Днес избраните от нас демократични политици вземат тежките решения за публичните финанси зад затворени врати. По този начин те разчитат на съветите на финансовите бюрократи, които в повечето случаи отговарят на политическите нужди на избраното правителство. Политиците рядко питат гласоподавателите какво мислят за бюджета. Те не са по-добри в това да обясняват един или друг разход в бюджета. Обясненията обикновено не са нищо повече от празни фрази - като "работни места и растеж" или "в движение". Те никога не обясняват трудните компромиси, които попадат в бюджета, нито общите им финансови аргументи, пишат в "Катимерини" изследователите Лин Карсън и Дейвид Причард.

Това нежелание да се обяснят публичните финанси беше твърде очевидно по време на глобалната финансова криза в периода 2007-2008 г. В Австралия, Великобритания и Франция левоцентристките правителства взеха огромни заеми, за да поддържат потребителското търсене и да подкрепят частните банки. И тези политики допринесоха много за свеждане до минимум на човешките разходи на кризата във всяка от тези страни. 

Но на изборите, които последваха, левите политици, които въведоха тези политики, отказаха да ги оправдаят. Те се опасяваха, че гласоподавателите няма да понесат сериозна дискусия за публичните финанси. Без оправдание за цялостната си добра политика всяко от тези правителства беше победено от центристки опоненти. 

В повечето демокрации съществува един и същ основен проблем: Избраните представители не вярват, че избирателите могат да понесат финансовата истина. Те приемат, че демокрацията не е добра, когато става въпрос за управление на публичните финанси. За тях тя може да балансира бюджета само като остави избирателите "на тъмно".

Но вече знаем, че това предположение е погрешно. Има все повече и повече примери за това как участието на обикновените избиратели води до по-добри бюджети.

През 1989 г. съветите в бедните бразилски градове започнаха да включват жителите в определянето на бюджетите. Тази практика се разпространи постепенно в цяла Южна Америка. Вече успешно се пробва и в Германия, Испания, Италия, Португалия, Швеция, Полша и Австралия. Съставянето на бюджет на участието се основава на ясния принцип, че онези, които ще бъдат най-засегнати от строг бюджет, трябва да бъдат включени при подготовката му.

Въпреки тези успешни демократични експерименти политиците все още се притесняват от включването на обикновените избиратели в определянето на бюджетите. Това е много различно от онова, което се е случвало в Древна Атина преди 2500 години. 

Как са го правели древните атиняни

В Атинската демокрация обикновените граждани всъщност определяли бюджета. Тази древногръцка държава имала солиден бюджет въпреки или, бихме казали, поради участието на гражданите във вземането на строги бюджетни решения.

Древна Атина е била невероятно успешна държава, издигнала демокрацията на по-високо ниво, отколкото което и да е друго управление през онези времена. Атина е водещият културен новатор на класическите времена - и бързо се превръща във военна суперсила. Но тези успехи не са евтини. Те са зависели от способността на атинската демокрация да набира нови данъци и да контролира публичните разходи.

Атинската демокрация организира честни обсъждания за тези публични разходи. Това е в основата на нейния изненадващ успех при балансирането на бюджетите. В тази пряка демокрация народните събрания гласували "за" или "против" всяка политика. Атинската асамблея се е събирала 40 пъти годишно, като 20% от гласоподавателите винаги са присъствали.

Атинянците от асамблеята изслушвали политик, който по достъпен начин защитава определена политика за определени разходи. Често той се изправял срещу контрааргументите на съперници, в отговор на които трябвало да обясни как може да се намалят разходите или да се въведе нов данък.

В Древна Атина политиците със сигурност не са споделяли схващането, че обикновените гласоподаватели не могат да търпят финансовата истина. Те често убеждавали гласоподавателите, а значи и данъкоплатците, че трябва да увеличават данъците или да ги намалят в името на по-големи ползи.

Днес в повечето упражнения за участие в бюджетирането обикновените гласоподаватели обикновено са запознати само с част от бюджета. През 2014 г. обаче една местна управа в Австралия го прави по различен начин. Градската управа на Мелбърн иска от група обикновени хора да помогнат да се разпредели целият бюджет от 2.5 милиарда евро. Групата е съставена от местни жители, подбрани на случаен принцип.

Съветът дал на тази група пълен достъп до финансовите отчети на съвета и други финансови документи. В продължение на три месеца тези обикновени гласоподаватели се срещали редовно за този бюджет. След 40 часа размисъл те успели да се споразумеят за формулиране на приоритетите и да направят препоръки за местните данъци. И представили бюджетни решения, за които никой не бил помислил по-рано.

За изненада на всички тези обикновени граждани препоръчали увеличаване на данъците и дори продажбата на недостатъчно използвани публични активи. Освен това определят и лимити за такива продажби на активи. Например обявили, че събирането на отпадъци е жизненоважна услуга за местната общност и тя никога не трябва да се продава. Градската управа на Мелбърн включва голяма част от предложенията им в десетгодишния си бюджет.

Трите важни урока

От тези два примера можем да извлечем три важни урока. Първо, строги обществени дебати относно публичните финанси са от съществено значение. В Древна Атина честните дискусии са били за трудните политики. Те са поставили основата обаче за увеличаване на данъците, приходите от които са били необходими за финансиране на други политики. В Мелбърн разискванията на обикновените граждани помогнаха на съвета да увеличи местните данъци и да запази важни услуги в обществени ръце.

Второ, народните представители не трябва да се страхуват да кажат на гласоподавателите финансовата истина. Включването на обикновените гласоподаватели в дебатите за публичните финанси всъщност помага да се постигне консенсус за трудни реформи. Атинянските гласоподаватели не наказваха политиците за по-високи данъци, защото те бяха тези, които гласуваха за тях на първо място.

Трето, древната гръцка демокрация беше изненадващо добра за успешното разрешаване на бюджетните кризи. Ако съвременните политици са достатъчно смели, за да говорят открито за публичните финанси, няма причина, поради която съвременните демокрации да не могат да се възползват от атинския опит.

Вместо да се опитват да продават бюджетите си с празни фрази, политиците ще направят по-добре, ако говорят открито за бюджетните проблеми и да слушат добрите решения, които им предлагат обикновените хора.