Ако изборите бяха на 15 юли, ГЕРБ биха получили 26%, БСП - 15 на сто, а ДПС - 7 на сто. Това сочат данните от национално представително проучване на "Екзакта рисърч", направено между 10 и 15 юли сред 1000 души. За Реформаторския блок биха гласували 6%, а за "България без цензура"- 5 на сто. АБВ събира 3%, а НФСБ и "Атака" - по 2 на сто.

Трябва да се уточни, че изследването е направено преди последните трусове в "България без цензура", свързани с разкритията на вече бившия зам.-шеф на партията Ангел Славчев за обвързаности на Николай Бареков с Делян Пеевски. То не отчита и коалиционният развод в ББЦ. В четвъртък от ВМРО съобщиха, че отиват на избори с НФСБ и напускат Бареков. Интересно е да се проследи как ще се отразят тези миграционни процеси на електоралната подкрепа на ББЦ от една страна, както и колко проценти събира коалиция между ВМРО и НФСБ. Красимир Каракачанов направи заявка, че в бъдещ парламент т. нар. патриотичен съюз може да получи поне 10-11%.  

 "Екзакта" е изследвала и кой според анкетираните е най-вероятният вариант за съставяне на правителство след изборите на 5 октомври. Всеки пети очаква ГЕРБ да управлява самостоятелно. Според други 15% най-вероятно бъдещият кабинет ще бъде съставен от ГЕРБ и реформаторите.

За 8 на сто бъдещата управленска формула ще е кабинет на ГЕРБ и ДПС (събитията от днес показват, че може би те ще познаят), а според 7 на сто - на ГЕРБ, реформаторите и АБВ. 6 на сто допускат партньорство между ГЕРБ и БСП в бъдещия кабинет.
В средата на юли Народното събрание и на правителството стигат дъното на общественото доверие, каза Лидия Йорданова от "Екзакта". Двете институции са с най-ниските стойности на одобрение от началото на прехода.

За последната година парламентът е загубил 17 на сто от одобрението и е добавил 18% неодобрение, а в момента доверието в него е 8,5 на сто. Кабинетът губи 15 на сто одобрение за последната година и качва също толкова неодобрение, като в момента е харесван от 17%. 
Прокуратурата губи 10 на сто одобрение и в момента одобрението към работата й е 14,5 на сто, а за съда - 13,6%. Работата на БНБ е одобрявана от 34%. Управителят на БНБ Иван Искров, който заради кризата в банковия сектор за първи път от години влезе във фокуса на медийното и общественото внимание, има одобрение от 28 на сто.

Лидер в класацията на най-харесваните политици е столичната кметица Йорданка Фандъкова с 52% одобрение, следва я Кристалина Георгиева, която е обсъждана като вариант за външен министър на ЕС и за нов мандат като еврокомисар с 51%. Единствено двете могат да се похвалят с положителен рейтинг, т.е. одобрението е по-високо от неодобрението.  

Президентът Росен Плевнелиев е трети в класацията на най-харесваните политици - 39 на сто. Подредбата се допълва от от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - с 36%, Георги Първанов от АБВ - с 32%, Лиляна Павлова и Томислав Дончев с 30% и 29%. Любопитното е, че като министри на ГЕРБ двамата не се радваха на толкова голяма популярност, а Дончев заемаше традиционно опашката на подобни класации, в новото си амплоа на евродетпат обаче той става по-харесван, отчитат от социологическата агенция. Следват Цецка Цачева - 23% и Янаки Стоилов - 21%. Сред политическите лидери най-изразителен спад според социолозите - от 7% спрямо април, има при лидера на БСП в оставка Сергей Станишев. Той е одобряван от 17% от анкетираните. Показателно е, че Станишев губи подкрепата на около една трета от твърдото ядро на БСП.