Ad Config - Website header

 

Article_top

Държавният стълб на пенсионната система в България се намира в състояние на практически фалит, обяви главният икономист на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев. Според него размерът на дефицита в пенсионната система е огромен - през 2007 г. е бил 1.5 млрд. лева, докато през 2018 г. в бюджета на фонд "Пенсии" е заложен дефицит от близо 4 млрд. лева, което е 262 процента, натрупани само за десетилетие. 

Наскоро Международният валутен фонд (МВФ) открои демографския натиск като фискален риск за България в дългосрочен план. Това от една страна е свързано със застаряването на населението, висока смъртност, отрицателен демографски растеж и висока миграция, от друга - с ниските доходи.



По думите му разходите за пенсии са най-голямото перо в държавния бюджет. През 2016 г. разходите във фонд "Пенсии" формират 26.8% от всички разходи в бюджета, което се равнява на 9.4 на сто от БВП. Според Вулджев ситуацията е толкова критична, че за работещите българи, които в момента са на по 20-30 години, най-вероятно няма да има пари за изплащането на парите за старост, когато се пенсионират. 

Освен това всяка година дефицитът във фонд "Пенсии" се налага да бъде запълван с трансфери от централния държавен бюджет. В дългосрочен план застаряването на населението застрашава да доведе до сериозна фискална криза, допълни Вулджев. Той изтъкна, че вдигането на данъците и осигуровките не е решение, и предложи да се премине към напълно частно пенсионно осигуряване. 

В краткосрочен план се предлага да се съкратят вноските към първия стълб на пенсионната система с 4 процентни пункта и увеличаване към втория, частен стълб на системата със същия размер. Освен това всеки гражданин трябва да има свободата да се осигурява както намери за добре.

Лоши прогнози

Според прогноза за развитието на пенсионната система до 2060 г., публикувана преди 2 години от Националния статистически институт (НОИ), се очаква през 2060 г. населението на България да се стопи до 5.5 милиона души. Тогава на един пенсионер ще се падат 1.7 работещи. Сега това съотношение е едно към три.

Продължителността на живота у нас ще расте - жените ще живеят средно с осем години повече, отколкото в момента. За мъжете нарастването на продължителността ще е с десет години и четири месеца.

В средносрочен план, в периода 2017-2019 година, разходите на общественото осигуряване ще се увеличат с един милиард лева и ще достигнат 11 милиарда. Дефицитът в бюджета на осигуряването, който се покрива чрез данъците, също ще се увеличи с триста милиона и така държавата ще додава малко над пет милиарда лева през 2019 г.

Въпреки нарастването на вноските за пенсии в две поредни години с по 1% - 2017 и 2018 г., няма да е достатъчно да се компенсират планираните по-високи разходи за пенсионерите.

За 2018 г. е увеличен размерът на осигурителната вноска за Фонд "Пенсии" с един процентен пункт - 19.8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение - 11.02 за сметка на работодателя и 8.78 за сметка на работника, и 14.8 % за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8.22/6.58. 

 

Държавният стълб на пенсионната система в България се намира в състояние на практически фалит, обяви главният икономист на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев. Според него размерът на дефицита в пенсионната система е огромен - през 2007 г. е бил 1.5 млрд. лева, докато през 2018 г. в бюджета на фонд "Пенсии" е заложен дефицит от близо 4 млрд. лева, което е 262 процента, натрупани само за десетилетие. 

Наскоро Международният валутен фонд (МВФ) открои демографския натиск като фискален риск за България в дългосрочен план. Това от една страна е свързано със застаряването на населението, висока смъртност, отрицателен демографски растеж и висока миграция, от друга - с ниските доходи.



По думите му разходите за пенсии са най-голямото перо в държавния бюджет. През 2016 г. разходите във фонд "Пенсии" формират 26.8% от всички разходи в бюджета, което се равнява на 9.4 на сто от БВП. Според Вулджев ситуацията е толкова критична, че за работещите българи, които в момента са на по 20-30 години, най-вероятно няма да има пари за изплащането на парите за старост, когато се пенсионират. 

Освен това всяка година дефицитът във фонд "Пенсии" се налага да бъде запълван с трансфери от централния държавен бюджет. В дългосрочен план застаряването на населението застрашава да доведе до сериозна фискална криза, допълни Вулджев. Той изтъкна, че вдигането на данъците и осигуровките не е решение, и предложи да се премине към напълно частно пенсионно осигуряване. 

В краткосрочен план се предлага да се съкратят вноските към първия стълб на пенсионната система с 4 процентни пункта и увеличаване към втория, частен стълб на системата със същия размер. Освен това всеки гражданин трябва да има свободата да се осигурява както намери за добре.

Лоши прогнози

Според прогноза за развитието на пенсионната система до 2060 г., публикувана преди 2 години от Националния статистически институт (НОИ), се очаква през 2060 г. населението на България да се стопи до 5.5 милиона души. Тогава на един пенсионер ще се падат 1.7 работещи. Сега това съотношение е едно към три.

Продължителността на живота у нас ще расте - жените ще живеят средно с осем години повече, отколкото в момента. За мъжете нарастването на продължителността ще е с десет години и четири месеца.

В средносрочен план, в периода 2017-2019 година, разходите на общественото осигуряване ще се увеличат с един милиард лева и ще достигнат 11 милиарда. Дефицитът в бюджета на осигуряването, който се покрива чрез данъците, също ще се увеличи с триста милиона и така държавата ще додава малко над пет милиарда лева през 2019 г.

Въпреки нарастването на вноските за пенсии в две поредни години с по 1% - 2017 и 2018 г., няма да е достатъчно да се компенсират планираните по-високи разходи за пенсионерите.

За 2018 г. е увеличен размерът на осигурителната вноска за Фонд "Пенсии" с един процентен пункт - 19.8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение - 11.02 за сметка на работодателя и 8.78 за сметка на работника, и 14.8 % за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8.22/6.58. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията