Новата законодателна инициатива на депутата от ДПС Делян Пеевски, насочена към "прозрачността" на медиите, може да се разглежда като форма на цензура. Това заяви пред БНР адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", който е и председател на Комисията за журналистическа етика.

Вчера на сайта на Народното събрание се появи проект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Инициативата е на Делян Пеевски и колегите му  от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.

"Изобщо не се крие, че този законопроект е насочен срещу конкурентни медии. Използването на законодателство за разрешаване на спорни въпроси с конкуренцията в сферата на медиите може да представлява форма на цензура", заяви Кашъмов.

Проекът предвижда всички медии, не само печатните, както е сега по закон, а и сайтовете, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им.  Според пердложените изменения те трябва да депозират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е. финансиране от неправителствени организации, дарения и пр.

Дали един проблем трябва да се бори със закон е също голям въпрос, защото всяко създаване на закони по отношение на медиите граничи с опасността да бъде осъществена цензура, забранена в чл. 40 от конституцията, допълни Кашъмов.

"Единият от вносителите е голям собственик на медии, а това противоречи на чл. 145 от Правилника за дейността на Народното събрание", казва Кашъмов.

В него се казва, че народният представител не може да изпълнява дейността си, като търси материална или друга облага за себе си.

"В няколко вестника вчера е оповестена личната гледна точка на този господин, Пеевски, който казва: "внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии". Тоест, всъщност народният представител действа, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската дейност, но при медиите би било още по-опасно, защото използването на законодателство, за да бъдат решавани конкурентни въпроси в сферата на медиите, може да представлява форма на цензура", посочва експертът.

Не всички печатни медии и сега изпълняват законовото изискване да обявяват своя действителен собственик, припомни Кашъмов.

"Два много известни ежедневника, които са представили вчера позицията на г-н Пеевски, както и двата най-известни седмичника в България изобщо не фигурират в този списък. Това значи, че те не са подали декларации в Министерството на културата, както действащият закон изисква, и не са санкционирани от кмета на София Йорданка Фандъкова, която трябва да упражнява контрола", каза Кашъмов.

По думите на адв. Кашъмов действащият закон не изисква медиите изцяло да разкриват своето финансиране, защото това би създало голяма административна тежест върху тях и би ги изложило на опасност от нелоялна конкуренция.

"Това, което се предлага, е изключително странно, защото аз разбирам, че се предлага да се осветляват единствено даренията, но да не се осветляват основните форми на финансиране, а именно реклама, поръчки, кредити и т.н. Както е добре известно, хората у нас страдат от поръчковите статии, а ние няма да разберем по този закон как и кой дава поръчките, това не е сериозно", каза Кашъмов.

Според адвоката единственото положително в проекта на ДПС "но само като идея" е задължението и електронните медии да показват своя действителен собственик. Според експерта обаче това трябвада се регулира чрез Закона за радиото и телевизията.

Никъде по света фалшивите новини не се борят със законови мерки, защото "винаги една тиранична власт може да представи своята дейност като борба с фалшивите новини и по такъв начин да притиска свободата на медиите", каза адвокатът относно декларираната от ДПС цел, че проектът ще бори фалшивите новини.