Абсолютно греши онзи, който след седем години опустошителна война в Сирия твърди, че постепенно се изчерпва разрушителната енергия на участващите в конфликта сили.

Случи се точно обратното. Битките в момента са още по-жестоки, откогато  и да било, нарасна броят на участващите сили, фронтовите линии стават все по-непрогледни, драматично нараства опасността конфилктите да  прераснат в големи регионални войни. Преди всичко обаче страданието на засегнатото цивилно население е огромно.

В района на Източна Гута Русия на Путин и неговият престъпен марионетен режим в Дамаск започнаха офанзива на унищожение и гонения на блокираното население, което би могло да засенчи дори ужаса в Алепо. 250 жертви на въздушни нападения на правителствените сили за 48 часа свидетелстват за размера на ужаса.

В понеделник руският външен министър Сергей Лавров цинично обяви, че “опитът от освобождаването на Алепо би могъл да служи като пример за Източна Гута”.

През март 2017 г. ООН окачестви като военно престъпление от страна на Русия и режима на Асад прочистването на Алепо през декември 2016 г. след месеци бомбардировки и хиляди жертви.

34 000 души бяха прокудени, сега те живеят в лагери за бежанци в провинция Идиб.

Ако се съди по изявлението на Лавров, същата съдба очаква и 400 000 цивилни граждани, блокирани в Източна Гута от военната ос Москва-Техеран-Дамаск.

В Сирия отдавна не важат правилата на международното право. Регионални сили взеха всичко в свои ръце, след като Западът не пожела на никаква цена да се включи във войната и да я потуши, когато съотношението на силите в страната все още го позволяваше.

Чрез офанзивата си срещу кюрдите, при която отново страда главно цивилното население, членката на НАТО Турция е в опасна конфронтация със САЩ, които заради хатъра на Турция не искат да загърбят кюрдските си съюзници в битката срещу ислямистите.

Турската инвазия поставя под въпрос и военното надмощие на Русия в Сирия. Москва обаче не е склонна на открит конфликт с Анкара и поради тази причина играе двойна игра. Даде зелена светлина на Турция за операцията й, не иска обаче да жертва добрите си отношения с кюрдските милиции.

Русия заприлича на жонгльор

Зад тази игра прозира и нещо друго. Посредством турската офанзива и страха за продължителна турска обсада кюрдите биха могли да бъдат изтласкани. Ето защо от руска гледна точка изглежда оптимално Турция първо да отслаби позициите на кюрдските сили, за да могат в крайна сметка те да се подчинят на “защитата” на Асад.

Русия заприлича на жонгльор, който се опитва да задържи все повече топки във въздуха, при което да подменя една или друга. Дали това ще излезе на добър край за Москва или пък в крайна сметка ще се провали заради манипулирани конфликти, все още не е ясно.

Миналата седмица американският съветник по сигурността Макмастър заклейми режима на Асад поради използване на отровен газ и макар и сдържано обяви, че ще има последствия. За пореден път и Франция заплаши с мъст заради подобни ужасни престъпления. Но това са само празни думи.

Относно Сирия САЩ нямат стратегическа перспектива, за европейците да не говорим. Вашингтон се фокусира единствено върху битката срещу ислямисткия “халифат” и предоставя на други да се оправят с хаоса в останалата част на Сирия. Но господството на Асад и стремежът му да си възвърне контрола в цялата страна няма да доведе до елиминиране    източника на военни размирици и след разгрома на Ислямска държава.

Докато Асад и неговите покровители Иран и Русия не бъдат озаптени, няма реални изгледи за настъпване на мир. САЩ при приятелски настроения спрямо Путин президент не могат да решат дали да гледат на Русия като на стратегически партньор или на основен противник при умиротворяването на Сирия. Така Путин може да ги води за носа.

Очертава се и още един потенциален фронт. Докато Русия подсигурява въздушното пространство на режима на Асад в унищожителния поход срещу собственото му население, по суша Сирия се колонизира от Иран военно и културно-политически.

Че руско-иранският съюз продължава да се държи, това се дължи на основен съвместен стратегически мотив – изцяло да изтласкат САЩ от Близкия изток. Израел обаче няма да допусне на границата му да се загнезди застрашаващо иранско военно присъствие. Така Сирия може да се превърне в плацдарм на пряк израелско-ирански сблъсък.

При всичко това Западът ще е безсилен наблюдател. Но дори и извън военен ангажимент той би имал средства да притисне войнстващите сили в Сирия, примерно чрез налагане на санкции.

Крайно време е това да стане. В противен случай Сирия ще се превърне в лаборатория на задаващ се световен ред, при който се погазват хуманитарните достижения на международното право и авторитарни сили прокарват интересите си чрез произвол и неконтролируемо насилие.

...

Рихард Херцингер завежда ресор “Политика и общество” в германския в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му с малки съкращения. Преводът и подзаглавието са на Клуб Z.