Ad Config - Website header

 

Article_top

Финансовият министър Владислав Горанов е поискал обяснение за драстичните разминавания в сметките за задълженията на Националната здравноосигурителна каса. Прличината - според данните на управителя на НЗОК проф. Камен Плочев просрочените задължения към лечебни заведения в ЕС са 133,6 млн. лв. Според зам.-министърката на здравеопазването и председател на надзорния съвет на касата Жени Начева просрочените суми били едва 7,6 млн. лв. към края на януари.

И двете числа бяха съобщени вчера по време на извънредно изслушване на проф. Плочев в комисията по здравеопазване в парламента. Поводът за него бе ескалиралото напрежение между касата и Министерството на здравеопазването, след като министър Кирил Ананиев поиска оставката на професора. Към искането се присъедини и Горанов ден по-късно. От ГЕРБ, които предложиха проф. Плочев за управител на касата миналото лято, пък сега твърдят, че той не познава правомощията си. А цялата сага тръгна от писмо на НЗОК до Народното събрание, в което се говори за спешна нужда от повече пари заради задълженията на касата към болници в Германия, Франция, Австрия и други евпорейски държави, чийто общ размер е 271 млн. лв.

Днес министър Горанов (вече страна в спора, след като се присъедини към искането за оставка в НЗОК) е пратил писмо до здравната каса и министъра на здравеопазването, в което настоява, докато не се изяснят обстоятелствата, в никакъв случай да не се подписва Националният рамков договор за тази година. Той се позовава на цитираното разминаване от 126 млн. лева в сметките на управителя и на надзора на казата за просрочените задължения към чужди болници.

Също така във финансовия отчет на НЗОК за миналата година са посочени просрочия от 77,5 млн. лева, а в писмото до парламента - над 190 млн. лева. По думите на Горанов това разминаване може да се установи от Държавната финансова инспекция, но ако управителят на касата проф. Камен Плочев не може да даде обяснение, това означава, че е налице сериозно нарушаване на финансовата дисциплина.

Проф. Плочев вчера съобщи и за близо 600 сигнала за отказано лечение на българи в страни от ЕС заради задълженията на НЗОК. Председателката на здравната комисия от ГЕРБ Даниела Дариткова днес заяви пред бТВ, че се съмнява в тази информация и затова е поискала официални данни от министър Ананиев. 

Всъщност за проблем с разплащанията към чужди болници се знае отдавна, а по време на дебатите по приемането на бюджета на НЗОК за 2018 г. депутатката от ДПС д-р Нигяр Джафер е поставила въпроса. Тогава обаче от ГЕРБ не са реагирали на твърденията, за да ги отрекат, видно от стенограмите на Народното събрание. За 2018 г. в бюджета на касата изобщо за плащания за лечение в чужбина са предвидени 73 млн. лв. 

Докато надзорът на НЗОК твърди, че просрочените задължения, за които става дума, са едва 7 млн. лв., от миналата година има писма от Германия и Австрия за спешно решаване на проблема с доста по-големите според тях суми. В писмото от Германия се настоява и за изготвяне на график за разсрочено плащане на закъснелите трансфери.  

Д-р Дариткова днес пред бТВ каза още, че има подозрения за "сценарий" именно за спиране на подписването на рамковия договор заради нечии интереси. Повдигането на въпроса за просрочени задължения точно в момента я навеждали на тези мисли. Но не даде конкретна информация за притесненията си.

Преди ден проф. Плочев заяви, че е изпратил сега писмото си до Народното събрание и е алармирал така за проблема, защото последното писмо от Германия е дошло на 21 януари. 

 

Финансовият министър Владислав Горанов е поискал обяснение за драстичните разминавания в сметките за задълженията на Националната здравноосигурителна каса. Прличината - според данните на управителя на НЗОК проф. Камен Плочев просрочените задължения към лечебни заведения в ЕС са 133,6 млн. лв. Според зам.-министърката на здравеопазването и председател на надзорния съвет на касата Жени Начева просрочените суми били едва 7,6 млн. лв. към края на януари.

И двете числа бяха съобщени вчера по време на извънредно изслушване на проф. Плочев в комисията по здравеопазване в парламента. Поводът за него бе ескалиралото напрежение между касата и Министерството на здравеопазването, след като министър Кирил Ананиев поиска оставката на професора. Към искането се присъедини и Горанов ден по-късно. От ГЕРБ, които предложиха проф. Плочев за управител на касата миналото лято, пък сега твърдят, че той не познава правомощията си. А цялата сага тръгна от писмо на НЗОК до Народното събрание, в което се говори за спешна нужда от повече пари заради задълженията на касата към болници в Германия, Франция, Австрия и други евпорейски държави, чийто общ размер е 271 млн. лв.

Днес министър Горанов (вече страна в спора, след като се присъедини към искането за оставка в НЗОК) е пратил писмо до здравната каса и министъра на здравеопазването, в което настоява, докато не се изяснят обстоятелствата, в никакъв случай да не се подписва Националният рамков договор за тази година. Той се позовава на цитираното разминаване от 126 млн. лева в сметките на управителя и на надзора на казата за просрочените задължения към чужди болници.

Също така във финансовия отчет на НЗОК за миналата година са посочени просрочия от 77,5 млн. лева, а в писмото до парламента - над 190 млн. лева. По думите на Горанов това разминаване може да се установи от Държавната финансова инспекция, но ако управителят на касата проф. Камен Плочев не може да даде обяснение, това означава, че е налице сериозно нарушаване на финансовата дисциплина.

Проф. Плочев вчера съобщи и за близо 600 сигнала за отказано лечение на българи в страни от ЕС заради задълженията на НЗОК. Председателката на здравната комисия от ГЕРБ Даниела Дариткова днес заяви пред бТВ, че се съмнява в тази информация и затова е поискала официални данни от министър Ананиев. 

Всъщност за проблем с разплащанията към чужди болници се знае отдавна, а по време на дебатите по приемането на бюджета на НЗОК за 2018 г. депутатката от ДПС д-р Нигяр Джафер е поставила въпроса. Тогава обаче от ГЕРБ не са реагирали на твърденията, за да ги отрекат, видно от стенограмите на Народното събрание. За 2018 г. в бюджета на касата изобщо за плащания за лечение в чужбина са предвидени 73 млн. лв. 

Докато надзорът на НЗОК твърди, че просрочените задължения, за които става дума, са едва 7 млн. лв., от миналата година има писма от Германия и Австрия за спешно решаване на проблема с доста по-големите според тях суми. В писмото от Германия се настоява и за изготвяне на график за разсрочено плащане на закъснелите трансфери.  

Д-р Дариткова днес пред бТВ каза още, че има подозрения за "сценарий" именно за спиране на подписването на рамковия договор заради нечии интереси. Повдигането на въпроса за просрочени задължения точно в момента я навеждали на тези мисли. Но не даде конкретна информация за притесненията си.

Преди ден проф. Плочев заяви, че е изпратил сега писмото си до Народното събрание и е алармирал така за проблема, защото последното писмо от Германия е дошло на 21 януари. 

Коментари

Ако не подпишат,пак ще трябва

Ако не подпишат,пак ще трябва да има някакъв документ,по който да се работи. Ако има такъв /каквото и да е написано в него/,няма никакъв начин да не става дума за плащане на пари. Защото обявената цел на този договор и част от нещата,които са необходими за лечението или дори само за контрола на здравния статус на всеки гражданин /включително участниците в разправията/ се разплащат чрез посредник - каса. Тази каса събира помесечно определени със закон вноски и е обявила какви дейности на изпълнителите на медицинска помощ заплаща от събираните суми. За изпълнителите подписва БЛС, а за касата - управителя й в момента. Тогава защо министърът иска оставката на управителя? Защо председател на Надзорния съвет е зам. - министър,ако касата е обществена? И защо министърът на финансиите може да спре подписването на документа, без който в здравеопазването трябва да се работи само с разплащане в брой? Ами, прегледайте си какво се е случило през 2011 и 2012 г.. Направете си справките и изводите. Тогава пак напишете материала. Ако се съобразявате с фактологията, ще задавате въпроси и материалът ви ще е значително по-ясен за публиката. Това не е прищявка нито на двамата министри, нито на зам.-министъра,нито пък на управителя на касата. Повърхността,която отразявате,си остава повърхност,ако не посочите фактите,които стоят зад нея ...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията