Отношенията между българския и руския народ са едно, но правенето на реална политика от държавите е друго. Това обясни президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов по повод 3 март. И напомни, че през последните 140 години поне два пъти България и Русия са имали стълкновения, включително военни.

Нека оставим настрана отношенията между народите. За тях много се е говорило, писало и ще продължава да се говори и пише. Да се съсредоточим върху реалната политика, която, по сполучливия израз на президента Стоянов, е съвсем друга тема.

За последните 140 години една от основните цели на "реалната политика" на България е как да не се превърне в Задунайска губерния. Тази цел през повечето време е била изпълнявана по-скоро успешно. Изключение правят едни 45 години между 1944 и 1989 г., когато Сталин до голяма степен изпълнява мечтата на Петър Велики и Екатерина Велика. По този повод изразът "140 години свобода" не е съвсем точен. От 3 март 1878 г. минаха 140 години, но свободни сме били само в 95 от тях.

От историческа гледна точка 140 години не са много време. Все пак от гледна точка на "реалната политика" те са достатъчно дълъг период. В този период са се случили твърде много събития и има достатъчно сламки за размишления.

Как българската държава изпълнява към момента тази основна цел на "реалната политика"? Всичко, случило се около 3 март по повод честванията на Освобождението, дава повод да се мисли, че държавата се справя по-скоро успешно въпреки някои залитания. А най-големият повод за оптимизъм е, че сред българското общество има критична маса хора, които са наясно с тази основна цел и които стриктно следят за поведението на политиците.

Най-големият успех на тази критична маса хора е, че президентът Владимир Путин не дойде у нас за 3 март. Официално от Москва обясниха, че президентът не може да дойде само дни преди предстоящите президентски избори. В Кремъл обаче няма как да не знаят, че е напълно възможно посещение на Путин в България да бъде съпроводено с протести срещу визитата му. И е твърде вероятно съображенията за отлагането да са били съвсем други.

У нас дойде руският патриарх Кирил, когото някои определят като "резервния Путин". Няма как да не се признае, че до един момент Кирил бе много внимателен в изказа си и публичните послания, които отправяше. Накрая имперската наглост и цинизъм, характерни за някои представители на руската държава, все пак взеха връх. И Кирил се възмути защо българската държава изказва благодарности не само към Русия, а и към други народи, които са участвали в Руско-турската война от 1877-1878 г.

Руският патриарх няма откъде да знае отговора на този въпрос. Този отговор обаче също е оптимистичен за България. Критичната маса хора, която е наясно с целите на реалната политика, следи българските държавници изключително внимателно. Премиерът Бойко Борисов много добре знае, че на последните парламентарни избори получи поне 300 хил. гласа допълнително само заради изказването на Корнелия Нинова за това какво ни е отнела демокрацията и за подкрепата й за падането на санкциите срещу Русия. Благодарностите на Борисов към Полша, Румъния, Черна гора, Молдова, Украйна, Финландия, Сърбия са политически знак именно към тези хора, благодарение на които до голяма степен той надделя над БСП на последните парламентарни избори. С жеста си към гореизброените държави Борисов си осигури перспективата тези хора отново да гласуват за него. Особено ако Нинова пак му помогне.

Вярно е, че покрай посещението на патриарх Кирил българските власти си позволиха да профилактират хора, с което напомниха за най-мрачните комунистически времена. Вярно е също така, че украински знамена не бяха допуснати на връх Шипка. Обществената реакция срещу тези две събития обаче бе изключително негативна. Това също е оптимистична новина, която гарантира, че една от основните цели на българската реална политика ще продължи да бъде изпълнявана - волю-неволю - от бъдещите български правителства независимо от техния цвят.

Оптимизмът обаче не е повод за успокоение. Докато Паметникът на Съветската армия стърчи в центъра на София и докато най-важните държавни институции са на булеварди с имена "Цар Освободител" и "Дондуков", то критичната маса хора има още много работа за вършене.