Стегнахте ли багажа? Не ми се мисли къде ще ни „сапунисват” накрая нас, особените християни на този век – оклюмали, вечно вкиснати и бозави. Но се сещам за няколко примерни артикула, ако ми позволите да дам бизнес проект за християнски несесер за море. 

Първият и най-задължителен е очила-загрозител, тип страстоубийки. Слагаш си ги и всички разпищолени, сочни, напращели мадами (респективно – пичове) ти изглеждат като булката на Джаба Хатянина. Защото, разбира се, проблемът е именно в тях, а не в теб.

Обезвкусител за храна също би се харчил.  Мини електрошокче за език, с което целият огромен избор на ол-инклузива престава да ти прави впечатление. Така аскезата не страда.

Втвърдител за матраци също е идея. Трябва непременно да ни е зле, щом сме избрали този път. 

Добавете и 2-3 забрадки, плюс възможно по-протъркани безкрайно дълги рокли. Защото „НИЕ” не сме като „тях”... За мъжете – панталони и ризи, за предпочитане в сиво, съчетано с десена „избледнял секъндхенд” и каки, са оферта.

Няма-няма и се сещам за софийското метро – въпреки огромното количество официални табели, схеми, карти и светещи правоъгълничета, накрая се е наложило леличките на гишетата да разпечатат листчета А4 на принтер:  „КЪМ ЦЕНТЪРА“ или „КЪМ ЖЕНСКИ ПАЗАР“. Може да ги видите навсякъде.

Представям си, ако за нас – ментетата християни, имаше табели „КЪМ ЦИЦИТЕ“ или „КЪМ АЛКОХОЛА“, „!!! НЕБЛАГОЧЕСТИВА МУЗИКА”. Простете, ако не се разпознавате в горното... Просто размишлявам.

Такива ли сме? Изгубени в лабиринта от тунели към благочестието, имаме нужда от табели. Йок - да ни предпазят от среща с Минотавъра! Разбирай, някоя подпийнала разголена (става и с „н” вместо „л”) шведка, или представител на толкова животозастрашаващите еврогейски ценности.

Можем да ги фиксираме, само колкото да ги посочим на детето с пръст като плашилище. Да сънува горкото подпийнали разголени шведски еврогейки. Минотавърки, дебнещи в дъното на лабиринта. Нещо като Баба Торбалан (ако в приказките участваше „Евровизия”).

И с риск да ви разваля поредната събота, се сещам за един пример: представи си, че същото това презряно, грешно до мозъка на костите човешко същество пред очите ти го сгази бетоновоз. Или го разстреля поръчкова банда. И двете ги има, и двете случки съм ги виждал като криминален репортер. Ще изпиташ ли радост? Ето, значи, една от разликите между Христос и нас – че той обича, независимо от... А ние мразим, каквото и да... 

Което по никакъв начин не Го прави да се съобразява с паденията или греховете ни и да ги толерира.

Покрай многото други досадни навици имам и тоя да се сещам за неща като Инквизицията, примерно. Едно от „виртуозните изпълнения“, които, ако имаш малко наклонност към размисъл, те подсещат докъде можеш да стигнеш, като се отдалечиш от ценностите на Бог. И най-страшното – да си сигурен, че не си се отдалечил, а въвеждаш във владение именно Него.

Смъртоносна грешка – за някои буквално. Добре де, замисляли ли сте се, що за бог може да я тоя бог, който няма сила да си защити интереса? Да остави живи толкова праведници, колкото е необходимо, и, ако това се налага, да затрие с огън и жупел толкова и толкова еретици, грешници, вещици, алхимици? Че да има нужда да му помагате с вашите слама, кол и огънче? Не сме ли същите и ние днес?

И страх ли Го е от една шведка, или от всичките гейове на света, подредени оттук до берлинския Прайд?

Подтекстът на въпроса ми е: защо християнинът трябва да го е страх? От една шведка ли? Или от една малка ракия, изпита на залез? Ама нали ти имаш Бог? Носиш Бога, търсиш Бога. Този същия, за когото не знам да е имал график – днес вие, митарите и блудниците ще изчакате, защото съм канен у фарисеите, праведните. Защото е неделя примерно (събота в стария вариант). Напротив – показал е обратното. 

Да, Той не е казал да сме травестити, да сме извратеняци и педофили, да сме роби на алкохола, да си гоним единствено кефа - напротив. Не се е съгласявал с деянията на всички гореизредени категории. НО. А но-то не е малко – кой си ти, човече, и кой съм аз?  

Видях неотдавна една представителка на друга религия. Видях я с фередже и после я видях на снимки на морето – с парео  и бански. Е, това не е ли лицемерие? Никого не осъждам. Но ако носиш Христос в куфара само за определени нужди – само толкова бройки, колкото ти трябват примерно за две недели... Все едно са вечерни рокли. Къде е смисълът?

Чисто човешкият комплекс за малоценност, за смачканост, за пропилян живот, докато другите – видиш ли – се веселят, не бива да се бърка с християнство. Това са тъжни неща. Ако те гризе завист, че някой купонясва и спи до обяд, а ти ходиш на църква, повярвай ми – по-добре отиди да потанцуваш. Така мисля аз.

„Станем добре”, се казва на едно много красиво място, което много обичам – да застанем благоприлично, благоговейно. Не е трудно да си проверите откъде е. И да не гледаме кой как си ближе сладоледа. На друго пък се казва: „Радвайте се и се веселете.” Отидете просто на църква и ще ги чуете и двете.

Во имя Черно, Бяло и Адриатическо: Не забравяйте, братя и сестри, че Христос гледа сърцата, не лицата. И не обича осъждане. И не Го е страх от всичките шведки на този и онзи свят.