Ad Config - Website header

 

Article_top

Това става в "Люлин-7" през 2018 г.

Вчера е намерен мъртъв дядото, който разкри преди повече от 10 дни, че дъщеря му и партньорът й живеят, без да пускат трите си дъщери на училище. Още по време на живото предаване на "Съдебен спор" по Нова тв в събота съобщиха, че Стефан Янев (87 г.) е в неизвестност от 12-и. А причината дъщеря му Мария и половинката ѝ Свилен да не пускат децата навън е, че "не харесват училището", а според съседи "са адвентисти или съботяни".

Момичетата към днешна дата са на 13, 14 и 18 г., а поне от 5 години за ситуацията са известени службите. Или иначе казано - едни клетки от държавата, които получават храна от общия организъм за това, като засекат някоя девиантна, изродена клетка, да я неутрализират. Става дума за деца, на които, ако щете - с извинение - и организмът им се променя в момента всеки ден.

Кои са изкривените клетки в следната история преценете по-долу...

Първо, дядо Стефан избира високата трибуна на предаването "Съдебен спор", за да се ожали от дъщеря си и "зетя". Каква ли отзивчивост на държавата го е накарала да опре до точно това "съдебно риалити"?

От последващите събития ми идва един неособено политкоректен извод: за 5 години всичките служителки - включая тези, които видях по телевизора - знаете ли какво са направили по сигнала, че 3 деца живеят бетер Наташа Кампуш*, пленени в една стая на люлинската бетонова джунгла? Преместили са си го от единия крачол в другия... Да ме прощава Конвенцията.

Това и за хорър не става. Такава тъпотия е, че сигурно за тези 5 години и Менгеле би се трогнал - само не и нашите чиновници. И хич не ми излизайте, че дехуманизацията, това тотално разчовечаване, е запазена марка на роми от зафичканите села - става въпрос за "Люлин-7" и за чистокръвни българи.

Ще опитам с някои пояснения да се аргументирам, като ви опиша какво изгледах днес.

Първо действие

Преодолях се и изгледах "Съдебен спор" - последните кадри с дядо Стефан. Казвам "преодолях се" не за да обидя продуцентите и екипа - в крайна сметка има всякакви начини за изкарване на прехраната, а защото винаги ме хваща жал. За обектите, които намират за съвсем нормално и естествено да разказват факти и обстоятелства от личния, че и от интимния си живот в подобен формат.

В събота там с гробовен тон неколкократно се съобщава,че "ищецът" Стефан Янев е изчезнал за живото предаване, което е наречено "безпрецедентна ситуация". Язък! Човекът ако вземе да умре - ще им прецака предаването. Или пък точно обратното...

Ама съседи казвали, че дъщерята на Стефан Янев го е пребила и се е заканила, че ще го убие... Това се излъчва в епизод с изключителното заглавие "Дъщеря ми не плаща сметки" (фокус не са нито децата, не побоят и не евентуалната заплаха за убийство, която сама по себе си е престъпление в Наказателния кодекс).

Към датата на излъчването - 17-и, вече се заявява, че 87-годишният човек е в неизвестност от 12-и.

"Ищецът не се яви въпреки заведения от него иск срещу неговата дъщеря", заключават със сериозен тон в предаването, което си играе на съд.

"След кратко прекъсване ще видите и агресивната дъщеря на г-н Янев" - с дух на предвкусвана пикантерия съобщава разсилният или какъвто там се води в залата.

- Не харесвам българското и вас не ви харесвам - пищи истеризиралата дъщеря, когато Жоро Игнатов в знаковия си стил й отива на гости с баща й Стефан Янев и заврян микрофон в...

- А трябва - аз съм за харесване - казва хрисимо продуцентът и главен редактор на предаването.

Натам ви оставям да си го догледате, ако ви е интересно...

Второ действие

Сцена отново е вратата на същия апартамент в "Люлин", но вече може да се каже, че ролите са раздадени - на Стефан Янев му се е паднало да е умрелият, а Мария и Свилен са в ареста.

В сутрешния блок са Димитрийка Цанова, директор на Социално подпомагане-Люлин, и нейна неназована колежка, която дошла в апартамента, след като получила сигнал от "Съдебен спор"(нищо че в предната серия и дядо Стефан, и съседка многократно обясняват, че са търсили помощ откъде ли не).

"Бяхме веднага на място. Не можехме да влезем, не можехме да установим нищо", казва анонимната колежка 1.

Епизод 2: Двете служителки и гърбът.

Представяме си почти социалния 007, уморен и потен след поредната мисия, как си сипва едно мартини...

Ама вярно, имало сигнали преди 5 години, но опитите да стигнат до децата били неуспешни. Отговорността се изсулва като гнусно желе в посока полиция, прокуратура...

Защо не влезли? Защото родителите не съдействали - те си държали децата у дома.

"Нямаше как да не прекратим работата, след като не можем да стигнем до хората", заключава колежка 1.

Но ето и какво установила (да не помислите, че нищо не е установила!), макар и чак днес, когато дядо Стефан е вече в моргата, а родителите - ясно къде...

"Лоши условия - разхвърляно вътре..."

Научаваме, че 5-членното семейство е живяло в едно помещение, където имало един диван и едно легло.

През цялото време за фон на Димитрийка и колежка 1 служи широк гръб, на който пише "СДВР полиция". Защо чак сега - гърбът не казва... Всъщност не казва нищо. Но мърда - не е умрял.

Намесва се и шефката Димитрийка, като отговаря на въпроса: вярно ли е, че децата нямат един ден посещение в училище - с аргумента "тъй като не са били наш обект на подпомагане"... И тя чула историята от телевизора. (Следите ли мисълта - децата са на това дередже, защотото не са техен обект на подпомагане. Ми те, ако не бяха девиантни, как и защо да са "обект".)

А това, че са казвали съседите, че са идвали социални работници, всъщност това не са били самите социални работници, а това е екипът, който е по механизма за връщане на децата в училище.

Научаваме, че и те може би са идвали не един, а няколко пъти, но безуспешно...

"Явно не са ги намирали при отваряне. Както виждате, те никога не отварят!" (С подробността от деликатния момент, че интервюто става, когато един е умрял и родителите са задържани.)

"И това е проблемът, че ние все още нямаме информация за тези деца", казва социалната шефка.

Знаете ли какво става накрая с Димитрийка? Започва с благодарностите към партията и държавата. Отговаря на въпросо-отговор на репортерката: че "...т.е. държавата е знаела, че има едни деца, които никога не са стъпвали на училище, и се е опитала по някакъв начин да ги въведе".

"Точно така! Точно така! И това е благодарение на сегашния механизъм, който - във връзка с участието на децата в училище - това е междуинституционален механизъм с полиция, община и социални служби."

Какво ще последва с изредените герои ли?

Нека прогнозирам:

Честно казано, започвам да завиждам на дядото - поне на него му е лесно вече...

От служителките никоя няма да си мръдне пръста, освен да получи наказание "забележка" по някоя таблица.

"Ония" медии ще се упражняват кой ще измисли по-УЖАСБОНБАШОГ заглавие с "апартамента на ужасите", "къщата на ужасите", "кухнята на ужасите" или "тоалетната на ужасите" в "Люлин".

Родителите ще го отнесат така, както само въшльовци могат да го отнесат от съдебна система с 6% доверие - ще получат показни смазващо високи присъди. И може би несъразмерни на деянието. Под натиска на общественото мнение, което по принцип няма никаква работа в съдебната зала.

Ами децата?... Децата вълци ги яли в такова общество като нас.

"Имаме готовност да бъдат настанени! В момента ще бъдат изведени от семейството! Работили сме по въпроса", гордо признава едната социална работничка.

Още ли смятате, че прекалявам с това "гаси и закривай"?

----

Бел. ред. Наташа Кампуш е австрийско момиче, чиято история покъртва света, след като през 2006 г. бяга след 8-годишен плен у Волфганг Приклопил.

 

Това става в "Люлин-7" през 2018 г.

Вчера е намерен мъртъв дядото, който разкри преди повече от 10 дни, че дъщеря му и партньорът й живеят, без да пускат трите си дъщери на училище. Още по време на живото предаване на "Съдебен спор" по Нова тв в събота съобщиха, че Стефан Янев (87 г.) е в неизвестност от 12-и. А причината дъщеря му Мария и половинката ѝ Свилен да не пускат децата навън е, че "не харесват училището", а според съседи "са адвентисти или съботяни".

Момичетата към днешна дата са на 13, 14 и 18 г., а поне от 5 години за ситуацията са известени службите. Или иначе казано - едни клетки от държавата, които получават храна от общия организъм за това, като засекат някоя девиантна, изродена клетка, да я неутрализират. Става дума за деца, на които, ако щете - с извинение - и организмът им се променя в момента всеки ден.

Кои са изкривените клетки в следната история преценете по-долу...

Първо, дядо Стефан избира високата трибуна на предаването "Съдебен спор", за да се ожали от дъщеря си и "зетя". Каква ли отзивчивост на държавата го е накарала да опре до точно това "съдебно риалити"?

От последващите събития ми идва един неособено политкоректен извод: за 5 години всичките служителки - включая тези, които видях по телевизора - знаете ли какво са направили по сигнала, че 3 деца живеят бетер Наташа Кампуш*, пленени в една стая на люлинската бетонова джунгла? Преместили са си го от единия крачол в другия... Да ме прощава Конвенцията.

Това и за хорър не става. Такава тъпотия е, че сигурно за тези 5 години и Менгеле би се трогнал - само не и нашите чиновници. И хич не ми излизайте, че дехуманизацията, това тотално разчовечаване, е запазена марка на роми от зафичканите села - става въпрос за "Люлин-7" и за чистокръвни българи.

Ще опитам с някои пояснения да се аргументирам, като ви опиша какво изгледах днес.

Първо действие

Преодолях се и изгледах "Съдебен спор" - последните кадри с дядо Стефан. Казвам "преодолях се" не за да обидя продуцентите и екипа - в крайна сметка има всякакви начини за изкарване на прехраната, а защото винаги ме хваща жал. За обектите, които намират за съвсем нормално и естествено да разказват факти и обстоятелства от личния, че и от интимния си живот в подобен формат.

В събота там с гробовен тон неколкократно се съобщава,че "ищецът" Стефан Янев е изчезнал за живото предаване, което е наречено "безпрецедентна ситуация". Язък! Човекът ако вземе да умре - ще им прецака предаването. Или пък точно обратното...

Ама съседи казвали, че дъщерята на Стефан Янев го е пребила и се е заканила, че ще го убие... Това се излъчва в епизод с изключителното заглавие "Дъщеря ми не плаща сметки" (фокус не са нито децата, не побоят и не евентуалната заплаха за убийство, която сама по себе си е престъпление в Наказателния кодекс).

Към датата на излъчването - 17-и, вече се заявява, че 87-годишният човек е в неизвестност от 12-и.

"Ищецът не се яви въпреки заведения от него иск срещу неговата дъщеря", заключават със сериозен тон в предаването, което си играе на съд.

"След кратко прекъсване ще видите и агресивната дъщеря на г-н Янев" - с дух на предвкусвана пикантерия съобщава разсилният или какъвто там се води в залата.

- Не харесвам българското и вас не ви харесвам - пищи истеризиралата дъщеря, когато Жоро Игнатов в знаковия си стил й отива на гости с баща й Стефан Янев и заврян микрофон в...

- А трябва - аз съм за харесване - казва хрисимо продуцентът и главен редактор на предаването.

Натам ви оставям да си го догледате, ако ви е интересно...

Второ действие

Сцена отново е вратата на същия апартамент в "Люлин", но вече може да се каже, че ролите са раздадени - на Стефан Янев му се е паднало да е умрелият, а Мария и Свилен са в ареста.

В сутрешния блок са Димитрийка Цанова, директор на Социално подпомагане-Люлин, и нейна неназована колежка, която дошла в апартамента, след като получила сигнал от "Съдебен спор"(нищо че в предната серия и дядо Стефан, и съседка многократно обясняват, че са търсили помощ откъде ли не).

"Бяхме веднага на място. Не можехме да влезем, не можехме да установим нищо", казва анонимната колежка 1.

Епизод 2: Двете служителки и гърбът.

Представяме си почти социалния 007, уморен и потен след поредната мисия, как си сипва едно мартини...

Ама вярно, имало сигнали преди 5 години, но опитите да стигнат до децата били неуспешни. Отговорността се изсулва като гнусно желе в посока полиция, прокуратура...

Защо не влезли? Защото родителите не съдействали - те си държали децата у дома.

"Нямаше как да не прекратим работата, след като не можем да стигнем до хората", заключава колежка 1.

Но ето и какво установила (да не помислите, че нищо не е установила!), макар и чак днес, когато дядо Стефан е вече в моргата, а родителите - ясно къде...

"Лоши условия - разхвърляно вътре..."

Научаваме, че 5-членното семейство е живяло в едно помещение, където имало един диван и едно легло.

През цялото време за фон на Димитрийка и колежка 1 служи широк гръб, на който пише "СДВР полиция". Защо чак сега - гърбът не казва... Всъщност не казва нищо. Но мърда - не е умрял.

Намесва се и шефката Димитрийка, като отговаря на въпроса: вярно ли е, че децата нямат един ден посещение в училище - с аргумента "тъй като не са били наш обект на подпомагане"... И тя чула историята от телевизора. (Следите ли мисълта - децата са на това дередже, защотото не са техен обект на подпомагане. Ми те, ако не бяха девиантни, как и защо да са "обект".)

А това, че са казвали съседите, че са идвали социални работници, всъщност това не са били самите социални работници, а това е екипът, който е по механизма за връщане на децата в училище.

Научаваме, че и те може би са идвали не един, а няколко пъти, но безуспешно...

"Явно не са ги намирали при отваряне. Както виждате, те никога не отварят!" (С подробността от деликатния момент, че интервюто става, когато един е умрял и родителите са задържани.)

"И това е проблемът, че ние все още нямаме информация за тези деца", казва социалната шефка.

Знаете ли какво става накрая с Димитрийка? Започва с благодарностите към партията и държавата. Отговаря на въпросо-отговор на репортерката: че "...т.е. държавата е знаела, че има едни деца, които никога не са стъпвали на училище, и се е опитала по някакъв начин да ги въведе".

"Точно така! Точно така! И това е благодарение на сегашния механизъм, който - във връзка с участието на децата в училище - това е междуинституционален механизъм с полиция, община и социални служби."

Какво ще последва с изредените герои ли?

Нека прогнозирам:

Честно казано, започвам да завиждам на дядото - поне на него му е лесно вече...

От служителките никоя няма да си мръдне пръста, освен да получи наказание "забележка" по някоя таблица.

"Ония" медии ще се упражняват кой ще измисли по-УЖАСБОНБАШОГ заглавие с "апартамента на ужасите", "къщата на ужасите", "кухнята на ужасите" или "тоалетната на ужасите" в "Люлин".

Родителите ще го отнесат така, както само въшльовци могат да го отнесат от съдебна система с 6% доверие - ще получат показни смазващо високи присъди. И може би несъразмерни на деянието. Под натиска на общественото мнение, което по принцип няма никаква работа в съдебната зала.

Ами децата?... Децата вълци ги яли в такова общество като нас.

"Имаме готовност да бъдат настанени! В момента ще бъдат изведени от семейството! Работили сме по въпроса", гордо признава едната социална работничка.

Още ли смятате, че прекалявам с това "гаси и закривай"?

----

Бел. ред. Наташа Кампуш е австрийско момиче, чиято история покъртва света, след като през 2006 г. бяга след 8-годишен плен у Волфганг Приклопил.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията