ЧЕЗ са предлагали на няколко пъти да продадат бизнеса си в България на държавата, но правителството го е отхвърлило. Освен това, след като са информирали кабинета през 2015 г., че обмислят да заведат иска си срещу България в международния арбитраж, в следващите 6 месеца, които правилата на арбитражите дават на страните да се споразумеят за решение на проблема, властите са им отказвали. Затова и решават да заведат иска през 2016 г. През цялото това време на власт са били правителства, управлявани от Бойко Борисов.

India Power e алтернативният кандидат за ЧЕЗ, ако се провали сделката с българската "Инерком". Дали българската държава ще влезе като собственик, ще стане ясно до края на седмицата.

Освен това надзорният съвет на ЧЕЗ е обсъдил финансирането на сделката, в това число осигуреното офшорно финансиране от руско-грузински капитали, които се откриват в аферата "Парадайз пейпърс", и не е открил нищо нередно при вътрешните си проверки. Нещо повече, една от грузинските компании е продала най-големия универсален магазин в София (мол "Парадайз") през втората половина на 2017 г. за сума от над 250 милиона евро.

Всичко това изрича един от главните мениджъри на чешката държавна компания ЧЕЗ Томаш Плескач, който отговаря за бизнеса в чужбина, в интервю за вестник "Лидове новини" днес, озаглавено "В България сме враг".

Според по-ранна информация две банки у нас - Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна, заявили намерения да отпуснат кредити в размер съответно на 180 млн. евро и 80 млн. евро. Държавната Българска банка банка за развитие е изразила готовност за рефинансиране на съществуващия заем на ЧЕЗ от ЕБВР в размер на 65 млн. евро. "Инерком България" ще ползва и финансиране от две офшорни компании - Score Trade и Global Victory Trust, като в тях се открива връзка с бившите вече грузински собственици на мол "Парадайз" Пата Гамгонеишвили и Давид Коблианидзе. Score Trade ще осигури $50 млн. чрез швейцарската банка Julius Baer и още 27 млн. швейцарски франка от Vontobel. Global Victory Trust e обещала 100 млн. евро, за което има потвърждение, че са налични от руската Сбербанк.

Ангажираният ресурс е 512 млн. евро, а цената е 342.4 млн. евро, което означава, че "Инерком България" не смята да използва целия.

За напрежението между ЧЕЗ и България

В интервюто Плескач се връща в предисторията на идването на ЧЕЗ в България. Той припомня, че през 2004 г. ЧЕЗ печели 42% от електроразпределителния пазар в България - три компании, покриващи столицата София и цяла Западна България. Запитан дали не са се опасявали, че регионът може да е нестабилен, въпреки че България е била близо до членството си в ЕС, Плескач казва:

"Основната идея е свързана с факта, че в момента, в който България и Румъния се присъединят към ЕС, ще трябва да се осъществи либерализацията на енергийния пазар, ще трябва да има едни и същи правила и разпоредби, с каквито сме свикнали в Чехия, които са стандартите за държава член на общността.

Казвам открито, че значителна част от това, които обеща българската държава на чуждестранните инвеститори, не се случи. Затова и заведохме нашия иск срещу България в арбитража.

Плескач обяснява, че България е най-бедната в ЕС, има сравнително ниски доходи на глава от населението, поради което цената на тока е "чувствителен политически въпрос" в много по-голяма степен, отколкото в Чехия, и това обяснява относително честите опити за намеса на държавата в енергетиката.

Въпреки че има правила за 4-5 години, всяка година има решения на регулатора (Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР - б.р.).

Топ мениджърът на ЧЕЗ посочва, че за търпението, което компанията е проявила, въпреки натиска в България свидетелства фактът, че са най-големият инвеститор на електроразпределителния пазар. Плескач посочва, че до 2009 г., когато на власт идват ГЕРБ и Бойко Борисов, бизнесът им вървял нормално. 

Промяната дойде, когато през февруари 2013 г. падна неговото (на Борисов - б.р.) правителство, което обвини за падането си цените на електроенергията и ЧЕЗ.

Следват обясненията на Плескач за разликите в отчитането на електромерите в Чехия, където са на годишна база, и в България, където отчитането и заплащането е въз основа на месечното потребление. Въпреки че неколкократно предложихме промяна, нищо не се случи, отбелязва Плескач. Той обяснява, че случилото се през 2013 г. има своите корени през ноември 2012 г., който е бил изключително топъл месец и следователно сметките са били ниски.

Томаш Плескач посочва, че в България потреблението на ток е високо, а газификацията - ниска. След топлия ноември последвал изключително студен декември, и когато хората сравнили сметките си, имало и със сто процента по-високи спрямо предходния месец.

И тогава настъпиха спонтанни протести, които бяха използвани от тогавашната политическа опозиция, която ги обърна срещу правителството, а правителството се обърна срещу чуждестранните инвеститори в електроенергийния сектор. Всичко това завърши с февруарската оставка на правителството.

Томаш Плескач акцентира върху това, че макар да са обвинявани в изкуствено завишаване на сметките, нищо такова не е било установено при последвалите проверки, нито са били санкционирани от регулатора. Това е изкуствена тема, с която някои хора в България искат да отвлекат вниманието от факта, че правителството и регулаторът са създали система за плащания на тока, която не е добра, казва Плескач. Оттогава в България ние, заедно с останалите чуждестранни дистрибутори на ток, сме враг номер едно, заявява Плескач.

Той изброява последвалите опити за натиск от страна на държавата чрез различни нейни органи, в т.ч. финансов контрол, както и за опитите да постигнат някакво разбирателство с българските власти.

"Опитахме се да намерим обща основа, но не успяхме. Затова информирахме българското правителство през 2015 г., че обмисляме международен арбитраж. Последва период от 6 месеца, който правилата на международните арбитражи дават на страните да се споразумеят за приятелско решение на проблема. Няколко пъти попитахме българските партии дали не искат да говорят с нас, но отговорът винаги беше не. Затова започнахме арбитража през юни 2016 г."

Плескач посочва, че от този момент започва да нараства натискът на българските власти, за да се намери нещо, което да противодейства на арбитража. От април 2014 г. е открита процедура за отнемане на лиценза на "ЧЕЗ-Електро" и след почти четири години процедурата не е приключена, казва Плескач.

Запитан дали ЧЕЗ се е свързала с министър-председателя Бойко Борисов по повод предприетите действия срещу дружествата й в България, Плескач казва, че са опитали с различни правителства в България, не конкретно с един човек.

Питам, защото Борисов вижда това като "историческа несправедливост" на ЧЕЗ срещу неговата личност, казва, че е жертва на конспирация, казва журналистът от "Лидове новини".

Това е, което се случи (през февруари 2013 г. - б.р.) - разликите в месечното фактуриране. Борисов очевидно смята това за конспирация, но то е резултат от една система, определена от българския регулатор. Не знам дали някой се е опитал да му го обясни, отговаря Плескач.

Той припомня, че в началото на процедурата за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ са били девет участници, компании със седалище в България, и техните представители са били български мениджъри. Предлагахме няколко пъти и на българското правителство да участва, но то отхвърли предложението, става ясно от интервюто. "Името на избрания купувач - "Инерком България", е известно в България от септември м.г., това е компания, която е на българския енергиен пазар отдавна, оперира сравнително много фотоволтаични централи (6 действащи теца с обща мощност около 23 МВт - б.р.), това не е фирма без име и история", казва Плескач.

По думите му подборът е приключил, а в случай че сделката не се финализира в близките 9 месеца, ЧЕЗ ще започне преговори с втория селектиран кандидат - India Power. Дали българската държава ще влезе в сделката, ще стане ясно до края на седмицата.