Все още се преговаря с големи международни банки за финансиране на покупката на българския бизнес на ЧЕЗ от "Инерком България". Това обясни на съвместното заседание на парламентарни комисии Веселин Захариев от Mane Capital, "бутиковата инвестиционна компания", консултант на "Инерком" за сделката. 

Преди това едноличният собственик на "Инерком" - Гинка Върбакова, отговори на някои въпроси:

"Нямам офшорни компании, тази сутрин се запознах с г-н Бойко Борисов. По отношение на това, че сме подобрили офертата си (от 290 милиона евро на над 300 милиона евро - б.р.) - подобрили сме си офертата, това е нормална бизнес практика, дала съм една, след това съм подобрила втори път, относно финансирането, направих грешка одеве, искам да давам думата на нашите консултанти", каза Върбакова.

"Преди малко отговорихте на въпрос, който не беше зададен в тази зала: Дали сте се виждали с премиера. "Вашият съпруг Славчо Бързаков срещал ли се е с г-н Бойко Борисов извън МС и кога за последно", запита Йончева.

Не ми е известно съпругът ми да е познавал Бойко Борисов, премиера на България, каза Върбакова.

Захариев започна обясненията си за финансирането с ноторно известното, че финансирането се случва по един и същи начин, самоучастие и една или множество банки, които предоставят дългово финансиране. Той обеща повече детайли на закритото заседание, като посочи, че самото финансиране по сделката "няма да бъде обезпечавано, нито ще бъде случвано на ниво седемте дружества на ЧЕЗ в България, обезпечения няма да са активи на нито едно от придобиващите дружества, иначе трябва да има изрично разрешение от КЕВР".

"Цялото финансиране е на ниво "Инерком България", което е придобиващото дружество. "Инерком" смята да използва собствен капитал плюс заем, издаден на ниво на групата на "Инерком", не можем да кажем точна цифра", каза Захариев.

В момента се водят преговори и точната сума ще е резултат от тези преговори с изключително големи и известни международни банки, стана ясно от изявлението му, 20-30 процента ще бъде собственото финансиране. Банките не са нито глупави, нито наивни, те правят изключително обстойна процедура за проверка на клиента, вкл. процедури за пране на пари, така че това е допълнителна сигурност, че една такава сделка не може да се случи по случаен и непрозрачен начин, заяви финансовият консултант. 

Соцдепутатът Таско Ерменков запита Върбакова как така от 23 MW, колкото е общата инсталирана мощност на фотоволтачните централи на Върбакова и съпруга й, и приходите са около 15 милиона лева годишно, ще съберат тези 140 милиона лева, които трябва да бъдат внесени като собствено самоучастие.

Третият ми въпрос е, че има съоръжения, които ЧЕЗ трябва да изкупи, но не са изкупени, за 1.2 милиарда лева, а тази сума ще дойде отгоре върху цената, която ще се плати за активите на ЧЕЗ в България. Как ще се справите, запита Ерменков, след като трябва да се обслужват и банкови кредити, и оперативни разходи ще има.

От своя страна шефът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов отговори, че се внушават неверни твърдения, че КЕВР може да прекрати процедурата за два дни. Наскоро това обяви бившият министър на енергетиката Румен Овчаров, който каза, че може да се приложи чл. 92. Този текст дава разрешение на Комисията за извършване на следните сделки - учредяване на особен залог върху имуществото, с което се осъществява лицензионна дейност, нито едно от лицензираните дружества на ЧЕЗ нямат подадени заявления за учредяване на залог или ипотека, стана ясно от отговора на Иванов.

"След като бъдат джиросани акциите, Комисията ще осъщести много строг контрол върху спазване на лицензията, за 2017 г. финансовото състояние на дружествата на ЧЕЗ е много стабилно", заяви Иван Иванов.

Шефът на разузнаването Драгомир Димитров отговори на въпроса на соцдепутата Атанас Костадинов за офшорните пари и банки с нарушена репутация така:

"Да, г-н Костадинов, запознати сме, те са от явни източници, нямаме разследващи и доказателствени функции, нашата роля е информационна."

Намеренията за продажба на ЧЕЗ датират от май 2010 година, каза още Драгомир Димитров. “В ЧЕЗ са били притеснени от намерението на българските власти за преразглеждане на отношенията със всички ЕРП-та“, обясни той.

През 2010 година са водени преговори с няколко компании, най-сериозни са били преговорите с Енерго Про (частна чешка компания, собственик на електроразпределението в Североизточна България - б.р.), но ЧЕЗ не е проявила интерес. От първото полугодие на 2012 година интерес за придобиване на ЧЕЗ е имало от руски холдинг и американска компания. Най-напреднали са били разговорите с руски холдинг, който се е отказал по икономически причини“, обясни председателят на ДАР.

"Първоначално обявената цена на ЧЕЗ е била 240 млн. евро. Според оценки на специалисти, по наши данни, чехите са имали готовност за отстъпка в цената до ниво 200 млн. евро или отсрочка за плащането на сумите от 2-3 години. Според поръчано проучване от страна на един от участниците в търга активите на ЧЕЗ в България се оценяват на около 225 млн. лева. Може да се направи извод, че обявената цена е силно завишена“, каза още шефът на разузнаването.

След 20 минути почивка, депутатите от енергийната комисия и от комисията за контрол на службите ще изслушат Гинка Върбакова и екипа й на закрито заседание.