Ad Config - Website header

 

Article_top

Кой твърди, че хората в Русия нямали избор? Те могат да избират дали искат да имат своя Путин с дъх на къпини, ягоди или банани. Млада жена от Новосибирск произвежда сапуни за всеки вкус, като ги оформя като бюст на руския президент. Цената е 500 рубли калъпа или 7 евро. Не е евтино, но пък хубав подарък за приятели, които вече си имат всичко: чаша с образа на Путин, календар, бански костюм пак с неговия лик...

През януари в московския дизейнерски център “Артплей” приключи избожба с един единствен акцент – Владимир Путин. Негови бюстове в цветовете на националния флаг и портрети в масло – Путин гали кученце, Путин поваля съперник по джудо, Путин държи в ръка портрет, на който е Владимир Путин. Творбите олицетворявали отношението на хората към лидера на нацията, обясниха организаторите. Имало и ирония, но тя в изкуството била допустима. Наблюдателят обаче не може да направи разлика между култ и ирония.

Преди години чрез говорителя си Путин обяви, че не одобрява култа и бизнеса, свързани с името му. С годините обаче култът набра все по-голяма скорост. А направляваните от Кремъл медии го подклаждат с всички сили, че и добавят нещо от себе си.

Когато през миналия октомври Путин навърши 65 години, държавната телевизия съобщи, че в негова чест нюйоркски ресторант предлага “Бъргър Путин” с тегло килограм и 952 грама, тъй като годината на раждане на Путин е 1952. Бързо стана ясно, че репортерите са платили и всичко е било инсценирано. Имало е само един бъргър “Путин”, приготвен единствено за руските телевизионни зрители.

Политмениджъри непрестанно създават младежки движения с една обединяваща цел – любов към отечеството и възторг от президента. Така се роди и движението “Наши”.

Когато през 1948 г. писателят Джон Стайнбек е пътувал из Съветския съюз с фотографа Робърт Капа, хората са им разказвали, че на Сталин изобщо не му харесвало портретите му да са на всички фасади с размери от няколко етажа. Дори отправил молба те да бъдат отстранени.

“Останахме с впечатление, че всичко, което не е било по вкуса на Сталин, незабавно е изчезвало, но в конкретния случай е било точно обратното”, пише Стайнбек.

Ако някой би дръзнал да разпространи скулптурна фигура на Сталин, яхнал мечка или сапун с неговия образ, той щеше да прекара целия си останал живот в лагер.

В постмодерната епоха не може да има тоталитарни системи по стар образец. Не е лесно обаче да се атакува постмодерният култ към личността а ла Путин. Който възхвалява, при него всичко е ясно. Който критикува култа, рискува. Така, ако не искаш да се забъркваш, остава единствено мълчанието. В несвободни общества гледат с добро око на мълчаливи граждани (или поданици).

През 1968 г. на Запад имаше марксистки сектанти, които по идеологически причини искаха да съзрат само доброто в лицето на Мао. Едва по-късно образът на Че Гевара масово се появи по тениски. Днес туристи си купуват от летищни автомати в Русия тениски с лика на Путин.

Иронията отдавна се превърна в част от пропагандата. Това се отнасся не само до личността на президента, а и до държавните медии и военните. Винаги иде реч за една игра – какво целиш и кое е истина. Спецчасти на руската армия, които през февруари 2014 г. окупираха Крим под прикритието на “сили за самозащита”, с цинична гордост ги наричат “любезни хора” – погазване на международното право с хумор. Западът, който не разбира от майтап, развали настроението, като наложи санкции на Русия.

Откакто Западът умува как да пресече манипулацията и дезинформацията, идващи от Москва, руската задгранична медия Russia Today (Русия днес) тръби: “Blame it on us” (прехвърли вината върху нас). Действително търсенето на руска намеса в президентските избори в САЩ във Вашингтон донякъде придоби симптоми на истерия. Но има индикации за руски опити да се повлияе на изборите в Америка, които трябва да се вземат сериозно.

Руската журналистка Маша Гесен, която през 2013 г. емигрира в САЩ, след избора на Доналд Тръмп написа есе, в което изброи правилата, по които живеят автократите. Първото от тях гласи:

“Приемай го сериозно!”

Точно това се забравя, говорейки за ирония:

“Защо се вълнувате? Та той само се пошегува.”

Целенасочена репресия се преглъща по-лесно, ако се примеси с шега. По тази дисциплина десетилетия наред КГБ обучаваше хората си. Последователите му ползват този опит.

Ако малко се поровиш, за почти всеки цитат на Путин можеш да откриеш друг, където е казал точно обратното. Но в страха си хората са склонни да бъдат заслепявани от лъч надежда – нещата все някак ще се оправят.

Юлиан Ханс е кореспондент в Москва на влиятелния мюнхенски всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията му със съкращения.

 
"Посетете Ню Йорк преди той (Путин) да го е направил", пише на тениските, които довечера ще бъдат представени на моден подиум в Париж.

Кой твърди, че хората в Русия нямали избор? Те могат да избират дали искат да имат своя Путин с дъх на къпини, ягоди или банани. Млада жена от Новосибирск произвежда сапуни за всеки вкус, като ги оформя като бюст на руския президент. Цената е 500 рубли калъпа или 7 евро. Не е евтино, но пък хубав подарък за приятели, които вече си имат всичко: чаша с образа на Путин, календар, бански костюм пак с неговия лик...

През януари в московския дизейнерски център “Артплей” приключи избожба с един единствен акцент – Владимир Путин. Негови бюстове в цветовете на националния флаг и портрети в масло – Путин гали кученце, Путин поваля съперник по джудо, Путин държи в ръка портрет, на който е Владимир Путин. Творбите олицетворявали отношението на хората към лидера на нацията, обясниха организаторите. Имало и ирония, но тя в изкуството била допустима. Наблюдателят обаче не може да направи разлика между култ и ирония.

Преди години чрез говорителя си Путин обяви, че не одобрява култа и бизнеса, свързани с името му. С годините обаче култът набра все по-голяма скорост. А направляваните от Кремъл медии го подклаждат с всички сили, че и добавят нещо от себе си.

Когато през миналия октомври Путин навърши 65 години, държавната телевизия съобщи, че в негова чест нюйоркски ресторант предлага “Бъргър Путин” с тегло килограм и 952 грама, тъй като годината на раждане на Путин е 1952. Бързо стана ясно, че репортерите са платили и всичко е било инсценирано. Имало е само един бъргър “Путин”, приготвен единствено за руските телевизионни зрители.

Политмениджъри непрестанно създават младежки движения с една обединяваща цел – любов към отечеството и възторг от президента. Така се роди и движението “Наши”.

Когато през 1948 г. писателят Джон Стайнбек е пътувал из Съветския съюз с фотографа Робърт Капа, хората са им разказвали, че на Сталин изобщо не му харесвало портретите му да са на всички фасади с размери от няколко етажа. Дори отправил молба те да бъдат отстранени.

“Останахме с впечатление, че всичко, което не е било по вкуса на Сталин, незабавно е изчезвало, но в конкретния случай е било точно обратното”, пише Стайнбек.

Ако някой би дръзнал да разпространи скулптурна фигура на Сталин, яхнал мечка или сапун с неговия образ, той щеше да прекара целия си останал живот в лагер.

В постмодерната епоха не може да има тоталитарни системи по стар образец. Не е лесно обаче да се атакува постмодерният култ към личността а ла Путин. Който възхвалява, при него всичко е ясно. Който критикува култа, рискува. Така, ако не искаш да се забъркваш, остава единствено мълчанието. В несвободни общества гледат с добро око на мълчаливи граждани (или поданици).

През 1968 г. на Запад имаше марксистки сектанти, които по идеологически причини искаха да съзрат само доброто в лицето на Мао. Едва по-късно образът на Че Гевара масово се появи по тениски. Днес туристи си купуват от летищни автомати в Русия тениски с лика на Путин.

Иронията отдавна се превърна в част от пропагандата. Това се отнасся не само до личността на президента, а и до държавните медии и военните. Винаги иде реч за една игра – какво целиш и кое е истина. Спецчасти на руската армия, които през февруари 2014 г. окупираха Крим под прикритието на “сили за самозащита”, с цинична гордост ги наричат “любезни хора” – погазване на международното право с хумор. Западът, който не разбира от майтап, развали настроението, като наложи санкции на Русия.

Откакто Западът умува как да пресече манипулацията и дезинформацията, идващи от Москва, руската задгранична медия Russia Today (Русия днес) тръби: “Blame it on us” (прехвърли вината върху нас). Действително търсенето на руска намеса в президентските избори в САЩ във Вашингтон донякъде придоби симптоми на истерия. Но има индикации за руски опити да се повлияе на изборите в Америка, които трябва да се вземат сериозно.

Руската журналистка Маша Гесен, която през 2013 г. емигрира в САЩ, след избора на Доналд Тръмп написа есе, в което изброи правилата, по които живеят автократите. Първото от тях гласи:

“Приемай го сериозно!”

Точно това се забравя, говорейки за ирония:

“Защо се вълнувате? Та той само се пошегува.”

Целенасочена репресия се преглъща по-лесно, ако се примеси с шега. По тази дисциплина десетилетия наред КГБ обучаваше хората си. Последователите му ползват този опит.

Ако малко се поровиш, за почти всеки цитат на Путин можеш да откриеш друг, където е казал точно обратното. Но в страха си хората са склонни да бъдат заслепявани от лъч надежда – нещата все някак ще се оправят.

Юлиан Ханс е кореспондент в Москва на влиятелния мюнхенски всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията му със съкращения.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?