Ad Config - Website header

 

Article_top

От началото на годината три важни района на сирийската гражданска война станаха нейните настоящи горещи точки - Африн, Идлиб и Дамаск. Тези развъдници на военна активност представляват пресечна точка на редица битки в Сирия. Турция, Русия, Иран, сирийското правителство и многото проправителствени и бунтовнически групировки, действащи в цялата страна, имат свои собствени цели. В горещите точки обаче тези цели заплашват да тласнат сирийския конфликт в нова, по-статична фаза. Докато тези три оставащи главни настъпления стихват в предстоящите месеци, те ще дават възможност за постоянни смъртоносни схватки и атаки по фронтовите линии, с нови значителни промени в контрола върху териториите.

Турците в Африн

Районът на Африн в Северна Сирия влезе във фокуса през януари, когато Турция и нейните съюзници сред сирийските бунтовници започнаха операция "Маслинова клонка". Мащабното военно нахлуване целеше да отнеме контрола върху Африн от кюрдските Отряди за народна самозащита (ОНС). Руските войски вече бяха в района, за да блокират турското нахлуване, и вероятно може сериозно да са покачили напрежението. Но интересите на Русия и Турция съвпаднаха достатъчно, за да може Анкара да убеди Москва да изтегли силите си.

В опит да излезе леко от сирийската война Русия работи за създаването на "зона на деескалация" в близката провинция Идлиб и Турция е жизнено важен съюзник в тези усилия. Като превърна в лост значението си за плана на Москва да стабилизира войната, Турция успя да изпълнява мисията си в Африн с малка намеса на руските войски. В крайна сметка турското сътрудничество е доста по-ценен актив за Русия, отколкото ОНС.

Макар турската операция да протича по план, районът на Африн няма да бъде свободен от конфликт, когато тя завърши. Все по-вероятно става Турция да се сблъска с друг ключов играч в Сирия - Иран. За разлика от Москва Техеран няма интерес да излиза постепенно от войната. Иран все още желае да постигне всеобхватна военна победа заедно със съюзника си в лицето на сирийското правителство  и няма да стои със скръстени ръце, докато регионалният му съперник Турция навлиза по-дълбоко в битката. С тази цел Техеран окуражи сирийските правителствени сили да се опитат да си върнат контрола върху Африн чрез политическо споразумение с ОНС. Същевременно Дамаск и Техеран ескалираха конфликта си с Турция, като пратиха в района подкрепяни от Иран сирийски милиции.

Бунтовническата гражданска война в Идлиб

Докато турските войски напредват в Африн, Анкара се ангажира все повече в съседния район Идлиб, където се присъедини към Русия в създаването на зона на деескалация. Турция печели от партньорството си по няколко начина. Освен че стана от добрите за Русия в операцията в Африн, Турция може да използва ангажимента си в Идлиб, за да укрепи собствената си позиция в района. Турските войски ще могат по-добре да предотвратяват атаки на сирийските проправителствени сили и в резултат да предлагат подкрепа за предпочитаните от тях бунтовнически групировки.

Докато турските военни конвои се стичат към Идлиб, за да изграждат постове за наблюдение на споразумението за деескалация, се води битка между различните бунтовнически групи. Бунтовниците в Идлиб никога не са били обединени и на този етап спадат предимно към два лагера  тези, които са по-тясно съюзени с турската армия, и тези, които са по-независими и крайни. Най-голямата бунтовническа групировка от първия лагер е Фронтът "Тахрир Сурия", създаден от сливането на "Ахрар аш Шам" и "Нуредин аз Занки". Най-голямата бунтовническа групировка от втората категория е "Хаят Тахрир аш Шам", която в миналото бе свързана с "Ал Кайда". Изплували покрай увеличеното турско военно присъствие и вероятно насърчавани от Анкара, Фронтът "Тахрир Сурия" и по-малки групи започнаха да упражняват по-голям контрол върху Идлиб, като итласкаха "Хаят Тахрир аш Шам" от няколко важни селища. Тенденцията показва, че турските войски и съюзените с тях бунтовнически сили ще засилят контрола си в района.

Битката за Дамаск

Понеже турско-руското партньорство пречи на Иран и сирийското правителство да опитат нови настъпления в Северозападна Сирия, вместо това те насочиха фокуса си към Дамаск и околностите югозападно от него. Хиляди бойци от проправителствени сили си пробиват път към столицата, опитват се да превземат бунтовническите крепости наблизо. Русия на драго сърце подкрепя операцията, като я смята за компенсация за Иран и помощта на верните на властта сили в създаването на зона на деескалация за сметка на напредъка им в Идлиб. Още повече Москва разглежда мощната офанзива на проправителствените сили в Дамаск като умен ход, тъй като смята, че изолираните бунтовнически позиции в Южна Сирия са особено уязвими за военно нападение.

Макар проправителствените сили да срещат слаба съпротива от други големи световни сили, докато се бият за Дамаск, действията им ще бъдат шумни. Разчитането на езразборни бомбардировки ще доведе до кървава битка с много цивилни жертви. Извън този район проправителствените сили вероятно ще разширят операциите си към Дараа и Кунейтра на юг. Напредък може да доближи подкрепяните от Иран сили до израелските сили на Гоанските възвишения, като увеличи шансовете за бъдещи сблъсъци между тях.

Нова фаза на войната

На фона на събитията в Африн, Идлиб и Дамаск  през предстоящите месеци масираните офанзивни сражения ще стават все по-редки в сирийската гражданска война. Териториите, контролирани от бунтовници, които не са съюзени с някоя държава, намаляват, а линиите на фронтовете на бойните полета стават все по-фиксирани. Алиансът между турците и бунтовниците контролира голяма зона на северозапад. Подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС) доминират на изток, а подкрепяните от Иран и Русия правителствени сили са стабилни на Запад и на юг.

Но статичните линии на фронта не изключват конфликт или възможност за ескалация. Макар да е възможно големите настъпления да станат рядкост, насилието по фронтовите линии ще остане постоянно, тъй като всяка страна в конфликта продължава да търси предимство. С толкова чужди сили, разпръснати из Сирия, многото конфликти в страната рискуват да се превърнат в пълномащабна международна война. Ако това се случи, сирийската гражданска война ще навлезе в още по- кървава фаза.

--------

* Анализът e на основаната от Джордж Фридман фирма за стратегически анализ "Стратфор".

 

От началото на годината три важни района на сирийската гражданска война станаха нейните настоящи горещи точки - Африн, Идлиб и Дамаск. Тези развъдници на военна активност представляват пресечна точка на редица битки в Сирия. Турция, Русия, Иран, сирийското правителство и многото проправителствени и бунтовнически групировки, действащи в цялата страна, имат свои собствени цели. В горещите точки обаче тези цели заплашват да тласнат сирийския конфликт в нова, по-статична фаза. Докато тези три оставащи главни настъпления стихват в предстоящите месеци, те ще дават възможност за постоянни смъртоносни схватки и атаки по фронтовите линии, с нови значителни промени в контрола върху териториите.

Турците в Африн

Районът на Африн в Северна Сирия влезе във фокуса през януари, когато Турция и нейните съюзници сред сирийските бунтовници започнаха операция "Маслинова клонка". Мащабното военно нахлуване целеше да отнеме контрола върху Африн от кюрдските Отряди за народна самозащита (ОНС). Руските войски вече бяха в района, за да блокират турското нахлуване, и вероятно може сериозно да са покачили напрежението. Но интересите на Русия и Турция съвпаднаха достатъчно, за да може Анкара да убеди Москва да изтегли силите си.

В опит да излезе леко от сирийската война Русия работи за създаването на "зона на деескалация" в близката провинция Идлиб и Турция е жизнено важен съюзник в тези усилия. Като превърна в лост значението си за плана на Москва да стабилизира войната, Турция успя да изпълнява мисията си в Африн с малка намеса на руските войски. В крайна сметка турското сътрудничество е доста по-ценен актив за Русия, отколкото ОНС.

Макар турската операция да протича по план, районът на Африн няма да бъде свободен от конфликт, когато тя завърши. Все по-вероятно става Турция да се сблъска с друг ключов играч в Сирия - Иран. За разлика от Москва Техеран няма интерес да излиза постепенно от войната. Иран все още желае да постигне всеобхватна военна победа заедно със съюзника си в лицето на сирийското правителство  и няма да стои със скръстени ръце, докато регионалният му съперник Турция навлиза по-дълбоко в битката. С тази цел Техеран окуражи сирийските правителствени сили да се опитат да си върнат контрола върху Африн чрез политическо споразумение с ОНС. Същевременно Дамаск и Техеран ескалираха конфликта си с Турция, като пратиха в района подкрепяни от Иран сирийски милиции.

Бунтовническата гражданска война в Идлиб

Докато турските войски напредват в Африн, Анкара се ангажира все повече в съседния район Идлиб, където се присъедини към Русия в създаването на зона на деескалация. Турция печели от партньорството си по няколко начина. Освен че стана от добрите за Русия в операцията в Африн, Турция може да използва ангажимента си в Идлиб, за да укрепи собствената си позиция в района. Турските войски ще могат по-добре да предотвратяват атаки на сирийските проправителствени сили и в резултат да предлагат подкрепа за предпочитаните от тях бунтовнически групировки.

Докато турските военни конвои се стичат към Идлиб, за да изграждат постове за наблюдение на споразумението за деескалация, се води битка между различните бунтовнически групи. Бунтовниците в Идлиб никога не са били обединени и на този етап спадат предимно към два лагера  тези, които са по-тясно съюзени с турската армия, и тези, които са по-независими и крайни. Най-голямата бунтовническа групировка от първия лагер е Фронтът "Тахрир Сурия", създаден от сливането на "Ахрар аш Шам" и "Нуредин аз Занки". Най-голямата бунтовническа групировка от втората категория е "Хаят Тахрир аш Шам", която в миналото бе свързана с "Ал Кайда". Изплували покрай увеличеното турско военно присъствие и вероятно насърчавани от Анкара, Фронтът "Тахрир Сурия" и по-малки групи започнаха да упражняват по-голям контрол върху Идлиб, като итласкаха "Хаят Тахрир аш Шам" от няколко важни селища. Тенденцията показва, че турските войски и съюзените с тях бунтовнически сили ще засилят контрола си в района.

Битката за Дамаск

Понеже турско-руското партньорство пречи на Иран и сирийското правителство да опитат нови настъпления в Северозападна Сирия, вместо това те насочиха фокуса си към Дамаск и околностите югозападно от него. Хиляди бойци от проправителствени сили си пробиват път към столицата, опитват се да превземат бунтовническите крепости наблизо. Русия на драго сърце подкрепя операцията, като я смята за компенсация за Иран и помощта на верните на властта сили в създаването на зона на деескалация за сметка на напредъка им в Идлиб. Още повече Москва разглежда мощната офанзива на проправителствените сили в Дамаск като умен ход, тъй като смята, че изолираните бунтовнически позиции в Южна Сирия са особено уязвими за военно нападение.

Макар проправителствените сили да срещат слаба съпротива от други големи световни сили, докато се бият за Дамаск, действията им ще бъдат шумни. Разчитането на езразборни бомбардировки ще доведе до кървава битка с много цивилни жертви. Извън този район проправителствените сили вероятно ще разширят операциите си към Дараа и Кунейтра на юг. Напредък може да доближи подкрепяните от Иран сили до израелските сили на Гоанските възвишения, като увеличи шансовете за бъдещи сблъсъци между тях.

Нова фаза на войната

На фона на събитията в Африн, Идлиб и Дамаск  през предстоящите месеци масираните офанзивни сражения ще стават все по-редки в сирийската гражданска война. Териториите, контролирани от бунтовници, които не са съюзени с някоя държава, намаляват, а линиите на фронтовете на бойните полета стават все по-фиксирани. Алиансът между турците и бунтовниците контролира голяма зона на северозапад. Подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС) доминират на изток, а подкрепяните от Иран и Русия правителствени сили са стабилни на Запад и на юг.

Но статичните линии на фронта не изключват конфликт или възможност за ескалация. Макар да е възможно големите настъпления да станат рядкост, насилието по фронтовите линии ще остане постоянно, тъй като всяка страна в конфликта продължава да търси предимство. С толкова чужди сили, разпръснати из Сирия, многото конфликти в страната рискуват да се превърнат в пълномащабна международна война. Ако това се случи, сирийската гражданска война ще навлезе в още по- кървава фаза.

--------

* Анализът e на основаната от Джордж Фридман фирма за стратегически анализ "Стратфор".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията