Ad Config - Website header

 

Article_top

Малките сателити ще бъдат от полза за екологичната сигурност, смята Георги Баев, носител на годишната награда на фондация "Еврика" за млад изобретател за 2017 г. В интервю за БТА младият учен посочи, че все повече международни екипи от млади учени се насочват към разработки на така наречените куб-сателити, които тежат по-малко от 10 килограма, а частите за сглобяването им не са много скъпи.

Според Баев устройствата от този тип са подходящи за изследвания, свързани с екологията, оценката на риска, релефа и други аспекти от науката. Те могат да работят в мрежа на различни позиции и така да се получава заснемане на цялата планета в рамките на 4 часа, а не на 24 часа само от един сателит.

Георги Баев е главен асистент в Националния военен университет "Васил Левски". Експерт е в направление "Национална сигурност", а в момента преподава философия във висшето училище. Наградата "Еврика" му е била присъдена за съавторство на изобретението "Сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда", регистрирано като патент в Националното патентното ведомство.

С това изобретение е създаден сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда, съдържащ спектрален и фотометричен тракт и канал за предаване на сателитно изображение в цифров вид. 

Според младия учен предимствата на изобретението са повишена точност, по-малка маса, габарити и енергопотребление, повишена пространствена и времева разделителна способност, бързо действие и увеличен обем на полезната информация. Измервателният процес и регистрацията на сигнали над определен праг са напълно автоматизирани, а при понижена осветеност на фона на изследваните обекти се осигурява възможност за усилване на яркостта на образа. 

"Ценното е, че изобретението може да бъде приложено за инфрачервено или поларизационно изследване на процеси под вода от различен характер - движение на рибни пасажи, нефтени разливи или подводна археология", каза Баев.

В екипа, създал изобретението участват проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН, проф. Гаро Мардиросян, проф. Живко Жеков, доц. Стилян Стоянов. 

Научният дял на Георги Баев в това изобретение е свързан с даването на идеи и формирането на различни концепции, част от които са в докторската му дисертация, която изследва възможностите на сателитния мониторинг за управление на екологичната сигурност. Причината да получи наградата "Еврика", е защото е на възраст под 35 години, според регламента на фондацията.

От няколко години специалистът е ръководител на университетски клуб по космически интереси "Space Division", в който участват курсанти от НВУ "Васил Левски" с интереси в сферата на космическите изследвания. Представители на клуба са участвали в множество състезания, конференции и международни срещи, свързани с развитието на технологиите в космоса. 

В състезанието "Одисей", организирано от Европейската космическа агенция през 2017 година, разработката на младши сержантите Мирослав Димитров и Иван Димитров е била оценена много високо и двамата са стигнали до полуфинал в Чехия, където са получили медали, грамоти и покани за участие в следващи форуми. 

Интересът към малките сателити сред членовете на клуба, е възникнал след покана за обучение от университетския консорциум за космически изследвания на Япония "Унисек Глобал" /Unisec Global/. Обучението е включвало и сглобка на малък куб сателит, активиране на неговия програмен код и връзката му с наземния софтуер. 

Членовете на клуба са се справили отлично със задачата. Затова те смятат да продължат усилията в тази посока, като амбицията е един ден да успеят да конструират собствени пико-сателити /под 1 кг./, с които да участват в изследователска мисия, разказа Баев. 

След като са придобили японския иновативен опит, младежите се опитват да създадат и свой вариант на нов вид сателит от около 700 грама - Хепта-сателит.

"Теоретичният модел е почти готов, а до края на годината може и да направим практическите изследвания. Остана да разработим дизайна на мисията, който включва наземното управление и целта на изследването", посочи Баев. 

Това, което превръща куб сателитите в цел на разработките на учените е, че те гравитират на ниска околоземна орбита, а престоят им в Космоса е кратък от порядъка на няколко месеца. За това време могат да бъдат заснети определени части от земната повърхност различни параметри и филтри, които дават различен спектрален анализ, което помага в изследването на нововъзникнали земни разломи - важно прогнозиране на земетресения, както и да бъдат набавяни данни за промени на магнитното поле на Земята и нейния климат. 

Технологията на наносателити е подходяща и за едно по-прецизно изследване на малки територии. Върху България има много места, където могат да се приложат, отбеляза ученият. Едно от тях е Черно море. Както за процесите в морето в географски и климатичен план, така и при установяване на археологически находки. Георги Баев посочи, че разработките на тези технологии са в своето начало, затова е хубаво млади български учени да се включат в международни изследователски екипи.

Следващата крачка е кубчестите сателити да придобият миниатюрни мощности за задвижване, за да започнат изпълнение на мисии на по-високи орбити, а защо не и на съседни планети, смята той. Ученият посочва, че космическата наука придобива все по-голяма гражданственост. Огромна част от технологиите в ежедневието, които опасват съвременния човек, работят благодарение на връзката с Космоса. Световните космически агенции вече предоставят безплатни сателитни данни на академичните среди, както и на възникващите нови видове бизнеси.

Самите правителства и военните отстъпват ниските и средни околоземни орбити на обществеността и се насочват към дълбокия Космос, което дава шанс на младите изследвачи, посочи Баев. Според него парите в науката могат да бъдат осигурени от европейско финансиране. Той отбеляза, че това е една от посоките, в които работи ръководството на НВУ "Васил Левски", а от миналата година с такъв проект се подпомагат млади учени във висшето училище, което цели да се утвърди като съвременен център на знанието. 

 

Малките сателити ще бъдат от полза за екологичната сигурност, смята Георги Баев, носител на годишната награда на фондация "Еврика" за млад изобретател за 2017 г. В интервю за БТА младият учен посочи, че все повече международни екипи от млади учени се насочват към разработки на така наречените куб-сателити, които тежат по-малко от 10 килограма, а частите за сглобяването им не са много скъпи.

Според Баев устройствата от този тип са подходящи за изследвания, свързани с екологията, оценката на риска, релефа и други аспекти от науката. Те могат да работят в мрежа на различни позиции и така да се получава заснемане на цялата планета в рамките на 4 часа, а не на 24 часа само от един сателит.

Георги Баев е главен асистент в Националния военен университет "Васил Левски". Експерт е в направление "Национална сигурност", а в момента преподава философия във висшето училище. Наградата "Еврика" му е била присъдена за съавторство на изобретението "Сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда", регистрирано като патент в Националното патентното ведомство.

С това изобретение е създаден сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда, съдържащ спектрален и фотометричен тракт и канал за предаване на сателитно изображение в цифров вид. 

Според младия учен предимствата на изобретението са повишена точност, по-малка маса, габарити и енергопотребление, повишена пространствена и времева разделителна способност, бързо действие и увеличен обем на полезната информация. Измервателният процес и регистрацията на сигнали над определен праг са напълно автоматизирани, а при понижена осветеност на фона на изследваните обекти се осигурява възможност за усилване на яркостта на образа. 

"Ценното е, че изобретението може да бъде приложено за инфрачервено или поларизационно изследване на процеси под вода от различен характер - движение на рибни пасажи, нефтени разливи или подводна археология", каза Баев.

В екипа, създал изобретението участват проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН, проф. Гаро Мардиросян, проф. Живко Жеков, доц. Стилян Стоянов. 

Научният дял на Георги Баев в това изобретение е свързан с даването на идеи и формирането на различни концепции, част от които са в докторската му дисертация, която изследва възможностите на сателитния мониторинг за управление на екологичната сигурност. Причината да получи наградата "Еврика", е защото е на възраст под 35 години, според регламента на фондацията.

От няколко години специалистът е ръководител на университетски клуб по космически интереси "Space Division", в който участват курсанти от НВУ "Васил Левски" с интереси в сферата на космическите изследвания. Представители на клуба са участвали в множество състезания, конференции и международни срещи, свързани с развитието на технологиите в космоса. 

В състезанието "Одисей", организирано от Европейската космическа агенция през 2017 година, разработката на младши сержантите Мирослав Димитров и Иван Димитров е била оценена много високо и двамата са стигнали до полуфинал в Чехия, където са получили медали, грамоти и покани за участие в следващи форуми. 

Интересът към малките сателити сред членовете на клуба, е възникнал след покана за обучение от университетския консорциум за космически изследвания на Япония "Унисек Глобал" /Unisec Global/. Обучението е включвало и сглобка на малък куб сателит, активиране на неговия програмен код и връзката му с наземния софтуер. 

Членовете на клуба са се справили отлично със задачата. Затова те смятат да продължат усилията в тази посока, като амбицията е един ден да успеят да конструират собствени пико-сателити /под 1 кг./, с които да участват в изследователска мисия, разказа Баев. 

След като са придобили японския иновативен опит, младежите се опитват да създадат и свой вариант на нов вид сателит от около 700 грама - Хепта-сателит.

"Теоретичният модел е почти готов, а до края на годината може и да направим практическите изследвания. Остана да разработим дизайна на мисията, който включва наземното управление и целта на изследването", посочи Баев. 

Това, което превръща куб сателитите в цел на разработките на учените е, че те гравитират на ниска околоземна орбита, а престоят им в Космоса е кратък от порядъка на няколко месеца. За това време могат да бъдат заснети определени части от земната повърхност различни параметри и филтри, които дават различен спектрален анализ, което помага в изследването на нововъзникнали земни разломи - важно прогнозиране на земетресения, както и да бъдат набавяни данни за промени на магнитното поле на Земята и нейния климат. 

Технологията на наносателити е подходяща и за едно по-прецизно изследване на малки територии. Върху България има много места, където могат да се приложат, отбеляза ученият. Едно от тях е Черно море. Както за процесите в морето в географски и климатичен план, така и при установяване на археологически находки. Георги Баев посочи, че разработките на тези технологии са в своето начало, затова е хубаво млади български учени да се включат в международни изследователски екипи.

Следващата крачка е кубчестите сателити да придобият миниатюрни мощности за задвижване, за да започнат изпълнение на мисии на по-високи орбити, а защо не и на съседни планети, смята той. Ученият посочва, че космическата наука придобива все по-голяма гражданственост. Огромна част от технологиите в ежедневието, които опасват съвременния човек, работят благодарение на връзката с Космоса. Световните космически агенции вече предоставят безплатни сателитни данни на академичните среди, както и на възникващите нови видове бизнеси.

Самите правителства и военните отстъпват ниските и средни околоземни орбити на обществеността и се насочват към дълбокия Космос, което дава шанс на младите изследвачи, посочи Баев. Според него парите в науката могат да бъдат осигурени от европейско финансиране. Той отбеляза, че това е една от посоките, в които работи ръководството на НВУ "Васил Левски", а от миналата година с такъв проект се подпомагат млади учени във висшето училище, което цели да се утвърди като съвременен център на знанието. 

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Без да омаловажавам

Без да омаловажавам възможните научните достойнства, но все едно чета "работническо дело" отпреди 30 години .... то затова се налага да пиша "възможни"

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?