Ad Config - Website header

 

Article_top

57% от българите имат като цяло положителна представа за Европейския съюз, а близо половината (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър" в държавите членки на ЕС, проведено по поръчка на Европейската комисия.

Тези 57 на сто нареждат България на едно от водещите места по този индикатор заедно с Ирландия, Люксембург и Португалия. Едва 14% от анкетираните българи имат отрицателна представа за ЕС, а една четвърт са неутрално настроени.

Като цяло данните показват явна поколенческа граница в представите за Европейския съюз у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е положителна, докато този процент е наполовина сред хората на възраст над 65 г.

"Мнозинството от нашите сънародници определят Съюза като модерен (80 на сто), демократичен (75%) и прогресивен (67%). Половината го определят и като "отдалечен", посочват от "Евробарометър".

Най-силно различие между гражданите на България и ЕС-28 е измерено по отношение на "ефективност": усредненото мнение на всички граждани на ЕС-28 е значително по-ниско от измереното сред българите.

Оценките на българите по отношение на различните приоритети на ЕС до 2020 г. съвпадат със средноевропейските - те са оценени като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни.

Най-висока подкрепа българите заявяват по приоритета, свързан със заетостта до 2020 г. Три четвърти от хората в активна трудова възраст искат да имат работа. На второ място по подкрепа е образователната цел – намаляване дела на младите българи, напускащи училище без никаква квалификация до 10%. В България общественото мнение е положително настроено (75%) към сътрудничеството и изработването на обща политика в областта на отбраната и сигурността на държавите членки на Европейския съюз, също обща към идеята за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).

Няма полярност в мненията на българското общество относно състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите. Този дял е по-нисък от измерения сред участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни членки на ЕС – Хърватия (12%) и Гърция (2%). Над две трети считат, че ЕС разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.

Нагласите към въвеждането на общи за ЕС данъци или общ европейски заем са по-скоро негативни. Една трета от българите (29%) подкрепят въвеждане на данък върху финансовите трансакции за целия ЕС. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отхвърляне, отколкото на приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е ситуацията обаче за целия ЕС.

"Оптимистично за бъдещето на ЕС мислят три пети от българите на възраст над 15 години. Този резултат е близък до процентите в Естония и Белгия, както и до средноевропейския", посочват още социолозите.

Доверие в ЕС декларират около три пети от българите. Той е много по-уважаван от националните институции. След ЕС като организация с най-високо доверие се нарежда ООН (47%). Българският парламент за сравнение се ползва едва със 17 на сто одобрение. Сред институциите, действащи на национално равнище, най-високо доверие българите заявяват към органите на местното самоуправление (39%).

 

57% от българите имат като цяло положителна представа за Европейския съюз, а близо половината (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър" в държавите членки на ЕС, проведено по поръчка на Европейската комисия.

Тези 57 на сто нареждат България на едно от водещите места по този индикатор заедно с Ирландия, Люксембург и Португалия. Едва 14% от анкетираните българи имат отрицателна представа за ЕС, а една четвърт са неутрално настроени.

Като цяло данните показват явна поколенческа граница в представите за Европейския съюз у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е положителна, докато този процент е наполовина сред хората на възраст над 65 г.

"Мнозинството от нашите сънародници определят Съюза като модерен (80 на сто), демократичен (75%) и прогресивен (67%). Половината го определят и като "отдалечен", посочват от "Евробарометър".

Най-силно различие между гражданите на България и ЕС-28 е измерено по отношение на "ефективност": усредненото мнение на всички граждани на ЕС-28 е значително по-ниско от измереното сред българите.

Оценките на българите по отношение на различните приоритети на ЕС до 2020 г. съвпадат със средноевропейските - те са оценени като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни.

Най-висока подкрепа българите заявяват по приоритета, свързан със заетостта до 2020 г. Три четвърти от хората в активна трудова възраст искат да имат работа. На второ място по подкрепа е образователната цел – намаляване дела на младите българи, напускащи училище без никаква квалификация до 10%. В България общественото мнение е положително настроено (75%) към сътрудничеството и изработването на обща политика в областта на отбраната и сигурността на държавите членки на Европейския съюз, също обща към идеята за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).

Няма полярност в мненията на българското общество относно състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите. Този дял е по-нисък от измерения сред участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни членки на ЕС – Хърватия (12%) и Гърция (2%). Над две трети считат, че ЕС разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.

Нагласите към въвеждането на общи за ЕС данъци или общ европейски заем са по-скоро негативни. Една трета от българите (29%) подкрепят въвеждане на данък върху финансовите трансакции за целия ЕС. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отхвърляне, отколкото на приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е ситуацията обаче за целия ЕС.

"Оптимистично за бъдещето на ЕС мислят три пети от българите на възраст над 15 години. Този резултат е близък до процентите в Естония и Белгия, както и до средноевропейския", посочват още социолозите.

Доверие в ЕС декларират около три пети от българите. Той е много по-уважаван от националните институции. След ЕС като организация с най-високо доверие се нарежда ООН (47%). Българският парламент за сравнение се ползва едва със 17 на сто одобрение. Сред институциите, действащи на национално равнище, най-високо доверие българите заявяват към органите на местното самоуправление (39%).

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията