Трябва ли България да получи правото да се присъедини към еврото, пита анализаторът Саймън Никсън в статия за авторитетния Wall Street Journal, и отговаря: Позволете й да се присъедини. 

В статията се посочва, че европейските политици открай време обсъждат как е най-добре да реформират Европейския съюз, обикновено тези теоретични дебати намират своето разрешение по принуда, под натиска на събитията. 

Едно такова решение бързо приближава: Трябва ли България да получи правото да се присъедини към еврото?

Най-бедната страна в ЕС, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва половината от средния за ЕС, е решена да подаде официално заявление за влизане в ERM II - Механизма на обменните курсове, известен като "чакалнята за еврозоната", до средата на тази година, въпреки опасенията на много държави-членки. Отговорът на ЕС ще оттекне далеч отвъд България.

Погледнато от строго правна гледна точка, единственият правилен отговор е да се позволи на България да се присъедини. Не само, че България е длъжна да го направи, тъй като го има в договора й за присъединяване към ЕС (макар да не е определен краен срок за приемане на еврото - бел.р.), но вече е изпълнила и всички критерии. Българската валута е обвързана с германската марка, а впоследствие с еврото вече двайсет години и никога не се е отклонила от фиксинга, изпълнява изискванията за бюджетен излишък и за излишък по текущата сметка, държавният дълг е само 25% от БВП, а инфлацията - 1.8% в съответствие с целта на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Всъщност, България дори е по-съвместима с единната европейската валута, отколкото настоящите членове на 19-членната еврозона. София е убедена, че членството в еврозоната ще ускори икономическото сближаване на България чрез намаляване на рисковете за инвеститорите.

Въпреки това обаче множество лидери на еврозоната са сдържани към идеята да се позволи на България да въведе единната валута. Някои твърдят, че икономиката й  е твърде слаба, за да съществува съвместно в една валутна зона с могъщи икономики като Германия. Според тях, ако на София й се позволи да се присъедини, ще се стигне до повторение на проблемите, които сполетяха Гърция и други страни от еврозоната в затруднено финансово положение. 

Други се опасяват, че проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците на правосъдната й система ще изложат на риск останалата част от еврозоната. Тези страхове бяха засилени от срива миналата седмица на латвийска банка, след като министерството на финансите на САЩ я обвини в пране на пари за руски клиенти. Друга банка, руска собственост, заяви, че гуверньорът на Латвийската централна банка Илмар Римшевич е искал подкупи - обвинения, които той отхвърля. 

София твърди, че сравненията със съседна Гърция са несправедливи. В десетилетието преди и след присъединяването си към еврото Гърция разруши обществените си финанси и подкопа конкурентоспособността си с лавинообразно увеличаване на служителите в държавния сектор, подхранвано с дългове, и щедри пенсионни обещания. Когато пък Гърция фалира и бе принудена да иска най-големия спасителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се противопостави на икономиите. 

България, тъкмо обратното, следва политика на фискална дисциплина над 20 години след финансовия си колапс през 1996 година. Въпреки сравнително ниския жизнен стандарт и сериозните недостатъци в образователната и здравната й система, икономическият модел на България, основаващ се на нисък плосък данък и балансиран бюджет, се радва на забележителна междупартийна подкрепа. 

"Фискалната дисциплина е нещо като религия в България", заявява финансовият министър Владислав Горанов. 

Противниците на присъединяването на България към еврозоната имат по-силни позиции в опасенията си за върховенството на закона. Единайсет години след присъединяването си към ЕС България все още е обект на специален мониторинг на ЕС, разработен с цел да засили независимостта и ефективността на правосъдието й, но напредъкът се бави. Доклад от м.г. определи 17 области, в които все още трябва да бъдат предприети действия. Няма високопоставени лица, осъдени за корупция, въпреки непрекъснатите скандали, включително и срива през 2014 година на четвъртата по големина банка в страната, който изглежда бе резултат от сблъсъка на конкурентни бизнес кланове. 

София признава тези проблеми. Тя посочва, че е решена да завърши реформите на съдебната система след няколко години, през които напредъкът бе спъван от политическа нестабилност. Страната обаче отбелязва, че няколко членки на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективност на правосъдието си. Само 27 % от българите посочват, че са били засегнати от корупция във всекидневието си спрямо 58 % от испанците, 50 % в Кипър и 46 % в Гърция, сочи изследване на Евробарометър от миналата година. 

Междувременно правителството отхвърля опасенията за българската банкова система, отбелязвайки, че 70% от банковите активи са в ръцете на подразделения на големи европейски кредитни институции, а и във всички случаи, като членка на еврозоната, банковата система ще попадне под надзора на ЕЦБ. 

Зад тези опасения обаче се крие един простичък въпрос - дали самият ЕС е общност, основана на върховенството на правото? Европейските договори са ясни - правото на присъединяване към еврото би трябвало да се основава на обективни критерии, а не на субективни оценки. 

Да се позволи присъединяването на България може да подхрани безпокойство в ядрото на ЕС, но отхвърлянето на кандидатурата й носи риск от задълбочаване на две от основните несъответствия в ЕС. От една страна кризата на доверието, която произтича от усещането, че ЕС е станал толкова политизиран, че правилата вече не се прилагат последователно. От друга страна засилващото се разделение "изток-запад", което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа биват третирани като членки второ качество. 

"Ако не харесват правилата, тогава трябва да ги променят", заявява високопоставен български представител. 

София е решена да постави този въпрос преди края на юни, докато все още държи ротационното председателство на ЕС, не на последно място, защото българското общество, приело 20 години на бюджетни ограничения, го изисква, казва Горанов. Сега отговорът на ЕС може да има по-голямо значение за дългосрочната му еволюция, отколкото който и да е теоретичен дебат, който в момента доминира политическите дискусии в Брюксел.