Разпространението на неверни информации в социалните мрежи е тревожен феномен, който учените все още изследват. Данните показват, че измислиците в мрежата се увеличават, но повечето проучвания обръщат внимание само на дребни примери или на разпространението на отделни фалшиви новини.

Заедно с колегите ми Соруш Восуги и Деб Рой от Масачузетския технологичен институт (MIT) решихме да променим това. Наскоро ние анализирахме разпространението на всички най-популярни истински и фалшиви новини, които се споделят в Туитър от създаването на мрежата през 2006 до 2017 г. Данните ни включваха почти 126 хиляди “каскади“ (непрекъснатата верига от споделяния с един общ произход) с новини, споделяни от три милиона души повече от четири и половина милиона пъти.

Тревожно е, но фалшивите новини се разпространяват много повече от истинските. Изводите ни бяха публикувани в четвъртък в списание „Science“.

За начало идентифицирахме хиляди истински и фалшиви новини като използвахме информация от шест независими организации за проверка на фактите, сред които Snopes, PolitiFact и Factcheck.org.

След това потърсихме в Туитър за споменаване на тези новини и проследихме споделянето на оригиналните постове и последвалите ретуитвания. След това започнахме анализа на разпространението.

За всички видове информация – политика, забавление, бизнес и т.н. - открихме, че фалшивите новини достигат много по-далеч и по-бързо в сравнение с истинските. Вероятността да бъдат ретуитнати при тях се оказа 70%. Сред фалшивите новини, това се отнася в най-голяма степен за политическите.

Изненадахме се, че потребителите в Туитър, които разпространяват фалшиви новини, обикновено имат по-малко последователи, самите те следват по-малко хора и са по-слабо активни от останалите. По-рядко са верифицирани (синьото кръгче, което удостоверява автентичност – б.р.) и от по-скоро са в Туитър.

И въпреки притесненията от използването на интернет роботи за разпространението на фалшиви новини, ние открихме, че ролята на ботовете е по-малка от тази на истинските потребители. С помощта на утвърдени алгоритми за разпознаване на ботове открихме, че те са използвани поравно за разпространението както на истински, така и на фалшиви новини. Т.е. преднината на фалшивите новини се дължи на чисто човешка дейност.

Защо е така?

Едно от обясненията е новото. Фалшивите новини са нещо ново и това привлича вниманието и окуражава споделянето им, а техните разпространители си създават имиджа, че са "в нещата".

Нашият анализ стига и до следната хипотеза - използвахме компютърен метод за емоционална оценка посредством избора на думи и открихме, че фалшивите новини предизвикват най-често изненада, а истинските - радост и доверие. Тези емоции може да подскажат и какво вдъхновява хората да споделят фалшиви новини.

Колкото повече научаваме за това как и защо фалшивите новини се разпространяват, толкова повече се налага да опитаме някаква намеса, за да ги неутрализираме. Въпреки че беше обезсърчаващо да научим, че хората носят повече отговорност за разпространението на фалшивите новини отколкото предполагахме, откритията ни дават надежда, че можем да заложим на поведенченски интервенции. Това може да бъде, например, поставяне на етикети на новинарските публикации, така както поставяме етикети върху храната – вероятно това може да промени начина, по който хората потребяват и споделят.

Финансовите стимули са друг възможен инструмент. Рекламният пазар в социалните мрежи стимулира разпространението на фалшиви новини, защото до колкото повече хора стигнат, толкова повече печалба носят. Ако платформите "понижават" профилите, които разпространяват фалшиви новини, финансовите стимули няма да имат толкова значение. Щекотливият въпрос тук е:

Кой ще решава коя новина е фалшива?

Нашето изследване е в самото начало. По-дълбоко идентифициране на факторите, които движат разпространението на истински и фалшиви новини, ще изисква директно взаимодействие с потребителите с помощта на интервюта, анкети и лабораторни експерименти.

Някакво усещане за истина е ключово за правилното функциониране на почти всяка област на човешкото усилие. Ако позволим на света да бъде погълнат от лъжата, отваряме вратата към катастрофата.

...

Синан Арал е професор в Масачузетския технологичен институт. Текстът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.