Неочаквано Брюксел има отново приятели в Италия.

Не бе много отдавна, когато италианските политици от целия спектър се надпреварваха а заливат с помия ЕС и ограниченията на общата валута.

Сърдитият комик Бепе Грило, доскоро лидер на антиелитното Движение "5 звезди", зовеше за референдум за членството на Италия в еврозоната - призив, подет от ксенофобската Северна лига.

81-годишният трикратен бивш премиер Силвио Берлускони започна да бълва отрова след последния път, когато се оттегли от поста си в разгара на кризата в еврозоната, която характеризира като оглавен от Германия заговор срещу независимо мислещия италиански лидер.

Дори Матео Ренци, премиер до края на 2016 г. и лидер на обичайно проевропейската Демократична партия, биеше барабаните срещу Брюксел. В разговор на живо по фейсбук, проведен няколко седмици преди оставката му, той бе махнал знамето на ЕС от кабинета си - ход, приветстван от тогавашния номер 2 във френския Национален фронт Флориан Филипо.

Но с наближаването на парламентарните избори на 4 март италианските лидери постепенно смекчиха позициите си, като поизчистиха платфомите си от евроскептичния товар и дори с открита подкрепа за ЕС.

През януари Ренци организира проевропейско събитие в Милано в което призова за "Европейски съединени щати" и предизвика съперниците си с думите къде са те по въпроса. Сред предизборните му съюзници е бившата еврокомисарка Ема Бонино, лидер на отявлено проевропейската партия "+Европа".

Берлускони също запя друга песен тези дни. Сега той казва, че обича Европа. Миналото си е минало, отношенията с германската канцлерка Ангела Меркел винаги са били добри и той се гордее с нейната подкрепа.

"Нашите отношения минаги са били положителни и синьора Меркел подкрепя нашата предизборна кампания", каза той миналия месец при посещение  в централата на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Брюксел.

Понеже има забрана да заема държавен пост заради присъда в данъчна измама, Берлускони допуска да постави на своето място като премиер верния си боец Антонио Таяни, който сега е председател на Европарламента.

Дори "5 звезди" - партията, която в момента води в допитанията, се обърна. Грило все повече стои встрани, като се оттегли от лидерството и изтри всички следи на основаната от него партия от популярния си блог.

Още през декември 2017 г. кандидатът на партията за премиер, 31-годишният Луиджи Ди Майо, каза, че ще гласува за излизане от еврозоната, ако Италия проведе референдум за членството в нея. Днес той е загърбил идеята а референдум. И в интервю за френския вестник "Монд" дори заяви, че партията, която представлява, е "проевропейска".

Само Северната лига продължава да скача срещу Брюксел. Но и тя оттегли призивите си за референдум, като запази особеното си мнение предимно за начина, по който ЕС се справя с миграцията.

Какво се е променило? От една страна, икономиката отново бележи ръст - все още под средния за еврозоната, но по-бърз, отколкото бе за близо десетилетие.

На фона на изгледите за по-добро бъдеще е по-малко вероятно избирателите да искат да клатят лодката.

"Можете да се обзаложите, че ако проучванията показват, че италианците са против еврото и ЕС, някои сили няма да се поколебаят да използват това оръжие, - писа Масимо Франко, коментатор от в. "Кориере дела сера". - "Те не го правят, защото знаят, че общественото мнение, макар и по-хладно към Европа в сравнение отпреди десетилетие, не иска отцепване, защото се опасява от отрицателни последици."

Има го и ефекта "Макрон". Ренци неведнъж споменава харизматичния френски президент и възгледите му за ЕС в интервютата си. Много хора в страната вярват, че бившият премиер би искал да заеме същата центристка ниша.

Колкото до Берлускони, той се позиционира като умерено влияещ на по-яростните си коалиционни съюзници, включително Северната лига. И при всички положения ще у бъде трудно а се върне на власт на фона на противопоставянето на Берлин.

Но главната причина за обръщането на политическата риторика може би е погледът към Европасред избирателите, които политиците ухажват.

В началото на 90-те г. на ХХ век италианците бяха сред най-проевропейски настроените в ЕС, с почти 80 на сто в подкрепа на Съюза. Но тези проценти спаднаха до 40 според проучвания, публикувани миналата седмица от института "Жак Делор".

През есента на 2017 г. едва 36 на сто от италианците заявяваха, че членството в ЕС е нещо хубаво. Това е с 21 пункта под средния процент в Европа. Само в Кипър и Чехия има по-малко поддръжници.

Същевременно обаче мнозинството в страната е за обща европейска политика.

"Италия е в челото на тези, които смятат, че повече решения трябва да се вземат на ниво ЕС (61 на сто са "съгласни", като това гипоставя на седмо място сред 28-те в ЕС", се казва в доклада на "Жак Делор".

Допитванията сочат, че миграцията е сред най-важните приоритети за мнозина в страната. Но преобладаващото чувство е, че страната е "изоставена" от Европа. В тази сфера, както и в други, италианците искат Брюксел да направи повече, а не по-малко.

За разлика например от Великобритания, "италианците, изглежда, съжаляват, че ЕС не действа повече и по-ефективно", се казва в документа.

------------------

* Авторът е специалист по въпросите на миграцията, външната политика и политиката в Италия в "Политико", където е публикувана статията.