Представете си, че след примерно пет години отидете на концерт на „Ролинг Стоунс“ в „Арена Армеец“. Преди тях на сцената излиза да „подгрее“ публиката някоя млада българска група – например „Сигнал“ или „Конкурент“ (всички групи са млади в сравнение с „Ролинг Стоунс“). Похарчили сте за билет целия семеен бюджет за култура до 2030 г. – и в обозримо бъдеще пред вас не се очертават други музикални преживявания (освен, ако не се качите на Бузлуджански събор за безплатното шоу на Веселин Маринов).

Без да подозирате, сте извършили голяма грешка. Посещавайки събитие, в което участват две групи с общо около десетина мъже и нито една жена, вие на практика пречите на жените да се изявяват в изкуството. Дори и да не го искате, подкрепяте ужасните потисници, че жените са лишени от (музикален) талант и мястото им не е на сцената, а в кухнята, оковани с вериги към готварската печка и пералнята. Тези злодеи, разбира се, са организаторите на концерта.

Ако смятате, че преувеличавам, да, така е  – на най-масовите концерти у нас жените на сцената преоблават значително. В любимия на 90% от населението попфолк унизителната за жените полова неравнопоставеност е напълно превъзмогната и заменена от нова унизителна неравнопоставеност за мъжете. (Но ще ви издам и една срамна тайна: някои от най-големите съвременни български диригенти и композитори смятат, че жените нямат никакво място в нито в симфоничните оркестри, нито в класическата музика. И съответно не вземат жени в класовете си в Консерваторията.)

Жените в британската музика също имат проблем. През последните 60 години Островът е дал на света няколко десетки от най-големите артисти мъже в съвремения поп и рок: „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, „Пинк Флойд“, „Куийн“, „Лед Цепелин“, Ерик Клептън, Елтън Джон, Дейвид Боуи, Стинг, Андрю Лойд Уебър… А сега да се помислим колко са британските звезди от женски пол с подобни кариери, успехи, влияние… Трудно ще се сетим за нещо повече от Ейми Уайнхаус. И Кейт Буш. Ако искате, добавете и Адел, а съвсем в краен случай – „Спайс Гърлс“ и „Бананарама“ – но изобщо не е същото. Изследване на Би Би Си сочи, че през 2017-а 80% от хедлайнерите на големите фестивали са били мъже.

Ако изобщо през последните 40 години има напредък към изравняване на силите между половете в музиката, той е по-скоро случаен, отколкото закономерен. Сред десетте най-успешни турнета през 80-те години няма нито една жена; през 90-те има една – Мадона (№ 9). Първото десетилетие на XXI век е най-успешно за дамите – Мадона е на второ място, Шер на шесто, Селин Дион – на седмо. Но между 2010-а и 2018-а отново имаме само една жена, и тя е пак Мадона, на последното десето място.

Ето, че в Обединетото кралство по предложение на една европейска инициатива, която се нарича Keychange (Ключова промяна), са решили да предприемат мерки и да сложат край на тази неравнопоставеност. Keychange има за цел да инвестира в таланта на жени, създаващи и изпълняващи музика, като им помага да намерят по-лесно мястото си в развлекателната индустрия. Това безспорно е добра цел, но начинът, по който се предлага да се случи, не е толкова безспорен: чрез квоти.

Грубо казано, това озвачава, че ако сте поканили да пеят „Саймън и Гарфънкъл“, ще трябва да осигурите и участие на дуото „Тату“ (защото не се сещам за друго женско дуо). Идеята не изглежда така добра, както всяко грубо администриране в областта на културата. А и тръгне ли се по този път, утре квота ще поискат и чернокожите. (Те имат само двама представители сред десетте най-посетени световни турнета през всяко от последните 4 десетилетия – Майкъл Джексън е втори през 80-те и шести през 90-те, а „The Jacksons“ – шести през 80-те.) А след тях на опашката за квоти ще се наредят и латоносите, и азиатците…

Звучи абсурдно, но вече „дните на фестивалите, доминирани от мъже, може би са към края си, след като организаторите на 45 музикални събития във Великобритания се зарекоха да постигнат баланс между половете в изпълнителите си 50/50 до 2022 г.“, както съобщава Би Би Си. „Грейт Ескейп“ в Брайтън, Джаз фестивалът в Челтнъм, „Саунд Сити“ в Ливърпул и Би Би Си Промс (за симфонична и класическа музика) са сред присъединилите се към инициативата. Тя е подкрепена от звездата от „Гарбидж“ Шърли Менсън, която наскоро нарече липсата на равнопоставеност в музикалната индустрия „безумие“.

Залогът е приет и от BBC Music Introducing, организацията-домакин на сцени за нови изпълнители на фестивали като „Гластънбъри“ и „Рийдинг“. Но тези два фестивала все още не са подписали обещанието за целите си програми. Опитите за налагане на квоти възникват след протестите срещу много малкия брой на жени-изпълнители на повечето фестивали в Обединеното кралство. Например тридневният фестивал Wireless в Лондон наскоро програмата си, в която участват само три жени.

Лили Алън публикува редактирана версия на плаката на тридневното събитие, от който бяха изтрити всички мъжки имена, с коментар:

„Борбата е истинска“.

DJ Ани Мак откликна, наричайки ситуацията „ужасяваща“. Мелвин Бен, мениджър на Wireless, отговори, че организаторите са се обърнали към 18 изпълнители-жени, но са успели да осигурят само три. Останалите били ангажирани с други участия или не можели да участват по други причини.

„В един идеален свят всички 18 щяха да потвърдят и сега бихме водили различен разговор“, казва той.

Но Мелвин Бен не е толкова сигурен, че налагането на квоти е добра идея.

„Дали наистина това ли е правилният начин – артистите на всеки фестивал да бъдат 50/50? Не съм сигурен…“, казва той предпазливо.

Вместо това Бен е стартирал проект, наречен ReBalance, който през следващите три години ще предостави на 36 изпълнители-жени по една седмица време за запис в студио. Целта е „да се създаде по-голям кръг от артистки“, така че фестивалите да имат „по-голям избор“, когато съставят програмите си.

„Аз напълно подкрепям принципа за равнопоставеност между половете. Избирам малко по-различен път, но основната цел е същата“, сочи Бен.

Защото ако се въведат квоти, те няма да останат само за фестивалите. Искаме ли пълна равнопоставеност, съотношението 50/50 трябва да бъде въведено в издателската дейност на музикалнате компании, в клиповете и шоупрограмите в електронните медиите, във всеки отделен концерт, а накрая и във всеки отделен музикални колектив. Ето така можем да стигаме и до идеалния (от полова гледна точка) хипотетичен концерт: хедлайнер са AББA, а публиката ще подгряват дует „Ритон“ – 50/50 мъже/жени – и всичко е точно. Не че не харесваме АББА. Лошото е, че те вече са в пенсия – и не виждаме кой ще ги замени.

"Площад Славейков"