Ad Config - Website header

 

Article_top

През последните месеци натрапчиво ми се налага често да обяснявам, че не съм се превърнал от либерал в консерватор. Изобщо не съм се превръщал от нещо в друго - каквито са били възгледите ми през последните 20 години, такива си остават, като се има предвид, че човек все пак се развива, следи какво се случва, чете, мисли... Никога не съм бил либерал в тесния смисъл на думата, но винаги съм споделял възгледите на либералната демокрация като система от принципи за политическо устройство на обществото.

Либералната демокрация предполага свобода на различните възгледи и стремеж тяхното разнообразие да бъде интегрирано в общност на толерантно отношение към различието. Либералната демокрация предполага демократична представителност на властта и респект към възгледите и правата на тези, които са останали малцинство - респективно, опозиция. Либералната демокрация конструира гражданската и политическата общност на основата на свободата на личността. Конкретните измерения на либерализма като политическа идеология съм приемал отчасти, а други негови постулати - не. Моят възглед за свободата е персоналистки, а не либерален - затова смятам, че съм по-близо до възгледите на християнската демокрация, отколкото до либерализма.

Не приемам и крайни пазарни възгледи за икономиката - от десетилетия насам. Винаги съм бил поддръжник на глобализацията и винаги съм бил критичен към нейния хаотичен характер като процес на разграждане на общности и институции - например, свързани с националната държава. Считам за нормално глобалната икономика да бъде подчинена на глобална система от регулации, съответстващи поне на държавата - "нощен пазач" на Адам Смит. И не съм особено оригинален в този си възглед - той е доста широко разпространен.

Скептичен съм - и то от много години - към тези нови измерения на ляволибералния мироглед, които навлязоха в нашия свят с вълната на т.нар. "постмодернизъм". Особено неприемливи за мен са възгледите на релативизма - разбирането, че всичко на този свят може да се "деконструира" и "реконструира" по наша прищявка и това да се прави винаги, когато нещо от обективната действителност не ни изнася. Неприемлив за мен е възгледът, че обществената промяна е ценност сама по себе си - колкото по-дълбока и бърза, толкова по-добре. Не, не приемам този възглед. В обществото винаги има реалности, които е разумно да се променят, както и такива, които е разумно да бъдат запазени като част от една традиция, която е доказала своята полезност. Не приемам технократичния оптимизъм и неговите крайности в интерпретацията на човека като т.нар. "трансхуманизъм" - за мен християнският възглед за човека е по-близък. 

Бих искал още веднъж да подчертая - това не са възгледи, придобити от мен напоследък. Нося ги от десетилетия и това е доказуемо лесно на практика - през последните 30 години съм написал доста текстове, които удостоверяват най-добре какво съм мислил и как съм отразявал света, в който живея. Друг е въпросът, че самият свят около нас през последните десетилетия доста бързо се променя. Оценките на тези промени са противоречиви - поне за мен самия. Затова определени тези и определени възгледи за света "изплуват" във вниманието ни и получават приоритет. В частност - днес ежедневно ми се налага да споря с хора, които имат по-скоро ляволиберални възгледи, въпреки, че в продължение на десетилетия ние с тях сме били и си оставаме в една общност - общността на демократично мислещите, проевропейски и атлантически ориентирани хора в България.

Но както Европа, така и целият свят се променят динамично - особено в определени измерения на своето битие. Затова ние спорим - имаме разногласия за посоката и смисъла на промяната. В общия психологически контекст на гражданските и политически разделения мога да приема, че моите възгледи са наистина по-консервативни от тези на мои колеги и приятели, които са в ляволибералната част на спектъра. Но нито те са се променяли драматично напоследък, нито аз съм станал от либерал - консерватор. Да не търсим под вола теле - това, което някои хора виждат днес и то им се струва ново и интересно, всъщност е старо и добре видимо. Особено при хора като мен, чието занятие е да говорят и да пишат - от много години насам.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

През последните месеци натрапчиво ми се налага често да обяснявам, че не съм се превърнал от либерал в консерватор. Изобщо не съм се превръщал от нещо в друго - каквито са били възгледите ми през последните 20 години, такива си остават, като се има предвид, че човек все пак се развива, следи какво се случва, чете, мисли... Никога не съм бил либерал в тесния смисъл на думата, но винаги съм споделял възгледите на либералната демокрация като система от принципи за политическо устройство на обществото.

Либералната демокрация предполага свобода на различните възгледи и стремеж тяхното разнообразие да бъде интегрирано в общност на толерантно отношение към различието. Либералната демокрация предполага демократична представителност на властта и респект към възгледите и правата на тези, които са останали малцинство - респективно, опозиция. Либералната демокрация конструира гражданската и политическата общност на основата на свободата на личността. Конкретните измерения на либерализма като политическа идеология съм приемал отчасти, а други негови постулати - не. Моят възглед за свободата е персоналистки, а не либерален - затова смятам, че съм по-близо до възгледите на християнската демокрация, отколкото до либерализма.

Не приемам и крайни пазарни възгледи за икономиката - от десетилетия насам. Винаги съм бил поддръжник на глобализацията и винаги съм бил критичен към нейния хаотичен характер като процес на разграждане на общности и институции - например, свързани с националната държава. Считам за нормално глобалната икономика да бъде подчинена на глобална система от регулации, съответстващи поне на държавата - "нощен пазач" на Адам Смит. И не съм особено оригинален в този си възглед - той е доста широко разпространен.

Скептичен съм - и то от много години - към тези нови измерения на ляволибералния мироглед, които навлязоха в нашия свят с вълната на т.нар. "постмодернизъм". Особено неприемливи за мен са възгледите на релативизма - разбирането, че всичко на този свят може да се "деконструира" и "реконструира" по наша прищявка и това да се прави винаги, когато нещо от обективната действителност не ни изнася. Неприемлив за мен е възгледът, че обществената промяна е ценност сама по себе си - колкото по-дълбока и бърза, толкова по-добре. Не, не приемам този възглед. В обществото винаги има реалности, които е разумно да се променят, както и такива, които е разумно да бъдат запазени като част от една традиция, която е доказала своята полезност. Не приемам технократичния оптимизъм и неговите крайности в интерпретацията на човека като т.нар. "трансхуманизъм" - за мен християнският възглед за човека е по-близък. 

Бих искал още веднъж да подчертая - това не са възгледи, придобити от мен напоследък. Нося ги от десетилетия и това е доказуемо лесно на практика - през последните 30 години съм написал доста текстове, които удостоверяват най-добре какво съм мислил и как съм отразявал света, в който живея. Друг е въпросът, че самият свят около нас през последните десетилетия доста бързо се променя. Оценките на тези промени са противоречиви - поне за мен самия. Затова определени тези и определени възгледи за света "изплуват" във вниманието ни и получават приоритет. В частност - днес ежедневно ми се налага да споря с хора, които имат по-скоро ляволиберални възгледи, въпреки, че в продължение на десетилетия ние с тях сме били и си оставаме в една общност - общността на демократично мислещите, проевропейски и атлантически ориентирани хора в България.

Но както Европа, така и целият свят се променят динамично - особено в определени измерения на своето битие. Затова ние спорим - имаме разногласия за посоката и смисъла на промяната. В общия психологически контекст на гражданските и политически разделения мога да приема, че моите възгледи са наистина по-консервативни от тези на мои колеги и приятели, които са в ляволибералната част на спектъра. Но нито те са се променяли драматично напоследък, нито аз съм станал от либерал - консерватор. Да не търсим под вола теле - това, което някои хора виждат днес и то им се струва ново и интересно, всъщност е старо и добре видимо. Особено при хора като мен, чието занятие е да говорят и да пишат - от много години насам.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"винаги съм споделял

"винаги съм споделял възгледите на либералната демокрация"

Интересно какво е обратното на "либерална демокрация" ?
Може би "нелиберална демокрация" ?
Или пък "нелиберална недемокрация" ?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"че съм по-близо до

"че съм по-близо до възгледите на християнската демокрация"

лелей,
какво ли биха казали древните гърци и всички други бивши и настоящи еретици

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията