Модите в храненето вече са толкова много, че стават необхватни. И вече има и нещо повече от веган – пеган, чийто корен е в палео /лита/, т.е. храните са толкова натюр, колкото са били по време на пещерните хора. От друга страна пък се допуска и месо на трапезата, т.е. излиза се извън рамките на постността.

Ориз, картофи, хляб или други тестени изделия в менюто на първобитния човек по обясними причини не са присъствали. И който реши в наши дни да практикува неговия начин на хранене, неизбежно ще трябва да се лиши от много достижения на цивилизацията, но не и от месото – то има място на трапезата, но не като основно, а като периферно явление.

Тъй като пеганите все пак посягат към месото, тяхната палитра от храни не е приложима за веганите, посочва Лиза Хапке от германската инициатива ПроВег. Но не отрича новата тенденция, след като и тя, както веганския подход, се опира на ниския гликемичен индекс. В ползата от неговите достойнства експертите по храненето са единодушни – щом се отразява благоприятно на нивото на кръвната захар, а храните, които го гарантират, са достатъчно засищащи.

Този вид хранене всъщност не е германско изобретение – въвежда го американският лекар Марк Хайман, чиято рецепта изобщо не е сложна: много зеленчуци, редукция на захарта, никакви растителни мазнини с изключение на зехтина, никакви млечни продукти, никакъв глутен, както и цялостно изключване на варивата. Добавките също нямат място, а месото служи по-скоро за гарнитура.

„Избягването на храните с висок гликемичен индекс и наблягането на повече пресни зеленчуци и плодове е само за препоръчване“, казва Олаф Ленцен, ръководител на Центъра по хранене в берлинската клиника Вивантес. Според него начинът за постигане на дълголетие е следният – колкото може по-малко месо, повече пресни продукти и максимум движение. Но Ленцен не е съгласен докрай с пеганската философия, изключваща зърнените храни и варивата, при положение, че осигуряваните от тях баластни вещества са необходими на организма.

„Модите идват и си отиват“, констатира Урсула Хъдзън от организацията Slow Food в Германия, отбелязвайки паралелно, че хората все повече се дистанцират от произхода на храната. Те не знаят откъде идва тя, кои са сезонните продукти и как би трябвало да се обработват и комбинират типичните за региона храни. Оттам нататък не им е трудно да изпаднат в една или друга крайност.

Респективно не е ясно дали „пеганизмът“ ще се задържи или много скоро ще отмре. Но има ориентир – отказът от готови продукти, наблягането на пресни плодове и зеленчуци и ограниченото използване на месо принципно дава положителен ефект. Междувременно от гребена на вълната „пеган“ в Германия вече са се възползвали и редица автори на готварски книги, които тиражират множество препоръки за модификация на традиционни рецепти според хранителната култура на палеолитните ни предшественици. Основният аргумент на поддръжниците на тази теория: човешкият организъм не е настроен така, че да поема безусловно предложенията на съвременната хранителна индустрия. Оттам нататък е лесно да се избегнат цивилизационните заболявания от типа на наднорменото тегло или високото кръвно налягане.