Ad Config - Website header

 

Article_top

“Тото” е най-добрата рок група в света, ако гледаме индивидуалните качества на музикантите в нея.”

Това казва Еди ван Хален. 

Сещаш се за тези думи на един от най-великите рок китаристи и се ядосваш на конфузното начало на концерта на “Тото” в зала 1 на НДК. Не, че има пряка връзка.

Американците откриха с новото парче Alone, а от микрофона на водещия вокалист Джоузеф Уилямс - нищо. Или почти нищо - чуваше се само на моменти. Същото и от другите микрофони и някои инструменти.

Уау. Вече на втората песен - един от най-великите хитове, Hold the Line, стана ясно, че има проблем, самите музиканти също разбраха. И музиката спря, а те се прибраха за няколко минути, като Уилямс намери начин да се пошегува и поигра степ.

Дейвид Пейч.

Разбира се, перфекционизмът и майсторството на “Тото” няма нищо общо със станалото. Случва се на концерти и може да се случи на всеки. Но ако си фен, просто си казваш: “Защо точно на тях?!”

После музиката продължи. От Hold the Line. Знаково.

А непредизвиканата пауза само допринесе за приятното чувство накрая и усещането, че и третият концерт на “Тото” в България (предишните бяха през 2000 г. в зала 1 и 2015-а в “Арена Армеец”) е бил специално изживяване. Като на лекция при едни от академиците на рока. Тази беше много различна от предишните две. Не само заради времето и различния състав на групата.

Тази година “Тото” е на световно турне в подкрепа на албума 40 Trips Around the Sun - компилация с три нови парчета (едно от които е Alone) в чест на 40-годишнината от дебютната плоча на бандата.

Стив Лукатър.

И като стана дума за състав, “Тото” днес е: Стив Лукатър (китара, вокал), Стив Поркаро (клавишни), Дейвид Пейч (клавишни, вокал), Джоузеф Уилямс (вокал), Лени Кастро (перкусии), Уорън Хем (духови инструменти), Шанън Форест (ударни) и Шем вон Шрок (бас).

Ядрото е от първите четирима, а останалите са по-скоро съпровождащи, макар че Шанън Форест е с “Тото” от 2014 г. (най-вече по турнета).

Лукатър, Поркаро и Пейч са сред основателите на бандата.

Те и останалите - до един чудесни музиканти (а Лени Кастро е световно знаменитост и без “Тото”), ни поразходиха във времето из “конспекта” с песни и инструментали от цели 13 албума.

Чухме задължителни хитове като Rossanna, Africa, Stop Loving You, Lea, но също така песни, които доста по-рядко се изпълняват на живо.

Като например Miss Sun, едно от първите парчета на “Тото”, но издадено от името на групата чак през 1997 г. в юбилейната подборка “Тото XX”.

Точно с Miss Sun бе открит акустичният сет, в който музикантите поразмениха местата си на сцената - Поркаро седна до Пейч. И започнаха да разказват истории - не само с инструментите си този път, а и с думи. Коя песен как се е родила, забавни случки, шеги един към друг…

Беше вълнуващо, самият контраст дойде освежаващо за публиката.

Така Стив Поркаро ни напомни за хита Human Nature, който е написал през 1982 г., след като малката му дъщеря се оплакала, че имала неприятности с момче в училище. Песента попада в албума Thriller (най-продаваният за всички времена) на Майкъл Джексън, в който музикантите от “Тото” свирят, а имат и продуцентска роля.

Дойде ред на инструментал от саундтрака на филма Dune (фантастика на Дейвид Линч от 1984 г.).

И последва почит към един от музикалните герои на Стив Лукатър - Джордж Харисън, с кавър на While My Guitar Gently Weeps. Песента е част от албума Through the Looking Glass  (2002 г.), в който са включени само кавър версии.

Лукатър междувременно смени доста китари. Повече от цилиндрите на винаги аристократично изглеждащия Пейч. Самите шапки, няколко шалчета и чадър, стояха на закачалка до пианото му. А при цели трима вокалисти в тази група, басистът Шем вон Шрок показа, че също може да пее, при това доста "високо".

Финалът беше ударен със Stranger in Town, Make Believe и Africa.

Концертът приключи с прекрасната The Road Goes On на бис (от албума Tambu, 1995 г.). Някой критик би нарекъл шоуто “музикантско” - заради разнообразния подбор от песни и начина, по който бяха поднесени от осмина страхотни музиканти, на които отдалеч им личи, че обожават това, което правят. 

Все още - след 40 години в музикалния бизнес. Класа, поднесена елегантно и омайващо.

А всъщност са десетима - Джеф и Майк Поркаро помагат от небето.

Преди точно 10 години феновете на “Тото” се натъжиха, когато Лукатър напрактика сложи край. Нямам очи да заставам повече пред публиката ни, след като в тази група вече няма нито един Поркаро, Пейч също го няма. Това не е “Тото”, отсече Люк.

Микрофоните заглъхнаха, инструментите също. Но само две лета по-късно “Тото” продължи. Музиката им също. И слава Богу. А снощи усетихме, че тези музиканти остаряват като катедрали.

 

Снимките са на Димитър Алексов, www.dimitaraleksov.com 

 

“Тото” е най-добрата рок група в света, ако гледаме индивидуалните качества на музикантите в нея.”

Това казва Еди ван Хален. 

Сещаш се за тези думи на един от най-великите рок китаристи и се ядосваш на конфузното начало на концерта на “Тото” в зала 1 на НДК. Не, че има пряка връзка.

Американците откриха с новото парче Alone, а от микрофона на водещия вокалист Джоузеф Уилямс - нищо. Или почти нищо - чуваше се само на моменти. Същото и от другите микрофони и някои инструменти.

Уау. Вече на втората песен - един от най-великите хитове, Hold the Line, стана ясно, че има проблем, самите музиканти също разбраха. И музиката спря, а те се прибраха за няколко минути, като Уилямс намери начин да се пошегува и поигра степ.

Дейвид Пейч.

Разбира се, перфекционизмът и майсторството на “Тото” няма нищо общо със станалото. Случва се на концерти и може да се случи на всеки. Но ако си фен, просто си казваш: “Защо точно на тях?!”

После музиката продължи. От Hold the Line. Знаково.

А непредизвиканата пауза само допринесе за приятното чувство накрая и усещането, че и третият концерт на “Тото” в България (предишните бяха през 2000 г. в зала 1 и 2015-а в “Арена Армеец”) е бил специално изживяване. Като на лекция при едни от академиците на рока. Тази беше много различна от предишните две. Не само заради времето и различния състав на групата.

Тази година “Тото” е на световно турне в подкрепа на албума 40 Trips Around the Sun - компилация с три нови парчета (едно от които е Alone) в чест на 40-годишнината от дебютната плоча на бандата.

Стив Лукатър.

И като стана дума за състав, “Тото” днес е: Стив Лукатър (китара, вокал), Стив Поркаро (клавишни), Дейвид Пейч (клавишни, вокал), Джоузеф Уилямс (вокал), Лени Кастро (перкусии), Уорън Хем (духови инструменти), Шанън Форест (ударни) и Шем вон Шрок (бас).

Ядрото е от първите четирима, а останалите са по-скоро съпровождащи, макар че Шанън Форест е с “Тото” от 2014 г. (най-вече по турнета).

Лукатър, Поркаро и Пейч са сред основателите на бандата.

Те и останалите - до един чудесни музиканти (а Лени Кастро е световно знаменитост и без “Тото”), ни поразходиха във времето из “конспекта” с песни и инструментали от цели 13 албума.

Чухме задължителни хитове като Rossanna, Africa, Stop Loving You, Lea, но също така песни, които доста по-рядко се изпълняват на живо.

Като например Miss Sun, едно от първите парчета на “Тото”, но издадено от името на групата чак през 1997 г. в юбилейната подборка “Тото XX”.

Точно с Miss Sun бе открит акустичният сет, в който музикантите поразмениха местата си на сцената - Поркаро седна до Пейч. И започнаха да разказват истории - не само с инструментите си този път, а и с думи. Коя песен как се е родила, забавни случки, шеги един към друг…

Беше вълнуващо, самият контраст дойде освежаващо за публиката.

Така Стив Поркаро ни напомни за хита Human Nature, който е написал през 1982 г., след като малката му дъщеря се оплакала, че имала неприятности с момче в училище. Песента попада в албума Thriller (най-продаваният за всички времена) на Майкъл Джексън, в който музикантите от “Тото” свирят, а имат и продуцентска роля.

Дойде ред на инструментал от саундтрака на филма Dune (фантастика на Дейвид Линч от 1984 г.).

И последва почит към един от музикалните герои на Стив Лукатър - Джордж Харисън, с кавър на While My Guitar Gently Weeps. Песента е част от албума Through the Looking Glass  (2002 г.), в който са включени само кавър версии.

Лукатър междувременно смени доста китари. Повече от цилиндрите на винаги аристократично изглеждащия Пейч. Самите шапки, няколко шалчета и чадър, стояха на закачалка до пианото му. А при цели трима вокалисти в тази група, басистът Шем вон Шрок показа, че също може да пее, при това доста "високо".

Финалът беше ударен със Stranger in Town, Make Believe и Africa.

Концертът приключи с прекрасната The Road Goes On на бис (от албума Tambu, 1995 г.). Някой критик би нарекъл шоуто “музикантско” - заради разнообразния подбор от песни и начина, по който бяха поднесени от осмина страхотни музиканти, на които отдалеч им личи, че обожават това, което правят. 

Все още - след 40 години в музикалния бизнес. Класа, поднесена елегантно и омайващо.

А всъщност са десетима - Джеф и Майк Поркаро помагат от небето.

Преди точно 10 години феновете на “Тото” се натъжиха, когато Лукатър напрактика сложи край. Нямам очи да заставам повече пред публиката ни, след като в тази група вече няма нито един Поркаро, Пейч също го няма. Това не е “Тото”, отсече Люк.

Микрофоните заглъхнаха, инструментите също. Но само две лета по-късно “Тото” продължи. Музиката им също. И слава Богу. А снощи усетихме, че тези музиканти остаряват като катедрали.

 

Снимките са на Димитър Алексов, www.dimitaraleksov.com 

Коментари

TOTO

Забележителна група. Имам тяхна плоча от преди близо 40 години. Любимото ми парче е „Африка“... :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?