Какво се случва в БДЖ?

В последните дни от живота на кабинета "Орешарски" властта в София се сети, че има огромни дългове на железниците към кредитори и седна да преговаря. Нещо, което не направи, поне не истински настойчиво, за цялото си управление, продължило година и два месеца. А дълговете са основно към две германски банки - Ка Еф Ве и Еф Ем Ес.

Дни преди официално оставката да бъде подадена, се чу как жп компанията "Дойче бан" едва ли не ще влезе като акционер в БДЖ и как като с магическа пръчка и германска пунктуалност ще превърне грозното пате в красив лебед. Истината обаче за съжаление не е толкова приказна!

Разговорите с "Дойче бан" са в съвсем начален етап, но за участие в собствеността изобщо не става дума. Идеята им е да се направи план за спасението на българските железници. Това трябва да мине през конкурс за консултант, който да бъде избран след обществена поръчка и да се финансира по еврофондовете за "Техническа помощ", разкри пред Клуб Z зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев.

Става дума за цялостен проект, който засяга не само железопътния превозвач БДЖ, но и релсовата компания НКЖИ.

Германската жп компания не крие по никакъв начин, че освен изработването на заданието на бъдещия консултантски договор иска и да поеме изпълнението му. Срещу което да получава пари от родните железници при постигане на определени показатели за подобрение на финансовото състояние.

Според Гинев гигантът "Дойче бан" вижда ролята си по-скоро като "shadow manager" (б. а. - мениджър в сянка). Става дума за нещо като допълнително ниво на засилен контрол.

Идеята е всички действия на жп началниците на високите нива в БДЖ и НКЖИ да бъдат под прякото наблюдение на германски експерти, обясни зам.-министърът.

Предложението за въвеждането на подобна мярка само по себе си е красноречиво - германците са убедени, че от българските железници в момента се краде бясно и че дупките могат да бъдат запушени от хора, които не са "в играта".

Федералната република всъщност има отличен опит в областта на т. нар. "управление в сянка". Този подход бе въведен в източните провинции от бившата ГДР след присъединяването им към Западна Германия. Тогава до всеки висш чиновник в бившия социалистически изток бе залепен по един западняк, който да го пази да не пипа в общата каса.

Сега идеята е същият подход да бъде приложен и в БДЖ като сроковете за изработването на заданието са до октомври т. г. когато в София ще има ново правителство, което да прилага германския модел на управление за структури, склонни към злоупотреби.