Президентът Румен Радев обмисля дали да не наложи поредното си вето - този път на Закона за банковата несъстоятелност с автори депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, придобил гражданственост като "закона Пеевски за КТБ" или "закон за вторичното разграбване на КТБ". Това научи Клуб Z от източници от "Дондуков" 2.

Текстовете бяха приети окончателно на 9 февруари с основната подкрепа на ГЕРБ. От БСП  бяха против текстовете, защото с тях се въвеждат правила със задна дата - белег на извънредно законодателство, а и в самия проект бе записано името на фалиралата КТБ, което на практика го прави закон за една конкретна банка.

Най-вече заради извънредното законодателство Радев е разпределил текстовете на правния си екип за становище. Близки до държавния глава обаче го съветвали да не налага вето на точно този закон с аргумента, че ако го направи ще стане обект на непрестанни нападки от медиите на Пеевски. Както е известно, той е издател на един от най-тиражните вестници - "Телеграф". 

Затова и от "Дондуков" 2 допускат, че президентът може да избере друг вариант - да сезира Конституционния съд. Така хем ще е показал отношението си към закона, хем няма сам да "си вкарва главата в торбата", подлагайки се на евентуални медийни атаки.

Призив президентът да наложи вето на закона "Пеевски" отправиха тази седмица и от "Да, България". 

Според партията проблемите в приетите текстове са четири групи: те противоречат на "основополагащи за българския конституционен модел принципи", противоречат на правото на ЕС, промените предлагат решения, които са обратни на съвременните стандарти за производствата по несъстоятелност, ще се стигне до правен хаос, а самите текстове "не кореспондират с мотивите на вносителите".

В мотивите са дадени примери от практиката на Конституционния съд в годините. Според "Да, България" законът противоречи на чл. 4, ал 1 от Конституцията, прогласяващ принципа на правовата държава  - най-вече заради това, че ще могат да се развалят сделки със задна дата, въпреки че към момента на извършването им са били действителни. Това е нарушение не само на конституционния ред у нас, но и на принципи на европейското право, смятат още от "Да, България".

Въвеждането на петгодишен срок за завеждане на отменителни искове противоречи на целите на производството по банкова несъстоятелност, а именно "да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката", пишат още от партията. Освен това "удължаването на сроковете за провеждане на производствата по несъстоятелност в контекста на банковата несъстоятелност е решение, което е обратно на настоятелните препоръки на Световна банка за приемане на законодателство, което да ускори производството по несъстоятелност."

"Целта на голяма част от разпоредбите е да преуредят съществуващи правни отношения, а съобразно правната теория това се определя като "обратно действие на закона", посочват от формацията на Христо Иванов.