ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

421 дни! Толкова продължи управлението на правителството на Пламен Орешарски. През 404 от тях питахме КОЙ? И протестирахме. Сега правителството е в оставка, а след броени дни ще се закълне служебен кабинет, който да подготви предсрочните избори на 5 октомври. Време е за равносметка на свършеното и несвършеното. 

Спрямо ЕС Орешарски беше в почти постоянен обяснителен режим. Седмица след началото на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС българският министър-председател трябваше да обяснява събитията на първата си среща с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. 

Последният се постара да запази възможния най-дипломатичен тон към новия премиер и да не се бърка във вътрешните работи на суверенна държава-членка. Въпреки това каза:

“Някои от последните развития в България не бяха добри и предизвикаха загриженост не само в българското общество, но и между европейските партньори на България, особено спорът за назначаването на шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Той илюстрира нуждата от реформа в страната и демонстрациите в България показаха дълбочината на тревогата в българското общество за върховенството на закона”.

Три месеца по-късно Орешарски пак трябваше да обяснява на Барозу защо част от подкрепящото го мнозинство и опозицията в противоречия на договора на България с ЕС гласуваха на 22 октомври 2013 година да продължи изтичащия мораториум за продажба на земя на граждани на други държави от ЕС.

“Това е едно лошо решение, което според мене е плод на политическа емоция, а не на рационален подход”, каза Орешарски в Брюксел.

Барозу не коментира, но службите на Комисията дадоха да се разбере, че ако не промени решението си, България ще трябва да понесе санкции за нарушаване на задълженията си към ЕС.

До най-остър конфликт с Брюксел доведе България енергийният министър на Орешарски Драгомир Стойнев с войнствената защита на руския проект за газопровод „Южен поток“. В началото на юни 2014 година Комисията откри процедура за нарушение срещу България, защото с подписаните споразумения с Русия и руски компании по проекта страната ни нарушаване правилата на ЕС в енергетиката и вътрешния пазар. Прокараното на първо четене в парламента законодателство целеше да циментира монопола на „Газпром“ като доставчик на газ за България, а договорите за изграждането на газопровода – да дадат без търг по надути цени поръчка на руска фирма, чийто собственик беше в черния списък на САЩ. 

Тук вече Барозу изостави дипломатичния тон:

„Европейската комисия ще действа навреме, щом сметне, че правилата на вътрешния пазар, а именно правилата в енергетиката, не се спазват и от наша гледна точка това е случаят поне със споразуменията, постигнати от България," каза той. „Току-що открихме процедура за нарушение срещу България, което значи, че не се шегуваме“. 

Още в началото на април обаче на среща с български политици шефът на Еврокомисията бе заявил по повод противоречията за "Южен поток", че в България има руски агенти в лицето на хора от управляващата социалистическа партия, които се опитват да сключат двустранно споразумение с Кремъл.

Управлението на Орешарски беше изпъстрено и с прекъсвания на плащания по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“, но Комисията твърди, че това са рутинни събития, свързани с отстраняване на текущи нередности в системите за контрол. Държавата не губи парите, а по-скоро може да са наложи да ги пренасочи към проекти, където няма нарушения. Тревожното беше, че повечето нарушения бяха в областта на обществените поръчки – област, в която Брюксел неколкократно критикува както българското законодателство, така и неговото приложение.

През януари тази година Комисията публикува и редовния си доклад за напредъка в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния. Докато за северната ни съседка той отбеляза напредък, за нашата страна оценката беше: „цялостният напредък не е достатъчен и остава крехък”.

“Общественото доверие в българските магистрати не е високо…ВСС /Висшият съдебен съвет/ днес не е широко възприеман като автономна и независима власт,“ се казваше още в доклада. „Има гласове в полза на реформата, разочаровани от бавото темпо на промяната, които заслужават насърчение…Тези събития [около назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС - б.а.] оставиха трудно наследство ще се отнася до доверието сред обществото и сред партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва здраво да поработят”.

И още една оценка от него:

“Широко разпространената корупция се възприема като важен проблем и поставя значително предизвикателство за българските власти. Тя има ясни последствия за желанието на бизнеса да инвестира в България…Резултатите от предишните усилия [срещу корупцията - б.а.] бяха съвсем ограничени. Общата картина е на слаб и некоординиран отговор на това, което е системен проблем в цялата публична администрация…Ред знакови дела [за организирана престъпност - б.а.] бяха прекратени, докато за други сериозни престъпления като поръчкови убийства не са повдигнати обвинения след години разследване”.

С тези констатации втората комисия на Жозе Барозу вдигна ръце от страната ни и остави следващия доклад на новата, която ще бъде оглавена от Жан-Клод Юнкер.