Ако сте изтървали „Три билборда извън града“ на „Киномания“, сега е моментът да забравите, че вече сте го гледали на видео и да му се насладите на голям екран. А следващата неделя късно през нощта ще проследим и как филмът на Мартин Макдона събира най-много от по-важните оскари, въпреки че „Формата на водата“ и „Дюнкерк“ имат повече номиции – стига по-старият скандал #ОscarsSoWhite (прекалено белите оскари) не надделее над по-младите движения #MeToo и #Time’s Up. Защото извън масовото критическо възхищение, част от американската преса и публика вижда проблем, до който ще стигнем малко по-късно. Който и да спечели, за мен „Три билборда извън града“ ще ди остане най-добрият филм на 2017 г. (така, както през 2016-а беше „Ла Ла Ленд“, а през 2015-а „Бърдмен“).

„Три билборда извън града“ започва с кадри на три билборда в мъглата край пусто шосе, с разпокъсани останки от реклама на памперси по тях. Това трябва да е мъчителна гледка за спрялата край тях с колата си Милдред Хейс (Франсис Макдорманд), защото ѝ напомня за дъщеря ѝ тийнейджърка – отвлечена, изнасилена, убита и изгорена.

Седем месеца след смъртта ѝ полицията така и не е попаднала на следа от престъпника. Милдред не може да се примири, че докато обгорялото тяло на дъщеря ѝ лежи на два метра под земята, полицаите си хапват понички и арестуват деца за каране на скейтове по паркингите – и решава да подтикне местния шериф Уилъби (Уди Харелсън) да се размърда и да потърси убиеца. За целта наема трите билборда извън града и разполага по тях в този ред следните три текста:

„Изнасилена, докато умира“

„И все още няма арести?“

„Как така, шериф Уилъби?“

Вярно, че билбордовете се намират на стария път, който след построяването на магистралата никой не ползва, освен ако не се е заблудил. Затова и никой не е рекламирал там от години. Но в малкия (измислен) южняшки Ебинг, Мисури, (с църква, зъболекар, полицейки участък и рекламна агенция срещу участъка) хората не са свикнали на такива предизвикателства към властта.

Никой от героите на Мартин Макдона не е едноцветен. Милдред е сурова жена, опустошена от загубата на дъщеря си, самотна майка с депресиран тийнейджър и запазено мрачно чувство за хумор, но и непреклонна като ериния в намерението са да открие убиеца. Шериф Уилъби е добронамерен, но има друг проблем, сериозен като злокачествен тумор на важен орган.

Полицай Диксън (Сам Рокуел) – най-непримиримият противник на билбордовете, е расист и мамино синче със склонност към импулсивно насилие. Целият град знае, че е измъчвал чернокожи (макар и да няма доказателства), но Диксън искрено се възмущава, когато някой го попита „как е бизнесът с мъченията на негри?“, вместо „… с мъченията на цветнокожи“. Диксън е обрисуван като полуидиот, но той ще поднесе сериозни изненади. Дори дебелият тъп зъболекар… всъщност – ето едно изключение – той просто е един дебел, тъп зъболекар и нищо повече.

Филмът доста бързо вкара зрителя в състояние на перманентно удивление и развеселена почуда – какво ли ще се случи по-нататък? Защото при липсата на добрите стари клишета, публиката лесно губи ориентация накъде я води историята. Понеже Мартин Макдона е отличен разказвач и хуморът му оцветява почти всяка реплика в тази дъбоко драматична, но и сатирична история, зрителят доброволно се отказва от опитите си да отгатва накъде го водят и спокойно се оставя в ръцете му. И започва да се чувства много добре – като малко дете, което още не е загубило възхитителната си (но с кратък срок на годност) способност да се удивлява на света. Затова огромен принос имат и актьорите – и тримата споменати дотук имат номинации за „Оскар“.

Само че постепенно събитията около билбордовете ескалират и отприщват насилие, което изправя целия град пред сложен морален конфликт… Накрая, когато филмът (и забавлението, и насилието) изведнъж свръши, зрителят си тръгва замислен – за тъгата и гнева, но и за прошката и изкуплението… които при подходящи условия могат да разцъфнат на най-неочаквани места.

„Три билборда извън града“ вече има доста награди (87, сочи IMDb), включително „Златен глобус“ и БАФТА за най-добра драма, оригинален сценарий и най-добри актьори в главна и поддържаща роля за Франсис Макдорманд и Сам Рокуел, както и номинации за „Оскар“ в тези четири категории плюс още три. Само че златните глобуси ги раздава Асоциацията на чуждестранната преса, а BAFTA са британски отличия – докато мнозинството от членовете на Академията, гласуващи за оскарите, са американци.

Проблемът за някои американски критици и зрители е именно героят на Сам Рокуел, неговият расизъм и отношението на другите герои към него. За да не навлизаме в издайнически подробности от сюжета, ще кажем само, че полицейското насилие и расизмът са особено чувствителна тема в САЩ, особено в южните щати и не всички приемат добре образа на полицая такъв, какъвто го показва ирландско-британския режисьор Макдона в британския си филм. Неговият отговор е, че той е такъв нарочно, защото „Три билборда извън града“ не е филм по комикс за 15-годишни.

Церемонията по раздаването на наградите „Оскар“ ще се проведе през нощта на 4 срещу 5 март в „Долби тиътър“, Лос Анджелис.

Площад Славейков.