Правната дирекция в Народното събрание е отказала да се произнесе по питането на депутата Делян Пеевски дали е в конфликт на интереси като издател на медии, който прави предложения за изменения в медиен закон. Причината е, че не й е работа - според парламентарния правилник въпросите за наличие на конфликт на интереси се адресират до ресорната държавна комисия. Тъй като обаче Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) се сля в новия мегаорган Комисия "Антикорупция", искането на Пеевски ще бъде прехвърлено към нея.

От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както е пълното наименование на органа, казаха за Клуб Z, че искане за тълкуване все още не е достигнало до тях. Когато това се случи, КПКОНПИ има двумесечен срок за произнасяне с опция за удължаване с още един месец, ако казусът е сложен. 

В началото на февруари Пеевски и колегите му Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев внесоха изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Най-общо проектът предвижда всички медии - не само печатните, както е сега по закон, а и радиостанциите, телевизиите, сайтовете, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им. Предвижда се да се депозират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е. финансиране от неправителствени организации, дарения и пр. Текстът предвижда още "осветляване" на бизнеса с разпространението на печатни материали и сезиране на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ако се установи, че един "играч" държи поне 1/3 от пазара на разпространението. Кой и най-вече как ще установява това - в закона не пише. Знае се само кой ще уведомява КЗК - Министерството на културата.

Пеевски отрича да има нещо общо, още повече да е монополист на пазара на разпространение на вестници и списания. По повод на това, че банковите заеми са изпуснати в проекта, предвид горчивия опит с КТБ, която финансираше определени медии, от ДПС дадоха заявка, че са отворени за предложения и запълване на пропуски между първо и второ четене, ако проектът бъде приет на първо.

Веднага се оформи въпроса в конфликт на интереси ли е Пеевски като издател на вестници, а от "Да, България" сезираха и ресорната парламентарна комисия. Тя обаче не е разгледала казуса по същество като председателят й Борис Ячев заяви, че ще изчака становището на правната дирекция, а вероятно ще поиска такова и от "Антикорупция".

Самите законови изменения все още не са влезли в дневния ред на парламентарните комисии. Проектът е разпределен на комисията по медии и култура, председателствана от Вежди Рашидов (ГЕРБ). Очакванията бяха, че ще проектът ще се гледа още миналата седмица. Това не се случи. Тази седмица заседание не е насрочено. В комисията има доста работа и по друг закон - този за авторското право, затова не било сигурно дали медийните промени ще са дневен ред и но не беше разпределен и за тази. 

Според запознати причината да се бави разглеждането е, че са поискани становища от други институции - като Съвета за електронни медии, Министерството на културата, КЗК, която също би имала отношение, ако поправките бъда приети.

Идеите на депутатите от ДПС свариха депутатите от останалите парламентарни групи "неподготвени". Все още не отговарят еднозначно на въпроса ще подкрепят ли законопроекта или не. 

Кабинетът копира проекта "Пеевски"?

Междувременно стана ясно, че в Министерския съвет ще се пишат законови изменения в същата посока. В сряда изненадващо за собствните си министри премиерът Бойко Борисов внесе за разглеждане на заседанието на кабинета решение за създаване на се работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение. Предложението на Борисов е било прието без дискусии.

Както и в закона "Пеевски", идеята била да има "ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране". Според източници на Клуб Z текстовете са в процес на писане и до голяма степен преповтарят като замисъл предложените от депутатите от ДПС. Очаква се в декларирането на "източници на финансиране" да бъдат включени и заемите от финансови институции - нещо, което от ДПС не предвиждат, но са склонни да приемат, както заявиха сами при представянето на идеите си още.

Работната група в Министерският съвет трябва да предложи също начин за сезиране на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от държавен орган, както и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии. С други думи - да следи за монополи.

С решението на Министерския съвет е поставен и срок проектът да бъде подготвен - 1 месец. 

В друг срок - 14 дневен - работната група в Министерския съвет, която включва министъра на финансите, министъра на културата и министъра на иконоимиката, трябва да подготви и ""обосновано и мотивирано" решение, с което да сезира КЗК за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната. Въпросният анализ ще изследва "характеристики и структура на пазара, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда". Въпросният анализ ще изследва "характеристики и структура на пазара, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда."

Големият въпрос, на който от Министерския съвет засега не отговорят е, защо изпълнителната власт пише сходни с вече направени изменения в медийни закони. Отговорът вероятно се крие във факта, че от 6 февруари, когато Пеевски и компания внесоха своя проект, досега, депутатите от ГЕРБ мълчат дали ще го подкрепят. Аргументират се с това, че той все още не е разпределен в комисия. Мълчание се "чува" и от редиците на "Обединени патриоти", въпреки че от тях се очаква по политически причини да отхвърлят законодателните инициативи на ДПС. Всички вкупом обясняват, че е добре да има медийна регулация, но никой не желае открито да заяви, че ще подкрепи проекта на Пеевски. Но биха подкрепили проект, идващ от Министерския съвет. Единствените, които засега заявяват, че ще гласуват с "против", са депутати от БСП, които членуват в комисията по култура. Мотивът им е, че колкото и да са хубави предложенията на Пеевски, не искат да са те тези, които ще "перат" имиджа му.

От втори опит

Това не е първата заявка на Министерския съвет да вкара медиите в регулация. През 2015 г., когато се съставяше управленската програма на правителството "Борисов" 2, настоящият шеф на кабинета на Бойко Борисов - Румяна Бъчварова (тогава вицепремиер) първоначално предлагаше медийно законодателство. В него едно от основните неща беше създаване на звено, което да се занимава със собствеността на медиите, да съгласува предложения за сливане и/или придобивания на медии с цел недопускане на "значително влияние върху медийната среда". По-късно управляващите се отказаха от тази идея, защото такъв орган вече има и това е КЗК. 

Другият акцент бе да се наложи забрана медии, които не са подписвали и не спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, да участват в обществени поръчки. Първоначално ставаше въпрос за кодекса на първия медиен съюз. Години по-късно се появи втори - на медиите около Пеевски. Тази идея обаче така и не бе реализирана и си остана само добро намерение. До законопроект не се стигна. (ДОПЪЛНЕНО)