Преди летя  в Космоса, сражаваше се в армията, предизвикваше революции. Днес избира Владимир Путин за президент и допуска да бъде бита от съпруга си. Как руската жена се превърна в същество, което няма право да е силно? Нейната история няма начало и край, но рускинята помни една особена дата – 8 март. На този ден тя се гизди, лакира ноктите си, слага грим, измъченото й лице разцъфва, пише в коментар за "Ди Цайт" АЛИС БОТА*.

Никъде по света Международният ден на жената няма толкова голямо значение, както в Русия.

Дори и президентът не може да не възхвалява неповторимата руска жена. А когато не е 8-ми март, словата на президента често звучат по друг начин. Вдовици обвиняват държавата за смъртта на мъжете си воини. Путин ги кори. Политик изнасилил десет жени? Путин казва:

“Той вкупом ни удиви. Всички му завиждаме.”

Ако на избори се брояха само гласовете на жените, в много държави политическата ситуация би била друга, не и в Русия, където победител би бил Владимир Путин. Жените са неговите най-верни поддръжнички. Както винаги, избирателките са на страната на този, който един път годишно намира за тях възвишени слова, а през останалото време ги пренебрегва.

Какво се случи с рускинята?

По съветско време жените се отдаваха на професиите си, гласуваха на избори, развеждаха се без да посочват причини, безплатно абортираха, разпореждаха се с парите си. Можеха да бъдат инженери, физици, да ръководят фабрики, а по време на Втората световна война да побеждават фашизма.

Възниква въпросът защо съвременните рускини загърбват миналото?

Русия би могла да се превърне в държава на жените. Рускините са с 10 милиона повече от мъжете и според статистиката живеят с 10 години по-дълго. В нито една друга държава не е налице такава пропаст между половете. Жените не само имат числено превъзходство, те са по-образовани и почти не се придържат към традициите спрямо съпрузите си. Едва ли някъде по света има толкова много разводи, както в Русия.

Рускинята би могла да предизвика революция по подобие на тази през 1917 г. Или пък да избере жена за президент. Вместо това жените с най-добро образование заработват с една трета по-малко от мъжете. Искат обаче да се омъжат за миникопие на Путин. Питаш ли ги що е то истински мъж, първото, за което се сещат, е Путин.

Пияният руснак бие жена си до смърт

Година и половина преди на Запад да се възбуди дебат по движението  #MeToo, в Украйна и впоследствие в Русия се появи нов хаштаг: #янебоюсьсказать (не ме е страх да го изрека). Жените споделяха за преживяно насилие. Държавната Дума (руският парламент - б. р.) реагира, но не така, както биха искали пострадалите жени. Нанесен побой сега се смята за административно нарушение. С други думи руснакът може да набие жена си един път годишно и да заплати равностойността на 80 евро.

Говори се, че всяка година над 10 000 руснаци, често в пияно състояние, бият до смърт съпругите си, точна статистика няма. Има и редица поговорки за насилието и любовта. Една от тях гласи:

“Да биеш, означава да обичаш.”

Вероятно проблемът на рускинята е, че тя никога не е била истнски еманципирана. В съветски времена е имала двойствен живот – пропаганда и реалност. Свободата й е зависела единствено от това, доколко я позволяват властващите мъже. Комунистите са я възвишавали в икона на идеологията на равноправието. В действителност жената е била длъжна да се подчинява на мъжа си, да се грижи изцяло за домакинството и да ходи на работа.

По мнеието на проф. Наталия Пушкарева и днес рускинята отново е принудена да се подчинява на идеологията. В основата е тезата, че в Русия мъжете са истинските мъже, а жените жени, с което са длъжни да се съобразяват. Рускинята е идеологически ресурс в противоборството със Запада. Тя е длъжна да олицетворява традиции и руската идентичност.

Удивително е доколко днешната идеология е свързана с миналото. И до днес съществува списък със забранени за жени професии. През 2018 г. рускините не могат да упражняват 456 професии в 38 отрасъла с обяснението, че било в името на здравето им.

*Алис Бота завежда кореспондентското бюро в Москва на реномирания германски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията й с малки съкращания. Преводът е на Клуб Z.