Саудитска Арабия отдавна е доминиращата петролна сила, като оставя света на милостта на своите амбиции и интереси. Сега кралството трябва да освежи стратегията си поради наличието на слаба ръка и в много случаи на различна игра.

Променящата се природа на енергийната индустрия  - бумът на производството на петрол в американските шистови находища, поддържането на ниски цени на суровия петрол и скокът на природния газ, промени геополитическото уравнение.

Докато Саудитска Арабия все още е основен производител на енергия, тя трябва да компенсира за своите изгубени приходи. А САЩ, Китай и Русия обикалят с надеждата да получат финансова изгода.

Русия, която страда от западните санкции и ниските цени на петрола, се стреми към сближаване със Саудитска Арабия за енергийни сделки въпреки съперничеството им в Сирия, където двете държави подкрепят враждуващи помежду си страни. Китай с рязко падналото си вътрешно производство на петрол търси стабилни потоци не само от саудитски петрол, но и от саудитски инвестиции в своята разрастваща се петрохимическа и рафинерийна индустрия.

А Вашингтон иска да наблюдава тези флиртове с надеждата, че Саудитска Арабия ще продължи да бъде надеждна опора срещу Иран.

Желанията на трите суперсили се вписват идеално в стратегията на Саудитска Арабия да намери нови инвестиционни партньори като част от по-засилен стремеж за диверсификация на зависимата си от петрол икономика, да се пребори с големия бюджетен дефицит и да гарантира бъдещето и на социалната държава в кралството, и на монархията.

Крайгълен камък на проекта е първично публично предлагане на "Арамко" - саудитската национална петролна компания. Тази сделка може да е на стойност стотици милиарди долари.

Променящата се геополитическа игра бе изцяло демонстрирана през декември 2017 г., когато саудитският министър на енергетиката Халид ал Фалих превъзмогна руския арктически студ, за да гостува на президента Владимир Путин на откриването на гигантски терминал за износ на природен газ.

За Путин това бе смела прегръдка с американски съюзник в стремежите му да разшири енергийните контакти на страната си въпреки сегашните санкции. За Ал Фалих бе шанс да обсъди бъдещи продажби на газ, да привлече инвестиции в "Арамко" и да координира усилията за вдигане на световните цени на петрола.

"Ако продължим да работим по този начин, ще се превърнем от съперници в партньори", каза Путин на Ал Фалих по време на церемонията.

Саудитският представител с готовност се съгласи.

Успехът от публичното предлагане на "Арамко" и всеобхватността на икономическите реформи в кралството остават под въпрос и напредъкът бе смесен. Въпреки това американските, китайските и дори руските финансисти играят сложен танц около първичното публично предлагане, което според обещанията трябва да стане по-късно през тази година.

Тръмп открито призова първичното публично предлагане да бъде листвано в Ню Йорк. Сега листването в Саудитска Арабия изглежда по-вероятно, с допълнително търгуване в Лондон или Хонконг. Световните финансисти казват, че искат поне част от това действие, където и да си случи то.

Интересът към първичното публично предлагане даде на кралството по-мощен лост в момент, в който ОПЕК, чрез която то отдавна демонстрира власт, загуби много от своята мощ.

"Саудитците компенсират себе си за изгубената си мощ в ОПЕК и показват чисто геополитически прагматизъм в своята нова енергийна и външна политика - заяви Бил Ричардсън, бивш министър на енергетиката на САЩ и посланик в ООН. - Но те не само получават компенсации за изгубената сила. Те добавят към силата си в световната политика."

Саудитска Арабия играеше основна роля в глобалната енергетика поне от края на Втората световна война. Когато кралството създаде глобално пренасищане с петрол, за да спечели пазарен дял в средата на 80-те години на ХХ век, това доведе до паника с цените, което допринесе за банкрута на СССР по време, когато то финансираше афганистанските бунтовници, сражаващи се срещу съветските войски.

Кралството бе толкова важен доставчик на петрол за САЩ, че Вашингтон стигна до война през 90-те години, за да го предпази от евентуално нахлуване на Ирак. А когато Китай имаше нужда от нови енергийни доставки за растящата си икономика през първите години на новия век, Саудитска Арабия дойде с амбициозна програма за проучване на петролни находища, за да посрещне новите искания.

Централата на петролната компания "Арамко". Снимка Уикипедия

Но ОПЕК вече не може сама да контролира цените на петрола. Потоците от петрол от американските шистови находища позволиха на САЩ да намалят вноса на петрол от ОПЕК и да започнат износа за пазари, които някога бяха доминирани от саудитския суров петрол.

Саудитците начело с престолонаследника Мохамед бин Салман се опитват да обвържат намаляването на производството в ОПЕК през последните две години с това в Русия - друга сила в износа на петрол, за да поддържат цените на повърхността.

По същото време страната разширява инвестициите си в рафинерии и петрохимически заводи в Азия и САЩ, за да гарантира за пазарите своя суров петрол, като извършва допълнителни продажби на по-скъпите бензин, дизел и други рафинирани продукти.

"Ниските цени на петрола направиха неустойчив живота в Саудитска Арабия, така че те трябва да намерят алтеративи - смята Брус Ридъл, бивш анализатор за Близкия изток в ЦРУ и автор на книгата "Крале и президенти: Саудитска Арабия и САЩ след Франклин Рузвелт". - Те ще посрещнат ентусиазирано всеки партньор, за когото разберат, че може да им помогне да го направят."

Най-изненадващият партньор е Русия, която остава от противната страна на сирийската гражданска война и също така се опитва да изгради по-добри отношения с Иран - заклетия регионален съперник на Саудитска Арабия.

През есента на 2016 г. бащата на престолонаследника - крал Салман, направи първо официално посещение в Русия на царуващ саудитски монарх. Постигнати бяха многобройни споразумения за сътрудничество, сред които за продажба на военна техника, както и ангажимент на най-голямата руска петрохимическа компания "Сибут" да строи завод в Саудитска Арабия.

Кирил Дмитриев - изпълнителен директор на държавния руски Фонд за преки инвестиции, наскоро прояви интерес към първичното публично предлагане на "Арамко", като дори намекна, че в търга могат да участват група руски и китайски инвеститори.

Отношенията между китайските и саудитските петролни компании се засилиха през последните години. "Арамко" купи 25-процентов дял в рафинерия в провинция Фуцзян на държавната петролна компания "Синопек", а компаниите се включиха в джойнт-венчъри в рафинерии в Саудитска Арабия. Китай и Саудитска Арабия подписаха също предварително споразумение през лятото за създаването на инвестиционен фонд от 20 милиарда долара за инфраструктурни, енергийни и минни проекти.

"Ние можем да работим и с тях - каза Садад Ибрахим ал Хюсеини, бивш вицепрезидент на "Арамко". - Те отчаяно се нуждаят от енергия, а ние имаме прекалено много, така че нещата се уреждат."

Такива сделки насърчават усилията на "Арамко" да стане световна сила в рафинирането. Те могат само да вдигнат цената на първичното публично предлагане на компанията, която вече произвежда повече суров петрол от всяка друга по света.

Много световни банки като "Джей Пи Морган Чейз", Ейч Ес Би Си, "Голдман Сакс", Ситигруп", "Морган Стенли" и "Креди Сюис" искат да съветват кралството и да играят роля в евентуална сделка.

"Всяка световна инвестиционна банка трябва да бъде заинтересована да има водеща роля предвид качеството на компанията и факта, че това ще бъде най-голямото първично публично предлагане в историята", смята Осман Абиб - шеф на отдела за петрол и газ в "Креди Сюис".

Кралството оцени компанията си на 2 трилиона долара - цифра, която според инвестиционните банкери би била реалистична само ако цената на петрола е 100 долара за барел, или с близо 40 долара над сегашната.

Много енергийни експерти се съмняват, че предлагането ще бъде завършено поради стоящия въпрос за върховенството на закона в Саудитска Арабия, както и за специалните привилегии за саудитското кралско семейство. Те предричат, че членовете на кралското семейство с нежелание ще се откажат от конфиденциалността на доходите си от компанията, които в момента са тайна за обществото. Същевременно световните инвеститори бяха разтресени от последните събития, при които богати саудитци бяха принудени да платят големи суми пари за освобождаването си от арест, който прекараха в хотел.

"Много трудно ще им бъде да убедят някого да купи част от "Арамко", докато не намерят начин да станат по-прозрачни с кралското семейство", заяви Дейвид Гудуин, който бе висш представител за енергетиката в началото на администрацията на Барак Обама.

Саудитските петролни шефове твърдят, че въпросите по оценката и управлението ще бъдат договорени накрая, тъй като престолонаследникът и баща му смятат публичното предлагане за ключово в реформирането на икономиката с повече чужди инвестиции.

-----------

* Авторът е национален кореспондент по въпросите на енергетиката на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.