Ad Config - Website header

 

Article_top

Българският футбол напълно очаквано си избра Борислав Михайлов за нов 4-годишен мандат начело на БФС. Числата от осмия редовен конгрес са красноречиви - 463 гласа за Боби, 36 за Любослав Пенев, 5 за Ивайло Дражев.

Михайлов беше избран като Тодор Живков, а вотът на делегатите, както и целият конгрес бяха “достоен” епилог на една кампания, която започна миналата есен и която много приличаше на политическите за вот за парламент, президент или местна власт. Каквото ви харесва.

Ето ви нещо като равносметка на събитията от последните месеци. И някои изводи. Може нещо да ви е убягнало. Но като цяло конгресът не си струва тежки анализи, тъй като се случи нещо, случващо се постоянно в държавата и явно така ще продължи. Край не се види.

Край не се види и на управлението на Михайлов. Вратарят на Четвъртите в света би могъл да управлява и още 40 лета. А ако питате не малко от футболните хора, не е нужно да има край на този режим, тъй като той е успешен. Най-малкото е стабилен.

И така…

Опозицията

Ивайло Дражев заслужава само 1-2 изречения. Една от шегите в импровизирания пресцентър в хотел “Маринела” снощи (покрай безкрайното чакане, напомнило на някои от нас конгресите-маратони по времето на Иван Славков) беше, че броят на недействителните бюлетини е по-висок, отколкото гласовете за Дражев. Бившият футболен бос застана на трибуната и подчерта, че Бургас, град с огромен принос за брутния вътрешен продукт, напрактика няма професионален футбол в момента. 

Иначе колоритният Дражев (ако човек гледа сеир) пропусна да отбележи, че той е един от виновниците да се стигне до това положение. Аз бих добавил: то аматьорският футбол (в това число детско-юношеският, тази жизненоважна основа) в Бургас и цяла България е зле, вие искате професионален.

Любо Пенев заслужаваше много повече от 1-2 изречения, когато беше футболист. След това обаче постиженията му като треньор и ръководител не са така запомнящи се.

Борислав Михайлов се оплака снощи от “долнопробна клеветническа кампания” към сегашното управление. Такава, че и по-кална, беше спретната и на Пенев от медии, които недвусмислено застанаха на страната на Боби. Те си знаят защо.

Оставете приказките за дългове към банки и т.н. Липсата на управленски опит просто е факт, който няма как да се заобиколи. А през 2005 г., когато бутна Батето, Михайлов вече беше приличен апаратчик, израснал под крилото точно на Славков.

Като цяло кандидатурата на Пенев и кампанията му бяха несериозно поставени. “Ел голеадор” тръгна да гони властта с билбордове из цялата страна. Все едно ще се явява на избори за президент или премиер. Много от обещанията му бяха популистки, а обвиненията към другата страна - безпочвени. На принципа “този казал, онзи чул”. Без имена, без факти.

На голяма пресконференция преди форума “дясната му ръка” Николай Илиев смело заяви, че “Левски” ще подкрепи опозиционера. Два пъти го каза. 

На следващия ден “Левски” не само, че подкрепи Михайлов, но бе и един от близо 50-те клуба, които издигнаха кандидатурата му. 

Все още не толкова далеч е 1999 г., когато Любослав Пенев успя да стане президент на ЦСКА на мястото на Илия Павлов. Царуването в родния му клуб не продължи дълго. И тогава имаше обещания на едро, как на “Българска армия” ще дойдат инвеститори от Англия и Испания. Но първият реален инвеститор, когото Пенев върна, бе Гриша Ганчев. Вторият - Васил Божков, пое “червените” и изгони Любо. Толкова за управленския опит на Любо Пенев.

За капак кандидатът за президент излезе на трибуната на конгреса и каза на делегатите, че някои от тях не били "истински футболни хора". С тази реплика Пенев изгуби не този конгрес - беше го загубил отдавна, той пропиля шанса си за следващо явяване.

Ако това е промяната - не, благодаря.

Остана да виси един въпрос, който феновете на ЦСКА-София, застанали зад един от идолите си, май не обичат много да си задават: защо Гриша Ганчев не подкрепи Пенев срещу Михайлов, към когото изразява нескрита омраза? Христо Стоичков също не каза и дума за конгреса, а вече от години е отявлен противник на Боби.

Борислав Михайлов

Ясно беше, че предвид всичко казано по-горе, за да загуби, Михайлов сам трябва да го поиска. В края на миналата година за втори път на посещение дойде президентът на УЕФА Александър Чеферин. Неговата визита трябваше да каже следното: Боби Михайлов е нашият човек. А междувременно тук има едни пари по проекти, които по-малките и средни клубове могат да спечелят - за игрища и бази.

В този период и държавата в лицето на министъра на младежта и спорта Красен Кралев ясно показа, че Михайлов е нейният човек. А партньорът на тенис на Бойко Борисов… си остава само партньор на тенис. Евентуално - тепърва ще видим.

Михайлов все пак прояви и похвална активност. Много футболни хора го видяха наживо (извън конгрес) може би за първи път от футболните му години насам. И той като Пенев пообиколи България, раздаде подаръци, организира софри… 

На самия конгрес се случиха неща, каквито досега не е имало. Гостуваха хора от ФИФА и УЕФА, имаше похвални слова и подаръци за Михайлов. Това беше тежката артилерия - ако някой случайно още не е наясно кой ще продължи са кара влака. 

Към ласкателите се присъедини и Спас Русев, който нарече футболния шеф “голяма фигура, която участва в европейските и световни процеси”. Малко по-късно собственикът на “Левски” и “Виваком” влезе в изпълкома.

А само преди година и половина “сините” остро негодуваха от срещу преобличането на “Литекс” в ЦСКА-София, станало и със съгласието на БФС.

През подобна метоморфоза минаха и други футболни личности. Години наред говориш с хора от всички нива на в българския двор на Царя и слушаш едно и също: Тия от БФС-то да се махат, за нищо не стават, ще дойдем в София да ги изметем…

Но ето че идва конгрес и от трибуната му почва да се леят дитирамби. Близо 50 клуба издигнаха Боби за нов мандат. Такова чудо не е било. Че и някои от тях се оказаха нелигитимни.

Какво следва?

Нищо ново. Статуквото победи. Както написа Станил Йотов, уважаван спортен журналист, “заслужаваме си Боби, за друг не сме дорасли”. Още по-отчайващо е, че реална и по-добра алтернатива на този конгрес нямаше.

“Избрахме по-малкото зло. Боби поне си го знаем.”

Това казваха не малко делегати снощи в кулоарите. Футболен цугцванг. Да ви звучи познато?

Дори само бегъл поглед във футболните процеси показва, че и в любимата игра нещата се случват като в държавата. Някой вярва ли, че това правителство ще извърши нужните реформи и ще почне реална битка с корупцията?

А някой вярва ли, че и във футбола, който е прогнила система, ще се направят дълбоки промени? И ще почне да се работи така, щото пак да излизат футболисти и да има повече силни отбори, а не само един? Най-малкото - футболът да дава шанс на повече деца?

В някои отношения Борислав Михайлов прилича на Бойко Борисов. Едно от нещата, които ги обединяват, е моделът “бащица”. Българинът явно си обича този модел и го следва, колкото и да попръжва понякога.

Борисов ще ви каже, че България е стабилна и трябва да остане такава. Безработицата е рекордно ниска, работа има за всички, доходите се вдигат, разбираме се перфектно с европейските партньори, страната ни има авторитет…

Борислав Михайлов и БФС снощи приеха бюджет от 80 милиона лева за следващите 4 години - рекорден. Огромна част от него идва от европейския партньор УЕФА, което се дължи най-вече на авторитета на Боби като член на изпълкома на централата в Нион.  

Строят терени и бази (“магистралите” на футбола), чака ни светло бъдеще, скоро ще има класиране на голямо първенство… Важното е да има стабилност.

Само дето няма щастливи хора в държавата. Още по-малко ги има във футбола.

 

Българският футбол напълно очаквано си избра Борислав Михайлов за нов 4-годишен мандат начело на БФС. Числата от осмия редовен конгрес са красноречиви - 463 гласа за Боби, 36 за Любослав Пенев, 5 за Ивайло Дражев.

Михайлов беше избран като Тодор Живков, а вотът на делегатите, както и целият конгрес бяха “достоен” епилог на една кампания, която започна миналата есен и която много приличаше на политическите за вот за парламент, президент или местна власт. Каквото ви харесва.

Ето ви нещо като равносметка на събитията от последните месеци. И някои изводи. Може нещо да ви е убягнало. Но като цяло конгресът не си струва тежки анализи, тъй като се случи нещо, случващо се постоянно в държавата и явно така ще продължи. Край не се види.

Край не се види и на управлението на Михайлов. Вратарят на Четвъртите в света би могъл да управлява и още 40 лета. А ако питате не малко от футболните хора, не е нужно да има край на този режим, тъй като той е успешен. Най-малкото е стабилен.

И така…

Опозицията

Ивайло Дражев заслужава само 1-2 изречения. Една от шегите в импровизирания пресцентър в хотел “Маринела” снощи (покрай безкрайното чакане, напомнило на някои от нас конгресите-маратони по времето на Иван Славков) беше, че броят на недействителните бюлетини е по-висок, отколкото гласовете за Дражев. Бившият футболен бос застана на трибуната и подчерта, че Бургас, град с огромен принос за брутния вътрешен продукт, напрактика няма професионален футбол в момента. 

Иначе колоритният Дражев (ако човек гледа сеир) пропусна да отбележи, че той е един от виновниците да се стигне до това положение. Аз бих добавил: то аматьорският футбол (в това число детско-юношеският, тази жизненоважна основа) в Бургас и цяла България е зле, вие искате професионален.

Любо Пенев заслужаваше много повече от 1-2 изречения, когато беше футболист. След това обаче постиженията му като треньор и ръководител не са така запомнящи се.

Борислав Михайлов се оплака снощи от “долнопробна клеветническа кампания” към сегашното управление. Такава, че и по-кална, беше спретната и на Пенев от медии, които недвусмислено застанаха на страната на Боби. Те си знаят защо.

Оставете приказките за дългове към банки и т.н. Липсата на управленски опит просто е факт, който няма как да се заобиколи. А през 2005 г., когато бутна Батето, Михайлов вече беше приличен апаратчик, израснал под крилото точно на Славков.

Като цяло кандидатурата на Пенев и кампанията му бяха несериозно поставени. “Ел голеадор” тръгна да гони властта с билбордове из цялата страна. Все едно ще се явява на избори за президент или премиер. Много от обещанията му бяха популистки, а обвиненията към другата страна - безпочвени. На принципа “този казал, онзи чул”. Без имена, без факти.

На голяма пресконференция преди форума “дясната му ръка” Николай Илиев смело заяви, че “Левски” ще подкрепи опозиционера. Два пъти го каза. 

На следващия ден “Левски” не само, че подкрепи Михайлов, но бе и един от близо 50-те клуба, които издигнаха кандидатурата му. 

Все още не толкова далеч е 1999 г., когато Любослав Пенев успя да стане президент на ЦСКА на мястото на Илия Павлов. Царуването в родния му клуб не продължи дълго. И тогава имаше обещания на едро, как на “Българска армия” ще дойдат инвеститори от Англия и Испания. Но първият реален инвеститор, когото Пенев върна, бе Гриша Ганчев. Вторият - Васил Божков, пое “червените” и изгони Любо. Толкова за управленския опит на Любо Пенев.

За капак кандидатът за президент излезе на трибуната на конгреса и каза на делегатите, че някои от тях не били "истински футболни хора". С тази реплика Пенев изгуби не този конгрес - беше го загубил отдавна, той пропиля шанса си за следващо явяване.

Ако това е промяната - не, благодаря.

Остана да виси един въпрос, който феновете на ЦСКА-София, застанали зад един от идолите си, май не обичат много да си задават: защо Гриша Ганчев не подкрепи Пенев срещу Михайлов, към когото изразява нескрита омраза? Христо Стоичков също не каза и дума за конгреса, а вече от години е отявлен противник на Боби.

Борислав Михайлов

Ясно беше, че предвид всичко казано по-горе, за да загуби, Михайлов сам трябва да го поиска. В края на миналата година за втори път на посещение дойде президентът на УЕФА Александър Чеферин. Неговата визита трябваше да каже следното: Боби Михайлов е нашият човек. А междувременно тук има едни пари по проекти, които по-малките и средни клубове могат да спечелят - за игрища и бази.

В този период и държавата в лицето на министъра на младежта и спорта Красен Кралев ясно показа, че Михайлов е нейният човек. А партньорът на тенис на Бойко Борисов… си остава само партньор на тенис. Евентуално - тепърва ще видим.

Михайлов все пак прояви и похвална активност. Много футболни хора го видяха наживо (извън конгрес) може би за първи път от футболните му години насам. И той като Пенев пообиколи България, раздаде подаръци, организира софри… 

На самия конгрес се случиха неща, каквито досега не е имало. Гостуваха хора от ФИФА и УЕФА, имаше похвални слова и подаръци за Михайлов. Това беше тежката артилерия - ако някой случайно още не е наясно кой ще продължи са кара влака. 

Към ласкателите се присъедини и Спас Русев, който нарече футболния шеф “голяма фигура, която участва в европейските и световни процеси”. Малко по-късно собственикът на “Левски” и “Виваком” влезе в изпълкома.

А само преди година и половина “сините” остро негодуваха от срещу преобличането на “Литекс” в ЦСКА-София, станало и със съгласието на БФС.

През подобна метоморфоза минаха и други футболни личности. Години наред говориш с хора от всички нива на в българския двор на Царя и слушаш едно и също: Тия от БФС-то да се махат, за нищо не стават, ще дойдем в София да ги изметем…

Но ето че идва конгрес и от трибуната му почва да се леят дитирамби. Близо 50 клуба издигнаха Боби за нов мандат. Такова чудо не е било. Че и някои от тях се оказаха нелигитимни.

Какво следва?

Нищо ново. Статуквото победи. Както написа Станил Йотов, уважаван спортен журналист, “заслужаваме си Боби, за друг не сме дорасли”. Още по-отчайващо е, че реална и по-добра алтернатива на този конгрес нямаше.

“Избрахме по-малкото зло. Боби поне си го знаем.”

Това казваха не малко делегати снощи в кулоарите. Футболен цугцванг. Да ви звучи познато?

Дори само бегъл поглед във футболните процеси показва, че и в любимата игра нещата се случват като в държавата. Някой вярва ли, че това правителство ще извърши нужните реформи и ще почне реална битка с корупцията?

А някой вярва ли, че и във футбола, който е прогнила система, ще се направят дълбоки промени? И ще почне да се работи така, щото пак да излизат футболисти и да има повече силни отбори, а не само един? Най-малкото - футболът да дава шанс на повече деца?

В някои отношения Борислав Михайлов прилича на Бойко Борисов. Едно от нещата, които ги обединяват, е моделът “бащица”. Българинът явно си обича този модел и го следва, колкото и да попръжва понякога.

Борисов ще ви каже, че България е стабилна и трябва да остане такава. Безработицата е рекордно ниска, работа има за всички, доходите се вдигат, разбираме се перфектно с европейските партньори, страната ни има авторитет…

Борислав Михайлов и БФС снощи приеха бюджет от 80 милиона лева за следващите 4 години - рекорден. Огромна част от него идва от европейския партньор УЕФА, което се дължи най-вече на авторитета на Боби като член на изпълкома на централата в Нион.  

Строят терени и бази (“магистралите” на футбола), чака ни светло бъдеще, скоро ще има класиране на голямо първенство… Важното е да има стабилност.

Само дето няма щастливи хора в държавата. Още по-малко ги има във футбола.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията