Дами и господа, Елвис напусна сградата… но Джими все още работи в студиото. Или поне така изглежда заради смайващото количество посмъртни албуми на Хендрикс, които звукозаписни лейбъли, пирати – и през последните две десетилетия – неговото семейство, са издали след смъртта му през 1970 г., съобщава АП – и поводът е последният (или поредният) нов албум на легендата.

Both Sides of the Sky е обявен като финалната част на трилогията с подбрани студийни записи на Хендрикс след Valleys of Neptune (2010) и People, Hell and Angels (2013). Почти цялата партида записи идва от студийни сесии в „Рекърд Плант“, Ню Йорк, направени в периода между януари 1968 г. и февруари 1970-а.

Десет от тринадесетте парчета са обявени като неиздавани досега, въпреки че някои от тях са алтернативни или инструментални версии на вече известни записи на Хендрикс.

Албумът започва с Mannish Boy, блус\рок парче, в което Хендрикс пее успоредно с мелодията, която свири на китарата си, а записът демонстрира колко добре се чувства той по онова време.

Емблематичната песен на Джони Мичъл Woodstock е записана само 42 дни след края на фестивала, като Хендрикс е на бас китарата, а Стивън Стилс е поел вокалите и свири на орган. Звученето е като демо на песента, издадена от „Кросби, Стилс, Наш & Йънг“ около пет месеца по-късно. Хендрикс (но вече с китара) изпълнява още една композиция на „Стилс“ – $20 Fine, която също звучи много КСН&Й. Или по-скоро КСНЙ&Х.

Лони Йънгблъд пее и свири саксофон в Georgia Blues, докато Джони Уинтър се включва (както обикновено) с великолепна слайд китара в Things I Used to Do.

Sweet Angel – най-старото парче в албума и единственото, записано в Лондон – е инструментална версия на Angel, красива балада и близка по звучене до Little Wing.

Power of Soul е смесена от Еди Крамър (студийния инженер, който работи с него в този период) и самия Хендрикс в собственото му студио Electric Lady, само седмици преди смъртта му.

„Хендрикс бе известен като перфекционист и вероятно щеше да продължи да променя сложната оптимистична песен, но изглежда, че това е най-ясният пример в каква посока щеше да продължи“, коментира Крамър.

Днес, почти 50 години след смъртта на Хендрикс, Both Sides of the Sky може би е неговата последна дума, казана в студиото.

„Трудно е да се каже дали е така – смята копродуцентът на албума Джон Макдермът, цитиран от сп. „Ролинг Стоун“. – С музиката на Джими винаги има надежда, че ще открием още нещо – и то ще е велико.“

Източник "Площад Славейков"