Точно 925 са гражданите, които са били осъдени на затвор, но не изтърпяват наказанието си. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров пред комисията по правни въпроси в Народното събрание. Данните са от радзпоредената по негова заповед проверка във всички първоинстационни прокуратури на територията на цялата страна (задължение на прокуратурата е след постановяване на присъдата от съда да я приведе в изпълнение в съответния затвор, б.р.)

"Обсъждането (диалог) на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с г-н Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България" продължи около час и половина, а темите бяха свързани с прилагането на последните промени в Наказателния кодекс. 

Три от лицата, които не изтърпяват наказанията си и са в неизвестност са с присъда "доживотен затвор". За огромна част от укрилите се от правосъдие лица има данни, че се намират в чужбина. Става дума за 700 души.

Докато проверката е била в ход, 24 от тези 925-има са били издирени и задържани. 

От общия брой точно 62-ма души са с чуждо гражданство. Издадените европейски заповеди за арест са 577, стана ясно още от справката, получена от депутатите.

Логично, най-много издирвани са в района на София - от СРП 116 души и от СГП - 61, а най-малко в област Смолян - едва 4-ма се издирват.

Ако имо нещо успокоително, е, че неприведените в изпълнения присъди са на "кокошкари", а тези за престъпления по транспорта представляват цели 198, следвани веднага от осъдените за кражба - 168.

Това се потвърждава и от изготвената статистика по тежест на наказанието, където най-висок е относителният дял на неприведените в изпълнение наказания лишаване от свобода със срок до 1 година – около 40%  спрямо общия брой, резултат на значителния брой заменени наказания „пробация".

Относителният дял на неприведените в изпълнение наказания лишаване от свобода с размер над 10 години е по – малък от  5%.

Цацаров поиска промени в Закона за СРС и в този за електронните съобщения, които да позволят по-лесно издирване на лица, които не изтърпяват наказанията си, заяви самият той. Главният прокурор не спести и критики към МВР за ефективността на издирванията. 

Цацаров съобщи, че в прокуратурата вече  работи електронен регистър на осъдените, в който в реално време се генерират данни за осъдено лице, последен известнен адрес, други наказания, дата на обявяване на лицето за издирване, дата на издаване на европейска заповед за арест (ЕЗА) или издирване чрез Интерпол, както и извършеното по издирването на тези лица. Достъп до тези данни имат и МВР, и Министерството на правосъдието.  

Дискусията с Цацаров бе по члена от правилника на парламента, който казва, че комисията по правни въпроси на всеки три месеца отправя покана до главния прокурор за провеждане на обсъждане, свързано с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на съдебната власт, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупцията, взаимодействие с разследващите органи.

Обсъждането може да се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Друг е въпросът, че и след т. нар. съдебна реформа, депутатите нямат право да питат Цацаров за конкретни факти за досъдебни производства.