Жените променят света. Заемат се все по-уверено с дейности в науката, културата, политиката и бизнеса, които само допреди 150 години са били смятани за изключително мъжки приоритет. И постигат отлични резултати напук на онази част от света, която все още живее с представи от ХIХ век.

Ако погледнем списъка с носителите на Нобеловата награда до 2017 г., ще видим, че сред носителите ѝ има 844 мъже, 48 жени (Мария Кюри два пъти) и 27 организации. Тези 48 жени са отличени за изключителни постижения в химията, физиката, физиологията, медицината, психологията, икономиката, литературата, опазването на мира, защитата на човешките права… Засега те са близо 20 пъти по-малко от мъжете, но това съотношение се променя все по-бързо. През първите 60 години (1901 – 1960) тази, смятана за най-представителна награда за постижения в науката, литературата и принос към мира, е връчена на 12 жени. През следващите 40 години (1961 – 2000) 18 жени стават нобелистки, а само за първите 17 години на ХХI век вече са наградени 19.

У нас картината е доста различна. Вярно, че броят на българските нобелистите мъже и жени е еднакъв (0), но това не е повод за гордост. Ако приемем за елит на българската наука и култура носителите на най-висшето научно звание – академик – което означава член на (национална/специализирана) академия на науките, изкуството, литературата – сред неговите близо 80 носители има точно само 1 (една)жена.

Доскоро са били две, но акад. Дочи Ексерова (химик) е починала през октомври 2017 г. Единствената българска жена академик през 2018 г. е офталмологът д-р Петя Василева.

Да сте чули някой в Българската академия на науките да е притеснен от тоталното отсъствие на жени по високите етажи на българската наука? Не, академиците от БАН се притесняват от други неща. Последното им публично изразено притеснение – по-скоро възмущение – беше от Истанбулската конвенция.

„Време е да защитим традиционните си православни ценности, почиващи върху хилядолетно историческо и културно развитие…“

Това написаха академиците и то не подлежи на коментар. В интерес на истината, под откритото писмо се подписаха само деветима – останалите запазиха мъдро, традиционно, академично мълчание.

А по света борбата за равни права и възможности, за защита от насилие и тормоз у дома, на улицата или на работното място, приема все по-масов характер. Дори и в някои от най-патриархалните и мизогинистични общества вече има опити за промени. И промените са неизбежни.

Ето как Нобеловият комитет отбеляза днес Осми март – с жените, които промениха света: