За нормален живот в България на четиричленно семейство му трябват 2300 лева. Толкова е било в края на декември м.г. по данни на КНСБ, обявиха от Института за социални и синдикални изследвания. Издръжката на живота у нас е излизала средно 581 лева за член на четиричленно домакинство и се увеличава плавно заедно с доходите.

Те обаче се разпределят неравно, като богатите българи стават по-богати, а бедните - все по-бедни. Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.

Размерът на общия доход средномесечно на едно лице представлява 83% от необходимите средства за издръжка на живот, докато през 2010 г. това съотношение е било около 60.3%. Поради изключително ниската база той не е осезаем и не се усеща от българските домакинства.

Нарастването на доходите не се разпределя равномерно. При високодоходните нарастването е с по-голяма скорост, съответно и високодоходните домакинства нарастват по-бързо, докато бедните домакинства намаляват за едногодишен период, но техният процент на намаление е значително по-бавен.

За всеки от двамата родители в семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата. По данни на КНСБ необходимите средства за издръжка на живота на домакинство в София е значително по-висока - 3023 лева, което прави близо 756 лева на човек, или с около 30% по-високо от средното за страната. За десет години издръжката се е повишила със 108 лева на човек - или с 22.7%.

Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимите средства за издръжка на живота.

Както показват данните на националната статистика, над 1/2 от доходите на населението идват от работната заплата и пенсиите, делът на доходите от самостоятелна заетост е под 10%.

Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1163 лева за всеки от двамата родители - (1489 лева бруто). За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25% от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от КНСБ. 

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3.3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат храните с ръст от 3.9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1.1 на сто.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27.1% от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева - линията на бедност, или близо 1.955 млн. души. 45.1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот -  или около 3.253 милиона, а 27.8% от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата - по данни на БНБ от декември 2017 г.

Данните на БНБ показват тенденция към намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза шефът на КНСБ Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7.2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.