Ad Config - Website header

 

Article_top

Заведено е дело срещу Гийермо дел Торо, режисьора на „Формата на водата“, филма фаворит за няколко оскара, съобщава сайтът „Дедлайн“. Обвинението е за сюжетната линия във филма, която има подозрително много допирни точки с пиесата „Нека чуя твоя шепот“ на Пол Зиндел от 1969-а.

Съдебният иск е подаден от адвоката Марк Тобероф, който има опит с дела срещу студия и филмови компании от името на автори. Най-известно е участието му в процеса срещу „Уорнър Брос“, където ищци бяха създателите на „Супермен“ Джери Сиджел и Джо Шустър.

Дел Торо за пореден път отрече обвиненията:

„Никога не съм чел или гледал пиесата. Не бях чувал за нея преди да направя „Формата на водата“ и никой от моите сътрудници не я е споменавал“.

Пиесата на Зиндел е описана в съдебния процес като „обичана фентъзи/научнопопулярна история от уважаван автор“, а приликите между пиесата и филма са определени като „твърде очевидни, за да бъдат пренебрегнати“.

Тактиките да се дискредитира филм фаворит малко преди церемония по раздаване на наградите на Академията не са нещо ново в средите на Холивуд – отбелязва „Дедлайн“, – виждали сме този сценарий под различни форми и преди. Най-яркият пример е може би обвинението срещу „Красив ум“, че математикът вдъхновение за главния герой във филма – Джон Наш – отправя антисемитски послания.

Времето, в което обвиненията се превръщат в иск в съдебната зала, е забелязано и от Дел Торо.

„Наистина не мога да приема момента за това обвинение – коментира режисьорът. – Ясно е какво се случва тук. За мен е всъщност облекчение, че нещата се пренасят от арената на мнението в арената на фактите и закона. По начина, по който е описана пиесата на Зиндел, както в делото, така и във всички статии, става ясно, че тя е за експеримент с животински вид, за животно, което бива освободено от лаборатория и това е всичко. Докато „Формата на водата“ е толкова повече неща наведнъж. Не става дума за животно, а за речен бог. Тези идеи не са взаимнозаменяеми или равностойни – обвинението би било същото като да твърдим, че „Извънземното“ щеше да е същата история, ако заместите извънземното с хамстер. Нашата история и пластовете ѝ са една цялост – и в нея са вплетени руски шпиони, Студената война, женското приятелство – които са толкова комплексни и по-важни от всичко това и ги прави абсолютно оригинални.“

Площад Славейков

 

Заведено е дело срещу Гийермо дел Торо, режисьора на „Формата на водата“, филма фаворит за няколко оскара, съобщава сайтът „Дедлайн“. Обвинението е за сюжетната линия във филма, която има подозрително много допирни точки с пиесата „Нека чуя твоя шепот“ на Пол Зиндел от 1969-а.

Съдебният иск е подаден от адвоката Марк Тобероф, който има опит с дела срещу студия и филмови компании от името на автори. Най-известно е участието му в процеса срещу „Уорнър Брос“, където ищци бяха създателите на „Супермен“ Джери Сиджел и Джо Шустър.

Дел Торо за пореден път отрече обвиненията:

„Никога не съм чел или гледал пиесата. Не бях чувал за нея преди да направя „Формата на водата“ и никой от моите сътрудници не я е споменавал“.

Пиесата на Зиндел е описана в съдебния процес като „обичана фентъзи/научнопопулярна история от уважаван автор“, а приликите между пиесата и филма са определени като „твърде очевидни, за да бъдат пренебрегнати“.

Тактиките да се дискредитира филм фаворит малко преди церемония по раздаване на наградите на Академията не са нещо ново в средите на Холивуд – отбелязва „Дедлайн“, – виждали сме този сценарий под различни форми и преди. Най-яркият пример е може би обвинението срещу „Красив ум“, че математикът вдъхновение за главния герой във филма – Джон Наш – отправя антисемитски послания.

Времето, в което обвиненията се превръщат в иск в съдебната зала, е забелязано и от Дел Торо.

„Наистина не мога да приема момента за това обвинение – коментира режисьорът. – Ясно е какво се случва тук. За мен е всъщност облекчение, че нещата се пренасят от арената на мнението в арената на фактите и закона. По начина, по който е описана пиесата на Зиндел, както в делото, така и във всички статии, става ясно, че тя е за експеримент с животински вид, за животно, което бива освободено от лаборатория и това е всичко. Докато „Формата на водата“ е толкова повече неща наведнъж. Не става дума за животно, а за речен бог. Тези идеи не са взаимнозаменяеми или равностойни – обвинението би било същото като да твърдим, че „Извънземното“ щеше да е същата история, ако заместите извънземното с хамстер. Нашата история и пластовете ѝ са една цялост – и в нея са вплетени руски шпиони, Студената война, женското приятелство – които са толкова комплексни и по-важни от всичко това и ги прави абсолютно оригинални.“

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията