Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов призова да спре истерията и плашенето с поскъпване на тока заради сделката за българския бизнес на ЧЕЗ. Сделката по никакъв начин няма да е причина за повишаване на цената на тока, за сетен път, този път по БНР, заяви Иванов.

Въпреки това, на 14 март, в 10.30 часа, пред сградата на КЕВР ще има протест, съобщи по БНР председателят на партия "Българска пролет" и бивш депутат от "Атака" Велизар Енчев. Заедно с "Българска пролет" излизат и симпатизанти на "Възраждане" с лидер Костадин Костадинов, бивш депутат от ВМРО. По думите на Енчев, протестите ще продължат и ще бъдат насочени както срещу енергийните дружества, така и срещу ВиК-атата. 

Чешката държавна компания ЧЕЗ е собственик на най-голямото електроразпределително предприятие у нас - държи 42% от територията на България, с близо 3 милиона потребители и оборот от 1.8 милиарда лева за 2017 г. Тя избра за купувач българското дружество "Инерком България", чийто едноличен собственик Гинка Върбакова и съпругът й оперират няколко фотоволтаични централи с обща мощност 23 MW. 

"Цената на електроенергията се определя по ясна методика. В ценообразуващите елементи ние по никакъв начин няма да включим нито обслужването на кредита на привлечения капитал, нито плащането на лихвите по него. Това е работа на съответния собственик. Няма никакви основания и притеснения за повишаване на цените. Крайно време е тази истерия да бъде прекратена“.

Всички ЕРП-та у нас, както и НЕК и др. вече официално обявиха, че ще искат повишаване на цената на тока от 1 юли, единственото време в годината, когато става това.

Прехвърляне на акции от ЧЕЗ към "Инерком"  не може да бъде проверявано от Комисията за енергийно и водно регулиране, преди финализирането на сделката, отново припомни Иванов. Контролът преди сключване на сделката трябва да се осъществи по параметри, които не са в правомощията на КЕРВ, категоричен бе той и пак обясни какви са възможностите на ръководения от него регулатор:

"Ние се произнасяме в два изрично разписани случая. Когато се извършва разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионна дейност на едно енергийно дружество. Няма подобна хипотеза, защото имуществото на лицензираните дружества ЧЕЗ "Електро“ - България и ЧЕЗ "Разпределение" - България остава в цялост. Вторият случай, в който може да се произнесем, е когато се извършват други сделки - те са изрично изброени, 4 на брой, в чл. 92 от Наредбата, но само в случаи, когато сделката се осъществява от лицензиант, а лицензиантите са ЧЕЗ "Електро" и ЧЕЗ "Разпределение". При това, за да се произнесе Комисията, трябва да постъпи, съгласно процедурата, заявление от тези дружества и ние в едномесечен срок се произнасяме. Няма съмнение, че ако след финализиране на сделката в един бъдещ момент подобно заявление постъпи в КЕВР, ние ще се произнесем, за да защитим обществения интерес".

Междувременно чешката телеграфна агенция съобщи, че ЧЕЗ води вътрешно разследване заради изтичането на търговска информация, която може да повлияе на арбитражното дело с България. ЧЕЗ е завела дело срещу България, както и останалите ЕРП-та у нас.

Според вчерашно изявление на говорителката на компанията Алис Хоракова, арбитражът не е коментиран на преговорите между ЧЕЗ и "Инерком" по-рано тази седмица, на които е повдигнат въпросът за влизането на българската държава в сделката за активите на ЧЕЗ у нас. 

До момента официално не известна сумата на предявения към България иск от страна на ЧЕЗ. Твърди се, че ако българската държава получи дял, би могла да се споразумее с ЧЕЗ за 200-300 милиона евро, което е значително по-малко от сумата, на която би била осъдена в случай на загуба на делото във Вашингтон.

Но стои обаче въпросът дали тези милиони евро по извънсъдебното споразумение ще се платят на ЧЕЗ-България или на "Инерком", които са предпочетеният купувач.  Засега нито Върбакова, нито ЧЕЗ са коментирали дали в договора й има клауза, че средствата по евентуално извънсъдебно споразумение с българското правителство са дължими на "Инерком", тъй като това означава, че тя ще придобие ЧЕЗ с пари на българската държава. Непотвърдената официално цена на сделката е за около 342 милиона евро, въпреки че оценката на "Креди Суис" за активите е за около 250 милиона евро.

Въпросът на кое дружество българската държава ще плати 300 милиона евро като обезщетение по извънсъдебно споразумение, остава. В интервю в чешко издание миналата седмица един от топмениджърите на ЧЕЗ Томаш Плескач заяви, че те са очаквали българската държава да им предложи споразумение в няколкото месеца срок, които арбитражът дава на двете страни, преди да започне да разглежда иска, но това не се е случило.

До момента е известно, че Върбакова е подписала предварителен договор и е платила 5 милиона евро. До финализирането на сделката, която ще се осъществи при извършване на плащанията и проверка от регулаторите, има поне 9 месеца.