Ad Config - Website header

 

Article_top

Комисията за защита от дискриминацията е публикувала своя позиция, посветена на речта на омразата. В нея се призовават "обществеността, институциите, партиите и организациите да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика". 

Дадени са и примери, в които се прекрачват границите в публичното говорене и действия - „Луковмарш“, който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности. Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. Сред пострадалите са и представители на Св. синод, става ясно от мнението на КЗД.

"В този смисъл КЗД с притеснение отбелязва и зачестилите прояви на ad hominem атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото. Отново във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод."

Оказва се, че сред засегнатите от езика на омразата освен представителите на Светия синод е и Емил Кошлуков.

"Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия", пише в позицията, която може да бъде открита на сайта на държавната институция.

Срещу Емил Кошлуков имаше организирани протести с искане за оставката му, а след като показа среден пръст в ефир - илюстративно, той трябваше да се извини.

Председател на Комисията за защита от дискриминацията е издигнатата от ГЕРБ Ана Джумалиева. Един от членовете ѝ, чието назначаване предизвика много коментари, е Петър Кичашки.

Ето и последното изречение от позицията:

"Някъде бе казано, че „правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски.”

Поради особената ценност на това съчинение ви го предлагаме в пълнотата му:

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с тревога констатира ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявена ценностна позиция. Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза КЗД призовава обществеността, институциите, партиите и организациите да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика.

Фундаментален принцип, залегнал както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, е правото на свободно изразяване на мнение. То обаче не е абсолютно и носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които това право нарушава правата на другите. Именно това се случва със словото на омразата, което представлява категорична заплаха за достойнството на конкретни личности и цели социални групи. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с нея е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.

Констатацията на КЗД за зачестилата употреба на езика на омразата произтича от редица примери в последно време, при които публичното говорене и действие, в т.ч. и в социалните мрежи, ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да предизвикат ограничаване на участието на гражданите в демократичната дискусия в обществото.

Сред примерите за подобни прояви КЗД посочва предстоящото провеждане на станалия традиционен „Луковмарш“, който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности. Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. В иначе нормалния разговор и полемики по този важен въпрос, се чуха много крайни позиции, които прекрачиха границата на демократичната дискусия и се трансформираха в език на омразата спрямо определени уязвими групи.

Уместни тук са думите на Умберто Еко: "Ние трябва да определим границите на толерантността и за да направим това, ние първо трябва да знаем какво не може да бъде толерирано."

В този смисъл КЗД с притеснение отбелязва и зачестилите прояви на ad hominem атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото. Отново във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод. Без значение дали изразяват позиция ЗА или ПРОТИВ Конвенцията, различни представители на обществеността са обект на груби нападки и критики заради изразената им принципна позиция по този въпрос. Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер.

Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание, от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия. В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебати по важни за обществото теми (Истанбулска конвенция, БНТ и др.) се трансформират в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората като част от това общество да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден.

Комисията за защита от дискриминацията призовава участници във всяка една обществена дискусия към спазване на демократичните норми на общуване, към зачитане на правото на мнение, свободата на съвестта и словото. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Призоваваме всички публични фигури към това да търсим заедно национално помирение. Защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: „Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най-голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие.”

Някъде бе казано, че „правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски.”

 

Комисията за защита от дискриминацията е публикувала своя позиция, посветена на речта на омразата. В нея се призовават "обществеността, институциите, партиите и организациите да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика". 

Дадени са и примери, в които се прекрачват границите в публичното говорене и действия - „Луковмарш“, който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности. Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. Сред пострадалите са и представители на Св. синод, става ясно от мнението на КЗД.

"В този смисъл КЗД с притеснение отбелязва и зачестилите прояви на ad hominem атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото. Отново във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод."

Оказва се, че сред засегнатите от езика на омразата освен представителите на Светия синод е и Емил Кошлуков.

"Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия", пише в позицията, която може да бъде открита на сайта на държавната институция.

Срещу Емил Кошлуков имаше организирани протести с искане за оставката му, а след като показа среден пръст в ефир - илюстративно, той трябваше да се извини.

Председател на Комисията за защита от дискриминацията е издигнатата от ГЕРБ Ана Джумалиева. Един от членовете ѝ, чието назначаване предизвика много коментари, е Петър Кичашки.

Ето и последното изречение от позицията:

"Някъде бе казано, че „правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски.”

Поради особената ценност на това съчинение ви го предлагаме в пълнотата му:

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с тревога констатира ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявена ценностна позиция. Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза КЗД призовава обществеността, институциите, партиите и организациите да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика.

Фундаментален принцип, залегнал както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, е правото на свободно изразяване на мнение. То обаче не е абсолютно и носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които това право нарушава правата на другите. Именно това се случва със словото на омразата, което представлява категорична заплаха за достойнството на конкретни личности и цели социални групи. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с нея е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.

Констатацията на КЗД за зачестилата употреба на езика на омразата произтича от редица примери в последно време, при които публичното говорене и действие, в т.ч. и в социалните мрежи, ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да предизвикат ограничаване на участието на гражданите в демократичната дискусия в обществото.

Сред примерите за подобни прояви КЗД посочва предстоящото провеждане на станалия традиционен „Луковмарш“, който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности. Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. В иначе нормалния разговор и полемики по този важен въпрос, се чуха много крайни позиции, които прекрачиха границата на демократичната дискусия и се трансформираха в език на омразата спрямо определени уязвими групи.

Уместни тук са думите на Умберто Еко: "Ние трябва да определим границите на толерантността и за да направим това, ние първо трябва да знаем какво не може да бъде толерирано."

В този смисъл КЗД с притеснение отбелязва и зачестилите прояви на ad hominem атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото. Отново във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод. Без значение дали изразяват позиция ЗА или ПРОТИВ Конвенцията, различни представители на обществеността са обект на груби нападки и критики заради изразената им принципна позиция по този въпрос. Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер.

Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание, от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия. В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебати по важни за обществото теми (Истанбулска конвенция, БНТ и др.) се трансформират в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората като част от това общество да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден.

Комисията за защита от дискриминацията призовава участници във всяка една обществена дискусия към спазване на демократичните норми на общуване, към зачитане на правото на мнение, свободата на съвестта и словото. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Призоваваме всички публични фигури към това да търсим заедно национално помирение. Защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: „Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най-голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие.”

Някъде бе казано, че „правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски.”

Коментари

А вие скоро ще станете жертва

А вие скоро ще станете жертва на кофите за боклук. Като спрат грантовете, а те спират
i l's picture
i l
ivanll

:D:D:D

Авторите на езика на омразата станали жертва на него, колко иронично .... Като са такива нежни души да не се бяха обаждали :D
Бобо's picture
Бобо
Бобо

жертвите

Емчо и дядо Николайчо пловдивски да се съберат и да обсъдят по джендърски езика на любовта ....
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Щото Кошлуков много демократично....

....показа среден пръст на цяла България!
Щото той милият е препълнен с любов и грижа за всяко живо същество дето щъка по земята българска!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията