не може да се случи.

Становището на министерството на правосъдието от 1973 г. е свързано с потенциалните обвинения срещу Ричард Никсън за скандала “Уотъргейт“. Тогава разследващите не повдигат обвинения, а споделят разкритията си с правната комисия на Камарата на представителите, която подготвя искане за импийчмънт.

Становището от 2000 г. е написано от зам. главния прокурор две години след като Бил Клинтън е свален заради лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието заради аферата му със стажантката в Белия дом Моника Люински. Независимият прокурор Кенет Стар, разследващ случая, така и не повдига обвинения. През 1998 г. обаче той поставя пред Конгреса въпроса за обвинения срещу президента.

“Необходимо и законно съгласно Конституцията е федерален съдебен състав да повдигне обвинения срещу действащия президент за сериозни престъпления, които противоречат на официалните му задължения“, пише в документа на разследващите, публикуван едва през миналата година от “Ню Йорк таймс“. “Никой в тази страна, дори президентът Клинтън, не е над закона.“

Според становището от 2000 г. обаче обвинение срещу действащ президент “ би противоречало на конституционните правомощия на изпълнителната власт“.

Според помощници на Стар обаче Мълър е поставен в коренно различна ситуация. Правомощията на Стар са гарантирани от статут на независим прокурор, който изтича през 1999 г. Мълър обаче има правомощия на обикновен прокурор и трябва да следва всички правила, процедури, практики и регулации на министерството на правосъдието.

“Със сигурност знаем, че Мълър спазва правилата“, пише бивш заместник на Стар в “Атлантик“. “Мълър няма да обвини Тръмп за възпрепятстване на правосъдието или за каквото и да е друго. Точка. Всички спекулации по темата са фантазии.“

Освен това Мълър на практика е подчинен на заместник главния прокурор Род Розенстейн, който има думата по всички решения на специалния прокурор.

Дори Мълър все пак да реши да повдигне обвинения, Розенстейн може да му забрани. Според правилата на правосъдното министерство подобен отказ трябва да бъде вписан в заключителните доклади до Камарата на представителите и Сената и нищо повече.

Според някои членове на Демократическата партия Мълър има властта да повдигне обвинения срещу Тръмп, но не е ясно дали ще го направи.

“Смятам, че е много по-вероятно, ако специалният прокурор открие доказателства за престъпления от страна на Тръмп, да ги представи пред Конгреса“, коментира Адъм Шиф, член на комисията по разузнаване в Камарата на представителите.

Той допълва, че е възможно, ако бъдат повдигнати обвинения, делото да се отложи за след края на мандата на президента. Според становището на правосъдното министерство от 1973 г. обаче и това не е вариант.

“Като се имат предвид реалностите в днешната политика, влиянието на медиите и политическите взаимоотношения, в които се намира президентът както във вътрешната, така и във външната политика, възможността да се повдигнат обвинения срещу действащ президент, но делото да се отложи, е своеобразна руска рулетка“, пише тогава зам. главният прокурор Робърт Диксън.

Личният адвокат на Тръмп Джон Доуд пък казва в интервю от декември, че "президентът не може да възпрепятства правосъдието, защото институцията на президента е главен правоприлагащ орган" според Конституцията.

Подобна теза би могла успешно да се оспорва, но потенциалните процедурни хватки, свързани с правомощията на Мълър, трудно може да се преодолеят от прокурора и екипа му.

Засега най-логичен изглежда сценарият Мълър да играе по правилата и да остави решението в ръцете на Конгреса. Въпросът обаче остава отворен поне до момента, в който специалният прокурор докаже дали Тръмп е извършил престъпление. Какво ще предприеме той при такава ситуация, предстои да разберем.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията