Ксения Собчак гостува в Колумбийския Университет по време на визитата си в САЩ. Пред предимно руска и доста критична аудитория 36-годишната кандидат-президентка разказа за борбата на руската опозиция за демократична и правова държава и за желанието й да представлява руснаците, чиито либерални ценности трудно си пробиват път в консервативното патерналистично руско общество.

Видно и от въпросите по време на срещата, много хора все още изразяват недоверие към кандидатурата й. Подозират я, че играе за Путин. Наричат я “спойлър” или “проект на Кремъл”. Защо са тези съмнения? 

Нейното семейство и това на руския президент са били много близки в продължение на десетилетия. Покойният й баща - Анатолий Собчак, е смятан за ментор на Путин и човекът, който му е отворил вратите към голямата политика. Негласно се знае, че никой не може да бъде регистриран като кандидат в изборите без разрешението на първия човек в Кремъл. А дори и да може, твърдят критиците й, нейната кандидатура само разделя демократичната опозиция, която и без друго е много разединена.

Други я упрекват, че с участието си Собчак ще повиши изборната активност. Поради липса на интрига във вота на 18 март, анализаторите единодушно прогнозират рекордно нисък брой гласоподаватели (между 52 и 54%). Твърди се, че това тревожи Кремъл, защото ще намали блясъка на победата на Путин, в която никой не се съмнява. Затова другият ярък опозиционер - Алексей Навални, призова за бойкот на вота. Според него ниската изборна активност е начинът да се делегитимират изборите - единственото, което може малко да смути Кремъл. 

Защо Собчак се кандидатира за президент, когато няма никакъв шанс да спечели? Защо участва в една обречена кампания и си навлича гнева на опозиционни лидери, с които доскоро е била приятелка?

Тя призна, че няма начин да победи. “В Русия Путин винаги печели.” Собчак, заедно с другия либерален опозиционен кандидат, Григорий Явлински, се очаква да получат не повече от 3-4% от гласовете.

"Това не са точно избори," обясни 36-годишната телевизионна журналистка и отскоро политик. "Процесът е много непрозрачен. Не знаем кой брои гласовете. Навсякъде са хора на Путин. В Русия казваме, че в нашата държава не можеш да избираш 3 неща: родителите си, пола и президента."

Въпреки че не се вижда като следващия президент на Русия, тя вижда многобройни ползи за опозицията и за страната си от участие в кампанията.

Първата е възможността да се чуят критиките срещу Кремъл, както в Русия, така и извън граница. Собчак говори за проблеми, които малцина се осмеляват да изказват на глас.

"Аз казвам: В страната има политически затворници. Крим принадлежи на Украйна. Сталин е убиец, а не герой. Трябва да махнем Ленин от Червения площад. Правата на ЛГБТ хората трябва да се зачитат." 

Tези неща са шокиращи за много от руснаците. Tе не са свикнали да ги чуват. Както не са свикнали да се споменават имената на корумпирани политици и бизнесмени. Тя го прави всеки път, когато телевизиите й дадат ефирно време. Кампанията й е начин да се представят нови идеи на гражданите.

"За тях това е нова информация, която може да промени начина им на мислене."

Собчак поясни, че защото е кандидат-президент, по закон има право да говори по всички държавни канали на руската телевизия. Това е единственият шанс на опозицията да бъде чута, защото сега от Кремъл не могат за няколко седмици да променят законите и да забранят на телевизиите да отразят нейното мнение, както могат да им забранят, когато няма предизборна кампания. 

По държавната телевизия, контролирана от Кремъл, избщо не се говори за проблемите, които опозицията представя. За това е важно тя да участва, дори и да няма шанс да спечели.

“Не трябва да оставяме само Путин да говори от името на Русия. Путин  не е Русия", подчерта тя. “В страната има много хора,  които вярват в други ценности, и те искат промяна.” 

Втората важна причина за кандидатирането й е да заяви желание за промяна във външната политика на Русия. Собчак критикува Путин за националистическата му и анти-западна реторика и представянето на Русия като "обсаденa от врагове". Посещението й във Вашингтон и Ню Йорк по време на предизборната кампания е знак, че иска международните отношения на Русия да са различни и да се избегне повторението на Студенaта Война. Затова е готова да изтърпи критиките на Кремъл, че е дошла в САЩ, за да си получи инструкциите и заплатата “от американските й кукловоди”.

"Америка не ни е враг, а държава, с която трябва да говорим, да обсъждаме и да търсим темите, които ни обединяват." 

Либералната опозиционерка подчерта ще, че Русия е европейска страна, а не азиатска. “Ние споделяме европейските, западните ценности.”

Тя изрази желание страната й да се присъедини към ЕС и НАТО. Ако не може като пълноправен член, докато текат демократичните реформи, може би под формата на афилиирано членство. Като възможности тя посочи Норвегия или Великобритания след Брекзит.

Собчак отправи критики не само към Москва, но и към Брюксел и Вашингтон за това, което нарече “опитите им да държат Русия на дистанция”.  Тя посъветва САЩ и ЕС да не отблъскват страната й. Според нея, eдна отхвърлена Русия, обидена на Запада, чувствайки се унижена, няма да е добре за никого. А ако Русия бъде интегрирана в Западните институции, това ще е от полза и за двете страни.

Третата причина да се кандидатира е, че тази кампания не е краят, а началото на един дълъг процес на политически трансформации. Представянето на опозицията на 18 март е важно с оглед на шансовете им да изградят либерална партия за следващите избори. Въпреки обтегнатите в момента отношения с Алексей Навални, дъщерята на Анатолий Собчак ще работи след изборите за обединение на различни опозиционни формации. Целта им е участие в изборите за Думата през 2021 г. Надява се повече опозиционни политици да бъдат избрани в руския парламент и те да могат да променят част от законите, приети през управлението на Путин. Ако промяната не може да започне тази година от президентството, ще опитат да я започнат от парламента. 

Четвъртата причина е да могат да повлияят на Кремъл относно наследника на Путин.

Собчак мисли, че това ще е последният мандат на управлявалия вече 18 години политик. Затова иска да има опозиционни лидери, които да са в достатъчно силна позиция, за да могат да му повлияят по времето, когато той ще опита да определи наследника си - въпрос от голямо значение за Русия и за света. Собчак каза, че ако Путин има предвид Алексей Кудрин (бивш министър на финансите, либерал, реформаторски настроен), за това може да се преговаря, докато човек като Игор Сечин би бил неприемлив за опозицията. Но в момента не са достатъчно силни да поставят такива условия.

Ксения Собчак представи най-важното от предизборната си платформа, която в пълния си вид съдържа 123 точки. Озаглавена е "123 трудных шага", т.е. - трудни стъпки. До този момент Путин не е представил предизборна платформа. Той не взема участие и в предизборните дебати с останалите 7 кандидата.  3те основни цели в плана на Собчак са:

1. Освобождаване на политическите затворници.

“В Русия хората могат да бъдат пращани в затвора само за изразяване на различно от официалното мнение.”

В страната продължават сплашванията, нападенията, арестите и дискредитирането на защитници на правата на човека, независими журналисти, бизнесмени. Собчак разказа за посещението си в Чечения, за да разговаря с властите за освобождаването на Оюб Титиев. (Оюб Титиев е директор за Чечения на Центъра за права на човека "Мемориал", лауреат на наградата "Сахаров" за 2009 г., Той е задържан от властите в началото на януари 2018 г. Според неправителствени организации и защитници на правата на човека обвиненията срещу него за притежание на наркотични вещества са изфабрикувани.)

2. Върховенство на правото.

“Нямаме независима правосъдна система. Кремъл звъни по телефона и казва на съдилищата какво да правят.”

Собчак изрази тревога от състоянието на демокрацията в Русия. Според нея, днес има много по-малко демокрация, отколкото през 90те години, когато баща й e избран за кмет на Санкт Петербург. “Моята страна се свлича към силно авторитарно управление.” Тревогата на Собчак се потвърждава от индекса за демокрация на списание "Economist". Според него Русия заема 135-то място от 167 държави и е дефинирана като “ авторитарен режим ”. Това показва значително спадане в сравнение с 102-то място, което страната е заемала през 2006 г. За сравнение, по същия индекс за 2017 г. България е на 47-мо място и е определена като демокрация с проблеми или дефектна демокрация ("flawed democracy").

3. Либерализиране нa икономиката.

Сега около 70% от икономиката се контролира от държавата. Няма конкуренция. Има огромна корупция. Русия заема 135-то място от 180 държави в най-новото изследване на Transparency International, Corruption Perceptions Index 2017. Собчак поясни, че от руската икономика се обогатяват тесен кръг от хора - най-доверените приятели и сподвижници на руския президент. Сега те са най-богатите и влиятелни хора в Русия и имат милиарди. Според последни данни от OCCRP (Organized Crime and Corruption Reporting Project), богатството на кръга от приближените на Путин олигарси достига до 24 милиарда долара, докато около 20 милиона руснаци живеят под линията на бедността.

“Механизмите за огромното им забогатяване са ясни. Приятелите на Путин откраднаха бизнеси от техните собственици. Или пък основаха частни компании, които някак си станаха изключително успешни в печеленето на обществени поръчки от федералното и местните правителства.”  

На въпрос за конфликта й с Алексей Навални, Собчак разказа кога и защо позициите им се разминали. След като от ЦИК отказали да го регистрират, той сменил мнението си и вместо да подкрепи нея или друг опозиционен кандидат, призовал опозицията изцяло да бойкотира изборите.

Собчак обясни защо бойкотът няма смисъл с шега: “Може да си против Путин, но не може да си против математиката.” В руските президентски избори няма минимум гласове, с които даден кандидат се счита за избран.

“Ако дори само 10 души се явят на изборите, те ще са валидни. Следователно, ако опозицията бойкотира, както иска Навални, Путин ще спечели с 10 гласа или със 100%. В този случай е по-добре да учасвтваме. Дори и да вземем само 3 гласа, ще се види, че има опозиция, има хора, които не харесват статуквото. По-добре е да се състезаваш, отколкото да си стоиш вкъщи и да оставиш Путин да спечели без конкуренция.”

Ако Собчак успее да събере по-голям протестен вот, предопределената победа на Путин ще изглежда още по-зле.

Като единствената жена в президентската кампания (и едва втората в историята), тя се спря на някои от многобройните проблеми, с които се сблъскват жените в Русия. “Домашното насилие е огромно”, разказа Собчак. Според сайта domesticviolence.ru в Русия повече от 16 милиона жени на година са жертва на домашно насилие. Статистически данни на Центъра за превенция на домашното насилие Анна - неправителствена организация, базирана в Москва, показват че една рускиня има 2,5 пъти по-голяма вероятност да бъде убита от партньора си в сравнение с американка и 5 пъти по-голяма вероятност в сравнение с европейка. Според руското министерство на вътрешните работи домашното насилие убива 14 000 жени годишно. Това са две трети от убийствата в страната и се равнява на по една жена, убита от партньора си, на всеки 40 минути. 

Кремъл вероятно не мисли, че това е чак такъв голям проблем. Преди около месец в интервю за наш всекидневник, посланикът на Руската Федерация в Бъглария Анатолий Макаров на въпрос защо Русия не е подписала Истанбулската Конвенция, каза:

"В Русия смятаме, че нашето законодателство гарантира достатъчно защита от насилие в семейството, затова няма нужда от приемане на допълнителни правни норми." 

Собчак отбеляза, че жените получават с 30% по-малки заплати от мъжете. Но дискриминацията не е само в заплатите. Работодатели мъже откровено признават, че е по-вероятно да наемат мъже. Собчак разказа случай от преди месец, който показва, че някои работодатели търсят да назначат жени, но не въз основа на техните знания и умения. Известен руски бизнесмен постнал обява за секретарка в профила си във фейсбук. Едно от изискванията било да не бъде по-стара от 25 г. Другото било свързано с красотата на кандидатките. Те да не бъдат по-грозни от жената на снимката, която работодателят публикувал заедно с обявата. "Имаше и други подобни глупости", възмути се кандидатката за президент. По-лошото било, че почти никой не протестирал. Сякаш такова унизително отношение към жените било в реда на нещата.

Убедеността на Собчак, че трябва да защитава правата на ЛГБТ хората, учуди мнозина. Някои нейни симпатизанти се притесняват, че такава позиция ще отблъсне много руснаци, които мислят, че ЛГБТ хората трябва да се лекуват или даже да са в затвора. Собчак обаче заяви, че за нея това е въпрос на принцип за равни права, от който няма да отстъпи, независимо дали мнозинството са готови да го приемат или не. Гласоподавателите, на чиито гласове разчита - по-младите и протестно настроените, също споделят тази позиция. На въпрос защо властите в Кремъл преследват ЛГБТ хората, Собчак отговори:

"Не мисля, че той сяда със свои съветници и казва: Давайте сега да направим нещо срещу ЛГБТ хората. Проблемът е в средатa, в която живеем. Когато прокарваш този консервативен дневен ред, трябва ти да има повече омраза срещу хората, които са различни от теб. Това е единственият механизъм да сплотиш електората си. Обединяваш хората срещу някого, който е различен от тях. Тъй като няма толкова много различни хора в Русия, които да бъдат мразени, за това избраха ЛГБТ хората, тези от различна националност или от различна държава. В момента например това са американците. Също и украинците - така наречените бандеровци. Просто си търсят да мразят някого. Срещу това трябва да се борим. Защото ние руснаците сме добри хора. Но това, което се прави в момента с нас е тази хипноза с омраза, която влиза в дома на всеки чрез телевизията. Всеки ден ни се внушава как трябва да мразим някого, как сме заобиколени от врагове. Това е атмосферата, в която живеем. Трябва да се намерят хора, които да бъдат мразени. Така нетърпимостта само се увеличава. Това е голяма грешка на г-н Путин и властимащите, защото ще дойде време, когато тази омраза ще се обърне срещу тях."

Както напомня Дмитрий Биков, "революцията в Русия много често се случва с разрешение. Разрешиха ни малко, отворихме малък процеп и през този процеп избива стихия, която не може да бъде спряна".

Така перестройката на Горбачев води до разпад на комунизма и разпад на Съветския Съюз, въпреки че първоначалната идея изобщо не е такава. За това няма толкова голямо значение дали на Собчак й е било разрешено от Кремъл да се кандидатира за президент и с какви мотиви го прави, ако с опозиционната си дейност успее да отвори макар и малък процеп в системата, който постепенно ще доведе да разпада на путинизма и замяната му с демократична и правова държава.