Държавите в Европа вярват, че като изпращат финансова помощ към другите страни ще намалят прииждащите мигранти. Къде е проблемът ли? Почти няма доказателства, че тази стратегия работи.

Когато Себастиан Курц, най-младият лидер, беше министър на външните работи на Австрия, той обяви прост план за намаляване на миграцията – драстично повишаване на бюджета за международна помощ на своята страна. В същата година (2016) Великобритания обяви, че ще харчи по-ефективно парите за развитие, за да създават работни места в бедните страни и така „да намалят натиска за масова миграция към Европа“. Европейският съюз следваше същата стратегия – да инвестира пари в причините за проблемите, които предизвикват миграция, и така да спират хората преди да тръгнат по опасния път към Европа.

Но изследователите от Центъра за глобално развитие във Вашингтон анализирали няколко съществуващи проучвания за връзката между помощта и миграцията и стигнали до извода, че тази стратегия постига точно обратния ефект.

Първото заключение е, че „плащанията по помощите за развитие не винаги са насочени към причините за проблемите“. Т.е. помощта в страните с висока емиграция не се разпределя по различен начин, в сравнение със страните с ниска емиграция.

Второ, изследователите стигат до извода, че няма достатъчно доказателства за ефективността на помощите, насочени към т.нар. корени на проблемите. Тази помощ не е успяла да задвижи закъсали икономики, да увеличи младежката заетост или пък да намали насилието.

„Въпреки че понякога интензивните професионални обучения са намалили младежката безработица, има оскъдни доказателства, че такива програми успяват да постигнат национално значими резултати“, пише в доклада.

Изследването очертава доста по-сложни връзки между миграцията и икономическото развитие. Семействата често плащат огромни пари наведнъж с надеждата, че ще спечелят повече в чужбина. Накратко, изпращането на млади мъже в други държави често се възприема като инвестиция в бъдещето. Помощите за създаване на повече икономически възможности у дома често правят тази инвестиция доста по-лесно осъществима.

Американският доклад признава „обратна зависимост“ между младежката безработица и емиграцията – страни с повече работещи младежи имат по-малко заминаващи. Но оспорват това твърдение за бедните държави, които остават бедни, защото младежката заетост „едва ли ще намали миграцията в развиващи се държави“. От тук следва, че когато бедните икономики растат, растат и доходите, образованието и целите на хората. И докато емиграцията намалява, когато държавите се развият и надвишат средния доход, то „повечето от страните с ниски доходи не се доближават до това равнище с десетилетия“.

Докладът призовава за по-задълбочено проучване на причините, поради които хората от бедни страни използват миграцията, за да подобрят живота си. Изследователите призовават политиците да погледнат отвъд възпиранието и да се фокусират върху това как миграцията може да бъде от взаимна полза.