Ad Config - Website header

 

Article_top

На 4 март в Лос Анджелис за 90-и път ще бъдат връчени най-популярните и престижни филмови награди „Оскар“. Този път киното сякаш е оставено на заден план за сметка на политиката, активизма, кампаниите и агресивното „сигнализиране на добродетели“, превърнало се в основна характеристика на холивудския елит през последните две години.

За много наблюдатели на шоу бизнес света и коментатори от кухнята на киното е повече от сигурно, че вместо да станем свидетели на политически неутрална и мотивирана от творчеството на кино професионалистите кулминация на сезона на наградите, ни очаква силно идеологизирана церемония, която ще мине под знака на кампаниите срещу сексуалния тормоз над жени #MeToo и #Timе's Up плюс задължителните атаки срещу администрацията на американския президент Доналд Тръмп за десерт.

През последната година знаменитостите окончателно мутираха в активисти и от този процес пострада киното, което осезаемо регресира като качество и все повече придобива отличителните черти на лъскава, полирана и политкоректна пропаганда, в която „идеологията доминира над естетиката“ по думите на писателя и сценарист Брет Истън Елис.

След траурните „Глобуси“...

Церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ през януари се превърна в нещо като траурна процесия по погребението на репутацията на Холивуд като бастион на моралното превъзходство. Звездите решиха да дефилират в черно в знак на протест срещу вълната от сексуални обвинения, заляла цялата индустрия, след като разкритията за серийните поведенчески трансгресии на мегапродуцента и един от – вече бившите – най-влиятелни хора в шоубизнеса Харви Уайнстийн предизвика каскада от свидетелства на жени, които по един или друг начин са се почувствали като жертви на една сексистка система, и доведе до зрелищното отлъчване на десетки влиятелни фигури в шоу бизнеса и медиите. Неоспорими авторитети се превърнаха в презрени парии и възвестиха драматичната и сеизмична промяна в културния климат на Западния свят.

Церемонията на „Глобусите“ - траурна процесия за репутацията на Холивуд.

За съжаление на нормалните и скептично настроени хора елитът на Холивуд не успя да осъзнае, че връчването на призовете „Златен глобус“ отстрани изглеждаше като безсрамен парад на лицемерието, двойните стандарти и липсата на реална и трезва самооценка. Само привилегированите и затворени в своя идеологически балон звезди може да протестират срещу скандал, който сами са създали. Вместо да се обърнат към себе си и да предложат на публиката малко смирение и съжаление, че с десетилетия са прикривали и насърчавали поведенчески модели като този на сексуалния хищник Харви Уайнстийн, наричан допреди разкритията „Бог“ от Мерил Стрийп, те се опитаха да скроят нещо като езически ритуал по пречистване на греховете и жертвайки на олтара на социалната справедливост фигурите на Уайнстийн и Кевин Спейси, да излязат пречистени и да демонстрират отново своето морално превъзходство пред света.

Експериментът по регенерация на очернената репутация беше неуспешен. Вечерта на „Златен глобус“ изглеждаше като триумф на лошия вкус, фиеста на безкритичността и хирургически отстраненото усещане за самоирония.

Агресивно размахан пръст

Но Холивуд едва ли ще си вземе поука. Всички прогнози сочат, че за наградите „Оскар“ комуникационните гафове и морални трансгресии ще бъдат презаредени и сериозно увеличени. От десетилетия „Златен глобус“ се разглежда като репетиция за наистина важното събитие – наградите на Академията.

В този смисъл е логично да очакваме още повече патетични и лицемерни речи за равенството и справедливостта, за борбата срещу сексуалния тормоз и посегателствата на работното място. Всички зрители трябва да се подготвят за агресивно размахания пръст на Холивуд, изобличаващ ксенофобията, расизма, „бялата привилегия“, сексизма и хомофобията на „средна Америка“.

За съжаление и номинираните филми отразяват политическите пристрастия на холивудския елит и голяма част от заглавията не са попаднали сред фаворитите за „Оскар“ заради своите естетически качества, а са получили платформа поради идеологическите послания, които съдържат или които лесно могат да им бъдат приписани.

„Формата на водата“ води списъка за статуетките с 13 номинации.

Мрачната романтична фентъзи приказка за възрастни „Формата на водата“  води в списъка с 13 номинации, включително в категориите за филми и режисура. Произведението на мексиканския визионер Гийермо дел Торо разказва за междувидовите сексуални искри между маргинализирана чистачка и странно създание в разгара на студената война. От една страна, „Формата на водата“ може да се разглежда като микс от второкласно кино за чудовища и класически романс, но погледната от друг ракурс, историята придобива контурите на тягостна алегория за злия американски империализъм, за расизма, хомофобията и агресията на белите мъже, олицетворени от злодея във филма, изигран подобаващо от Майкъл Шанън. Със сигурност втората интерпретация на „Формата на водата“ ще доминира в речите на наградените.

Художествена стойност ли?

Хорърът Get Out на Джордан Пийл има номинации за филм и режисура, които изглеждат, меко казано, незаслужени спрямо реалните му художествени качества.

Номинациите на хоръра Get Out изглеждат незаслужени спрямо реалните му художествени качества

Но историята на чернокожи мъже, които са отвличани и зомбирани от демонични бели представители на горната средна класа, предлага прекалено много политически заряд, за да бъде пренебрегната. Филмът е по-скоро средняшки представител на хорър жанра с някои интересни моменти, но расовата поляризация на сюжета и героите гарантираха тържествено приемане на филма и създателя му Джордан Пийл в елита на Академията.

Call Me By Your Name e качествена любовна драма за връзката между двама мъже.

Call Me By Your Name, който също е номиниран за филм, e качествена любовна драма за връзката между двама мъже, но за съжаление филмът не е избран заради неоспоримите си достойнства, а по-скоро запълва неофициалната, но вече задължителна за наградите „Оскар“ LGBTQ квота.

Lady Bird е дело на жени - основна причина за номинирането му.

Друг номиниран филм – историята за съзряване Lady Bird, е дело на жени и това е изиграло основна роля при фаворизирането му.

В номинациите се откриват качествени и елитни филми, които по един или друг начин се придържат към пакета от послания и политически предписания на Холивуд, но са и солидни произведения сами по себе си. Такава е драмата The Post на Стивън Спилбърг с Том Ханкс и Мерил Стрийп. Филмът е вдъхновен от действителни събития и разказва за борбата на американски медии с администрацията на Никсън за достъп до засекретени документи, които показват, че няколко правителства на САЩ са лъгали публиката за военната кампания във Виетнам. Паралелите с днешното напрежение между Тръмп и медиите са неизбежни.

Франсис Макдорманд е почти сигурната победителка в категорията за женска роля. В „Три билборда извън града“ е намерил място и чудесният Питър Динклидж.

„Три билборда извън града“ има седем номинации, включително и за най-добър филм. Произведението на Мартин Макдона смесва черна комедия със семейна драма, криминалния филм с театъра на абсурда, хуманизма с цинизма, нихилизма с емоционалното и жизнеутвърждаващо усещане за силата на човешкия дух и способността за изкупление. Филмът предлага и актуален разказ за насилие срещу жени и малцинства, но поднесен без политическа пропаганда и морални лекции. Франсис Макдорманд е почти сигурната победителка в категорията за женска роля.

Не всичко е изгубено

Извън повечето идеологически борби на Холивуд е позициониран Phantom Thread – най-новият филм на виртуоза Пол Томас Андерсън. Именно след главната си роля в този филм носителят на три награди „Оскар“ Даниел Дей Луис обяви, че се отказва от киното.

Но той едва ли ще получи четвърта статуетка. Фаворитът при актьорите е Гари Олдман за епичното си превъплъщение в образа на Уинстън Чърчил във военната драма на Джо Райт „Най-мрачният час“, който е номиниран и за най-добър филм.

Другото тематично заглавие за Втората световна война, което доминира в номинациите, е „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан. Изключителната творба ще се състезава в осем категории, включително за филм и режисура.

Присъствието на такива заглавия несъмнено е доказателство, че не всичко е изгубено. Годината беше по-слаба за киното, но все пак предложи качествени образци на седмото изкуство и запази надеждата, че естетиката ще победи идеологията. Церемонията по връчването на наградите „Оскар“ едва ли ще предложи момента на творческо, на художествено изкупление за Холивуд. Но със сигурност ще ни снабди с допълнителни доказателства за абсурдните морални претенции на самозабравилите се звезди.

Ала дори и най-наситената с активизъм церемония няма да ни откаже от любовта към качественото кино, нали?

----

* Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през февруари 2018 г.

 

На 4 март в Лос Анджелис за 90-и път ще бъдат връчени най-популярните и престижни филмови награди „Оскар“. Този път киното сякаш е оставено на заден план за сметка на политиката, активизма, кампаниите и агресивното „сигнализиране на добродетели“, превърнало се в основна характеристика на холивудския елит през последните две години.

За много наблюдатели на шоу бизнес света и коментатори от кухнята на киното е повече от сигурно, че вместо да станем свидетели на политически неутрална и мотивирана от творчеството на кино професионалистите кулминация на сезона на наградите, ни очаква силно идеологизирана церемония, която ще мине под знака на кампаниите срещу сексуалния тормоз над жени #MeToo и #Timе's Up плюс задължителните атаки срещу администрацията на американския президент Доналд Тръмп за десерт.

През последната година знаменитостите окончателно мутираха в активисти и от този процес пострада киното, което осезаемо регресира като качество и все повече придобива отличителните черти на лъскава, полирана и политкоректна пропаганда, в която „идеологията доминира над естетиката“ по думите на писателя и сценарист Брет Истън Елис.

След траурните „Глобуси“...

Церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ през януари се превърна в нещо като траурна процесия по погребението на репутацията на Холивуд като бастион на моралното превъзходство. Звездите решиха да дефилират в черно в знак на протест срещу вълната от сексуални обвинения, заляла цялата индустрия, след като разкритията за серийните поведенчески трансгресии на мегапродуцента и един от – вече бившите – най-влиятелни хора в шоубизнеса Харви Уайнстийн предизвика каскада от свидетелства на жени, които по един или друг начин са се почувствали като жертви на една сексистка система, и доведе до зрелищното отлъчване на десетки влиятелни фигури в шоу бизнеса и медиите. Неоспорими авторитети се превърнаха в презрени парии и възвестиха драматичната и сеизмична промяна в културния климат на Западния свят.

Церемонията на „Глобусите“ - траурна процесия за репутацията на Холивуд.

За съжаление на нормалните и скептично настроени хора елитът на Холивуд не успя да осъзнае, че връчването на призовете „Златен глобус“ отстрани изглеждаше като безсрамен парад на лицемерието, двойните стандарти и липсата на реална и трезва самооценка. Само привилегированите и затворени в своя идеологически балон звезди може да протестират срещу скандал, който сами са създали. Вместо да се обърнат към себе си и да предложат на публиката малко смирение и съжаление, че с десетилетия са прикривали и насърчавали поведенчески модели като този на сексуалния хищник Харви Уайнстийн, наричан допреди разкритията „Бог“ от Мерил Стрийп, те се опитаха да скроят нещо като езически ритуал по пречистване на греховете и жертвайки на олтара на социалната справедливост фигурите на Уайнстийн и Кевин Спейси, да излязат пречистени и да демонстрират отново своето морално превъзходство пред света.

Експериментът по регенерация на очернената репутация беше неуспешен. Вечерта на „Златен глобус“ изглеждаше като триумф на лошия вкус, фиеста на безкритичността и хирургически отстраненото усещане за самоирония.

Агресивно размахан пръст

Но Холивуд едва ли ще си вземе поука. Всички прогнози сочат, че за наградите „Оскар“ комуникационните гафове и морални трансгресии ще бъдат презаредени и сериозно увеличени. От десетилетия „Златен глобус“ се разглежда като репетиция за наистина важното събитие – наградите на Академията.

В този смисъл е логично да очакваме още повече патетични и лицемерни речи за равенството и справедливостта, за борбата срещу сексуалния тормоз и посегателствата на работното място. Всички зрители трябва да се подготвят за агресивно размахания пръст на Холивуд, изобличаващ ксенофобията, расизма, „бялата привилегия“, сексизма и хомофобията на „средна Америка“.

За съжаление и номинираните филми отразяват политическите пристрастия на холивудския елит и голяма част от заглавията не са попаднали сред фаворитите за „Оскар“ заради своите естетически качества, а са получили платформа поради идеологическите послания, които съдържат или които лесно могат да им бъдат приписани.

„Формата на водата“ води списъка за статуетките с 13 номинации.

Мрачната романтична фентъзи приказка за възрастни „Формата на водата“  води в списъка с 13 номинации, включително в категориите за филми и режисура. Произведението на мексиканския визионер Гийермо дел Торо разказва за междувидовите сексуални искри между маргинализирана чистачка и странно създание в разгара на студената война. От една страна, „Формата на водата“ може да се разглежда като микс от второкласно кино за чудовища и класически романс, но погледната от друг ракурс, историята придобива контурите на тягостна алегория за злия американски империализъм, за расизма, хомофобията и агресията на белите мъже, олицетворени от злодея във филма, изигран подобаващо от Майкъл Шанън. Със сигурност втората интерпретация на „Формата на водата“ ще доминира в речите на наградените.

Художествена стойност ли?

Хорърът Get Out на Джордан Пийл има номинации за филм и режисура, които изглеждат, меко казано, незаслужени спрямо реалните му художествени качества.

Номинациите на хоръра Get Out изглеждат незаслужени спрямо реалните му художествени качества

Но историята на чернокожи мъже, които са отвличани и зомбирани от демонични бели представители на горната средна класа, предлага прекалено много политически заряд, за да бъде пренебрегната. Филмът е по-скоро средняшки представител на хорър жанра с някои интересни моменти, но расовата поляризация на сюжета и героите гарантираха тържествено приемане на филма и създателя му Джордан Пийл в елита на Академията.

Call Me By Your Name e качествена любовна драма за връзката между двама мъже.

Call Me By Your Name, който също е номиниран за филм, e качествена любовна драма за връзката между двама мъже, но за съжаление филмът не е избран заради неоспоримите си достойнства, а по-скоро запълва неофициалната, но вече задължителна за наградите „Оскар“ LGBTQ квота.

Lady Bird е дело на жени - основна причина за номинирането му.

Друг номиниран филм – историята за съзряване Lady Bird, е дело на жени и това е изиграло основна роля при фаворизирането му.

В номинациите се откриват качествени и елитни филми, които по един или друг начин се придържат към пакета от послания и политически предписания на Холивуд, но са и солидни произведения сами по себе си. Такава е драмата The Post на Стивън Спилбърг с Том Ханкс и Мерил Стрийп. Филмът е вдъхновен от действителни събития и разказва за борбата на американски медии с администрацията на Никсън за достъп до засекретени документи, които показват, че няколко правителства на САЩ са лъгали публиката за военната кампания във Виетнам. Паралелите с днешното напрежение между Тръмп и медиите са неизбежни.

Франсис Макдорманд е почти сигурната победителка в категорията за женска роля. В „Три билборда извън града“ е намерил място и чудесният Питър Динклидж.

„Три билборда извън града“ има седем номинации, включително и за най-добър филм. Произведението на Мартин Макдона смесва черна комедия със семейна драма, криминалния филм с театъра на абсурда, хуманизма с цинизма, нихилизма с емоционалното и жизнеутвърждаващо усещане за силата на човешкия дух и способността за изкупление. Филмът предлага и актуален разказ за насилие срещу жени и малцинства, но поднесен без политическа пропаганда и морални лекции. Франсис Макдорманд е почти сигурната победителка в категорията за женска роля.

Не всичко е изгубено

Извън повечето идеологически борби на Холивуд е позициониран Phantom Thread – най-новият филм на виртуоза Пол Томас Андерсън. Именно след главната си роля в този филм носителят на три награди „Оскар“ Даниел Дей Луис обяви, че се отказва от киното.

Но той едва ли ще получи четвърта статуетка. Фаворитът при актьорите е Гари Олдман за епичното си превъплъщение в образа на Уинстън Чърчил във военната драма на Джо Райт „Най-мрачният час“, който е номиниран и за най-добър филм.

Другото тематично заглавие за Втората световна война, което доминира в номинациите, е „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан. Изключителната творба ще се състезава в осем категории, включително за филм и режисура.

Присъствието на такива заглавия несъмнено е доказателство, че не всичко е изгубено. Годината беше по-слаба за киното, но все пак предложи качествени образци на седмото изкуство и запази надеждата, че естетиката ще победи идеологията. Церемонията по връчването на наградите „Оскар“ едва ли ще предложи момента на творческо, на художествено изкупление за Холивуд. Но със сигурност ще ни снабди с допълнителни доказателства за абсурдните морални претенции на самозабравилите се звезди.

Ала дори и най-наситената с активизъм церемония няма да ни откаже от любовта към качественото кино, нали?

----

* Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през февруари 2018 г.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?