Ad Config - Website header

 

Article_top

Доскоро организациите за защита на свободата на словото подценяваха риска от физически атаки срещу журналисти в Европа. Обаче не могат да си позволят да го правят занапред.

Убийството на 27-годишния словашки разследващ журналист Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова едва няколко месеца след взривяването на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция коренно промени представата за Европа като мирен континент.

Организациите за свобода на медиите смятаха, че “това не може да се случи тук“ като се позоваваха на добрите позиции на повечето европейски страни в класацията на “Репортери без граници“ (България е на 113 място – б.р.). Вниманието бе съсредоточено най-вече върху Западните Балкани и Турция, където атаките на правителството над свободата на пресата достигнаха невероятни висоти.

Когато става дума за Европейския съюз, проблемите обикновено са други: злоупотреби със законите от страна на управляващите, липса на защита за източниците на информация, авторитарните настроения в Унгария и Полша, медийната концентрация в страни като Италия или залезът на ценности като плурализъм и независимост на медиите.

Убийството на осем журналисти и карикатуристи от френското сатирично издание “Шарли Ебдо“ от двама джихадисти през 2015 г. беше истински шок. Но тази атака беше до известна степен изключение. В сравнение с нивото на насилие над журналисти в страни като Сирия и Мексико, европейските страни са смятани за безопасно място за практикуване на журналистика.

След последните жестоки убийства обаче картината изглежда по-различна.

Освен винаги съществуващия риск от тероризъм, възходът на екстремистките партии и популистките движения прави журналистическата работа още по-опасна. Репортери са нападани по време на протести. Редактори стават обект на атаки в социалните мрежи. Европейските политически лидери вземат пример от Доналд Тръмп и насърчават враждебността срещу пресата, като така дават зелена светлина на насилието срещу журналисти.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо изказа своите съболезнования след убийството на Куцияк и обеща справедливостта да възтържествува. Само няколко месеца по-рано обаче, той нарече журналистите “антисловашки проститутки“. Чешкият президент Милош Земан пък се появи на пресконференция в Прага с модел на автомат Калашников с надпис “журналисти“.

Във Франция медиите са под непрекъснати атаки не само от страна на крайнодесни или крайнолеви, но все по-често и от лидери на традиционни политически движения.

“Виждаме атаки не само срещу професията, но и срещу ролята на пресата в демократичното общество“, казва представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с ресор медии Харлем Дезир.

И накрая идва организираната престъпност. Европол идентифицира 5 000 международни организирани престъпни групи на територията на Европейския съюз през 2017 г. в сравнение с 3 600 през 2013 г. Ръстът е отражение на по-доброто разузнаване, но е и знак за увеличаването на сложността и обема на престъпните дейности, смятат от организацията.

Организираните престъпни групи отдавна са показали, че не харесват журналистите. В Италия, страна основателка на ЕС, над 200 журналисти получават полицейска закрила през 2017 г., твърдят от “Репортери без граници“. Роберто Савиано, авторът на книгата “Гомор“, унищожителен репортаж за неаполитанската мафия, живее в изгнание от 2006 г., заради заплахите за живота му.

Наскоро преизбраният чешки президент Милош Земан не се слави с добро отношение към "novináře"-те.

Възходът на международните проекти за разследваща журналистика изнервя тези групировки. Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който стои зад “Суислийкс“ и “Досиетата Панама“, и други групи, например Проектът за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), се изправят срещу “тъмните мрежи“ – пресечни точки на бизнеса, политиката, престъпния свят и тероризма, като събират, систематизират и публикуват огромни количества данни за измами и укриване на данъци.

Ян Куцияк разследва Калабрийската организация “Ндрагента“ и връзките й със словашки политици, когато е убит. Според италианската прокуратура, мафиотската организация има връзки с мексикански наркокартели и дори с терористичната организация “Даеш“ (позната също като “Ислямска държава“).

Разследването на смъртта на Куцияк все още продължава, но убийството му е сигнал, че престъпната организация няма да толерира опитите да бъде разобличена.

“Страхувам се, че ще загубим още журналисти“, казва Дрю Съливън, съосновател но OCCRP малко след убийството на Дафне Галиция.

Страховете му се сбъдват.

Основно предизвикателство пред медиите и международните организации сега е да осигурят на журналистите ресурси, опит и умения за оценка на рисковете, когато се захващат с опасни теми. Младите журналисти най-вече трябва да бъдат предупреждавани за рисковете, които поемат, при разследването на организирани престъпни групи.

Националните правителства в Европа и институциите на Европейския съюз изглежда не оценяват адекватно как тези заплахи ще повлияят на сигурността, върховенството на закона и демокрацията на Стария континент. Те обаче трябва да помнят, че атаките срещу свободата на словото винаги са били канарчето във въглищната мина – първият знак, че атмосферата става опасно токсична.

Европейският съюз трябва да накара страните членки да разберат, че нападенията над журналисти и ограничаването на свободата на медиите ще има последствия. И най-вече трябва да превърнат в пръв приоритет на Европол разследванията, свързани със свободата на словото. Ако сега Европа остане пасивна, безнаказаността ще управлява. А както показва примерът на Латинска Америка, това ще бъде интерпретирано от враждебно настроените към журналистите като разрешение за убийства.

*Жан-Пол Марто е белгийски журналист и колумнист във в. “Соар“. Той преподава във Факултета по журналистика на Католическия университет в Льовен и е автор на доклади и изследвания на Комитета за защита на журналистите и ЮНЕСКО.

Коментарът е публикуван в "Политико".

 

Доскоро организациите за защита на свободата на словото подценяваха риска от физически атаки срещу журналисти в Европа. Обаче не могат да си позволят да го правят занапред.

Убийството на 27-годишния словашки разследващ журналист Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова едва няколко месеца след взривяването на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция коренно промени представата за Европа като мирен континент.

Организациите за свобода на медиите смятаха, че “това не може да се случи тук“ като се позоваваха на добрите позиции на повечето европейски страни в класацията на “Репортери без граници“ (България е на 113 място – б.р.). Вниманието бе съсредоточено най-вече върху Западните Балкани и Турция, където атаките на правителството над свободата на пресата достигнаха невероятни висоти.

Когато става дума за Европейския съюз, проблемите обикновено са други: злоупотреби със законите от страна на управляващите, липса на защита за източниците на информация, авторитарните настроения в Унгария и Полша, медийната концентрация в страни като Италия или залезът на ценности като плурализъм и независимост на медиите.

Убийството на осем журналисти и карикатуристи от френското сатирично издание “Шарли Ебдо“ от двама джихадисти през 2015 г. беше истински шок. Но тази атака беше до известна степен изключение. В сравнение с нивото на насилие над журналисти в страни като Сирия и Мексико, европейските страни са смятани за безопасно място за практикуване на журналистика.

След последните жестоки убийства обаче картината изглежда по-различна.

Освен винаги съществуващия риск от тероризъм, възходът на екстремистките партии и популистките движения прави журналистическата работа още по-опасна. Репортери са нападани по време на протести. Редактори стават обект на атаки в социалните мрежи. Европейските политически лидери вземат пример от Доналд Тръмп и насърчават враждебността срещу пресата, като така дават зелена светлина на насилието срещу журналисти.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо изказа своите съболезнования след убийството на Куцияк и обеща справедливостта да възтържествува. Само няколко месеца по-рано обаче, той нарече журналистите “антисловашки проститутки“. Чешкият президент Милош Земан пък се появи на пресконференция в Прага с модел на автомат Калашников с надпис “журналисти“.

Във Франция медиите са под непрекъснати атаки не само от страна на крайнодесни или крайнолеви, но все по-често и от лидери на традиционни политически движения.

“Виждаме атаки не само срещу професията, но и срещу ролята на пресата в демократичното общество“, казва представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с ресор медии Харлем Дезир.

И накрая идва организираната престъпност. Европол идентифицира 5 000 международни организирани престъпни групи на територията на Европейския съюз през 2017 г. в сравнение с 3 600 през 2013 г. Ръстът е отражение на по-доброто разузнаване, но е и знак за увеличаването на сложността и обема на престъпните дейности, смятат от организацията.

Организираните престъпни групи отдавна са показали, че не харесват журналистите. В Италия, страна основателка на ЕС, над 200 журналисти получават полицейска закрила през 2017 г., твърдят от “Репортери без граници“. Роберто Савиано, авторът на книгата “Гомор“, унищожителен репортаж за неаполитанската мафия, живее в изгнание от 2006 г., заради заплахите за живота му.

Наскоро преизбраният чешки президент Милош Земан не се слави с добро отношение към "novináře"-те.

Възходът на международните проекти за разследваща журналистика изнервя тези групировки. Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който стои зад “Суислийкс“ и “Досиетата Панама“, и други групи, например Проектът за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), се изправят срещу “тъмните мрежи“ – пресечни точки на бизнеса, политиката, престъпния свят и тероризма, като събират, систематизират и публикуват огромни количества данни за измами и укриване на данъци.

Ян Куцияк разследва Калабрийската организация “Ндрагента“ и връзките й със словашки политици, когато е убит. Според италианската прокуратура, мафиотската организация има връзки с мексикански наркокартели и дори с терористичната организация “Даеш“ (позната също като “Ислямска държава“).

Разследването на смъртта на Куцияк все още продължава, но убийството му е сигнал, че престъпната организация няма да толерира опитите да бъде разобличена.

“Страхувам се, че ще загубим още журналисти“, казва Дрю Съливън, съосновател но OCCRP малко след убийството на Дафне Галиция.

Страховете му се сбъдват.

Основно предизвикателство пред медиите и международните организации сега е да осигурят на журналистите ресурси, опит и умения за оценка на рисковете, когато се захващат с опасни теми. Младите журналисти най-вече трябва да бъдат предупреждавани за рисковете, които поемат, при разследването на организирани престъпни групи.

Националните правителства в Европа и институциите на Европейския съюз изглежда не оценяват адекватно как тези заплахи ще повлияят на сигурността, върховенството на закона и демокрацията на Стария континент. Те обаче трябва да помнят, че атаките срещу свободата на словото винаги са били канарчето във въглищната мина – първият знак, че атмосферата става опасно токсична.

Европейският съюз трябва да накара страните членки да разберат, че нападенията над журналисти и ограничаването на свободата на медиите ще има последствия. И най-вече трябва да превърнат в пръв приоритет на Европол разследванията, свързани със свободата на словото. Ако сега Европа остане пасивна, безнаказаността ще управлява. А както показва примерът на Латинска Америка, това ще бъде интерпретирано от враждебно настроените към журналистите като разрешение за убийства.

*Жан-Пол Марто е белгийски журналист и колумнист във в. “Соар“. Той преподава във Факултета по журналистика на Католическия университет в Льовен и е автор на доклади и изследвания на Комитета за защита на журналистите и ЮНЕСКО.

Коментарът е публикуван в "Политико".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията