Ad Config - Website header

 

Article_top

В скорошен доклад на британската Камара на лордовете се изразява съжаление, че ЕС е предпочел „стабилността пред демократичните ценности“ на Западните Балкани, и се изразява „сериозна загриженост, че могат да бъдат загубени успехите по пътя към успешното управление и върховенството на закона, тъй като страните в региона се обръщат към авторитарно ръководство“. Колкото и иронично да е неизборна институция като Камарата на лордовете да се вайка за демократичните ценности, авторите на доклада изтъкват, че повечето постюгославски правителства са станали „стабилнокрации“, а не демокрации. И тази динамика е видна най-добре в Сърбия.

След като се завърна на власт след 12 години в опозиция, Александър Вучич методично се изказва по сръбската политическа стълба, като се издигна от министър на отбраната до премиер, преди да стигне до президентството през миналата пролет. Президентът Вучич е реформиран краен националист, който по времето на Слободан Милошевич бе министър на информацията в последните дни на югославските войни – роля, който включваше налагане на глоби за журналисти, критикуващи режима, и забрана на враждебни телевизионни програми. През последните години той управлява в период на тревожно отстъпление на демокрацията. Неговата управляваща десноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) се е вкопчила здраво във властта, правосъдието и службите за сигурност, а той неутрализира местните медии до такава степен, че само шепа издания смеят да публикуват сериозни обвинения в корупция, шуробаджанащина и заплахи срещу избирателите, разтърсващи управлението му.

През последните 6 години Вучич установи нещо, което може да бъде описано като мека автокрация. На повърхността Сърбия все още е демократично общество с номинално свободни избори и политическа опозиция, където несъгласните гласове могат да критикуват управляващата партия без страх, че ще изчезнат мистериозно през нощта. Но контролът на Вучич върху центровете на властта в Сърбия е толкова пълен, а демократичният процес е толкова изкривен в негова полза, че несъгласните не представляват заплаха за неговото управление. Политическите му противници свободно могат да се кандидатират срещу него, но имат малко средства, които да направят така, че гласовете им да бъдат чути. Институциите в страната са изцяло контролирани от съюзниците на Вучич, че нищо не може да го спре от подкопаването на демократичните норми.

Това се вижда най-добре в медиите. Вучич успя да задуши пресата, като взе под контрол главния източник на доходите й – рекламата. Повечето рекламни агенции в страната са собственост на шепа медийни магнати, лоялни на Вучич, които вместо да изработват бюджета за реклама въз основа на пазарните фактори, купуват рекламна площ в телевизиите и вестниците, които отразяват благоприятно президента, и не дават пари на тези, които го критикуват.

Медиите имат и друг стимул, за да поддържат проправителствена линия. РТВ „Пинк“ - най-голямата частна ефирна медия в страната, получи най-малко 7 милиона евро заеми от правителството между 2014 и 2016 г. Според Дубравка Валич Неделкович – преподавател по изследване на медиите в университета в Нови Сад, когато Вучич се кандидатира за президент през 2017 г., „Пинк“ върна жеста, като посвети 267 пъти повече време на кампанията му, отколкото на тази на всичките му противници, взети заедно. Макар малко вестници и телевизии функционират като същински правителствени рупори, повечето избягват да задават неудобни въпроси.

На тези, които се опитват да търсят сметка от лидерите, банковите сметки често са блокирани от данъчните власти, а самите те са разследвани за предполагаеми финансови нередности. Авторитетният независим вестник „Данас“ затри толкова много рекламодатели, че днес се печата на 24 страници вместо на 32, както обикновено, въпреки че предлага най-евтината рекламна площ на пазара. Отделни журналисти, критикували твърде остро президента, бяха отвеждани на разпит от БИА – сръбската национална разузнавателна агенция, поради необичайни обвинения като изнудване и секс трафик.

В интервю за радио „Свободна Европа“ през октомври 2017 г. председателят на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Блихер Берегор изтъкна Сърбия като страната с най-тежки нарушения на свободата на медиите на Балканите. Представители на ЕС като еврокомисаря по политиката на добросъседство и разширяването Йоханес Хан са повече от щастливи да се обърнат настрани, докато Вучич гази „европейските ценности“, които са им уж толкова скъпи. Новият австрийски канцлер Себастиан Курц веднъж сърдечно го нарече „котва на стабилността“, а германската канцлерка Ангела Меркел съвсем наскоро каза на Вучич, че „ние сме впечатлени колко е успешна Сърбия по пътя на реформите“. Мълчанието им за неговото антидемократично поведение е оглушително.

Докато Сърбия е извън ЕС, Брюксел може да се разграничава от изцепките на Вучич. За разлика от нелибералната демокрация на Виктор Орбан в Унгария меката автокрация в Сърбия не е петно върху европейската марка. Вучич може да е слаб представител на европейския проект, но е надежден фактор, който позволява на Брюксел да се доближи до геостратегическите си цели на Балканите.

Наистина Вучич предлага стабилност в уязвим регион и успешно реализира редица мерки за икономии на Международния валутен фонд (МВФ), за да намали дълга и бюджетния дефицит на Сърбия, като ореже заплатите в държавния сектор и пенсиите, което е част от много по-дълбоко преструктуриране на сръбската икономика, целящо да изпълни критериите на ЕС за разширяването. Въпреки всичките си провали в сферата на демокрацията Вучич е сравнително умерен по сръбските политически стандарти, а доминирането му в националната политика е гаранцията за маргинализирането на неразкаяли се етнически шовинисти като Воислав Шешел – бившия вицепремиер на Милошевич, прекарал 11 години като подсъдим в Хага по обвинения в престъпления срещу човечеството. Той напипа правилните послания за Косово и наскоро обяви, че „трябва да живеем и работим успешно заедно“. Нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, което ще положи основата на евентуалното признаване на неговата независимост, е със сигурност най-висшият приоритет на ЕС на Балканите.

Чиновниците от ЕС внимават също да не упражняват твърде силен натиск върху Вучич, а да не вземе той да погледне на Изток. Сръбският президент поддържа тесни връзки с Кремъл и някои от местните му критици го обвиняват, че настройва тези отношения срещу Брюксел. Вучич е непреклонен, че за разлика от съседна Черна гора Сърбия никога няма да влезе в НАТО и отказа да последва западните сили в налагането на санкции срещу Русия. Това се дължи на силните проруски настроения в Сърбия. Двете страни са свързани с общата православна религия и славянското наследство.

„Сърбия няма да промени политиката си... и няма да наложи санкции срещу Русия“, заяви наскоро Вучич след среща с руския външен министър Сергей Лавров.

През юни 2017 г., само ден след влизането на Черна гора в НАТО, сръбски войски участваха в съвместни военни учения с Русия и Беларус край полската граница, а по-късно през годината сръбската армия получи като дарение 6 изтребителя от Москва, който обеща също 30 танка и 30 бронирани коли.

Опитите на Сърбия да заиграва и с двете страни не бяха посрещнати добре във Вашингтон. Тексаската представителка в Конгреса, демократката Еди Бърнис Джонсън, писа на американския вицепрезидент Майк Пенс, като го призова да се срещне с Вучич, когато той посети САЩ в средата на 2017 г., а Хойт Брайън Ий, който наскоро се отегли от поста зам. помощник-държавен секретар за Европа и Евразия, каза на сръбските представители в края на миналата година, че една страна „не може да седи на два стола едновременно, особено когато те са толкова отдалечени“. Ий изрази също така тревога, че руски хуманитарен център край южния сръбски град Ниш може да бъде и шпионска база – обвинение, които руснаците отхвърлиха като абсурдно.

Поклоните на Вучич към Москва са повече риторични – целта им е да укротят русофилите в неговата партия и масовия електорат. Колкото и той да се самоизтъква, сръбската армия участва в 13 учения с НАТО или страни членки на пакта през 2017 г., в 7 от тях - със САЩ. Някои експерти твърдят, че страната е на практика членка на НАТО. Отношенията са НАТО са тема, която сръбското правителство иска непременно да избягва. Възмущението срещу военния алианс е все още масово в Сърбия, която бе подложена на тримесечни бомбардировки от силите на НАТО през 1999 г.

------

* Авторът е журналист, роден в Белград и публикуващ коментари в западни издания.

 

В скорошен доклад на британската Камара на лордовете се изразява съжаление, че ЕС е предпочел „стабилността пред демократичните ценности“ на Западните Балкани, и се изразява „сериозна загриженост, че могат да бъдат загубени успехите по пътя към успешното управление и върховенството на закона, тъй като страните в региона се обръщат към авторитарно ръководство“. Колкото и иронично да е неизборна институция като Камарата на лордовете да се вайка за демократичните ценности, авторите на доклада изтъкват, че повечето постюгославски правителства са станали „стабилнокрации“, а не демокрации. И тази динамика е видна най-добре в Сърбия.

След като се завърна на власт след 12 години в опозиция, Александър Вучич методично се изказва по сръбската политическа стълба, като се издигна от министър на отбраната до премиер, преди да стигне до президентството през миналата пролет. Президентът Вучич е реформиран краен националист, който по времето на Слободан Милошевич бе министър на информацията в последните дни на югославските войни – роля, който включваше налагане на глоби за журналисти, критикуващи режима, и забрана на враждебни телевизионни програми. През последните години той управлява в период на тревожно отстъпление на демокрацията. Неговата управляваща десноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) се е вкопчила здраво във властта, правосъдието и службите за сигурност, а той неутрализира местните медии до такава степен, че само шепа издания смеят да публикуват сериозни обвинения в корупция, шуробаджанащина и заплахи срещу избирателите, разтърсващи управлението му.

През последните 6 години Вучич установи нещо, което може да бъде описано като мека автокрация. На повърхността Сърбия все още е демократично общество с номинално свободни избори и политическа опозиция, където несъгласните гласове могат да критикуват управляващата партия без страх, че ще изчезнат мистериозно през нощта. Но контролът на Вучич върху центровете на властта в Сърбия е толкова пълен, а демократичният процес е толкова изкривен в негова полза, че несъгласните не представляват заплаха за неговото управление. Политическите му противници свободно могат да се кандидатират срещу него, но имат малко средства, които да направят така, че гласовете им да бъдат чути. Институциите в страната са изцяло контролирани от съюзниците на Вучич, че нищо не може да го спре от подкопаването на демократичните норми.

Това се вижда най-добре в медиите. Вучич успя да задуши пресата, като взе под контрол главния източник на доходите й – рекламата. Повечето рекламни агенции в страната са собственост на шепа медийни магнати, лоялни на Вучич, които вместо да изработват бюджета за реклама въз основа на пазарните фактори, купуват рекламна площ в телевизиите и вестниците, които отразяват благоприятно президента, и не дават пари на тези, които го критикуват.

Медиите имат и друг стимул, за да поддържат проправителствена линия. РТВ „Пинк“ - най-голямата частна ефирна медия в страната, получи най-малко 7 милиона евро заеми от правителството между 2014 и 2016 г. Според Дубравка Валич Неделкович – преподавател по изследване на медиите в университета в Нови Сад, когато Вучич се кандидатира за президент през 2017 г., „Пинк“ върна жеста, като посвети 267 пъти повече време на кампанията му, отколкото на тази на всичките му противници, взети заедно. Макар малко вестници и телевизии функционират като същински правителствени рупори, повечето избягват да задават неудобни въпроси.

На тези, които се опитват да търсят сметка от лидерите, банковите сметки често са блокирани от данъчните власти, а самите те са разследвани за предполагаеми финансови нередности. Авторитетният независим вестник „Данас“ затри толкова много рекламодатели, че днес се печата на 24 страници вместо на 32, както обикновено, въпреки че предлага най-евтината рекламна площ на пазара. Отделни журналисти, критикували твърде остро президента, бяха отвеждани на разпит от БИА – сръбската национална разузнавателна агенция, поради необичайни обвинения като изнудване и секс трафик.

В интервю за радио „Свободна Европа“ през октомври 2017 г. председателят на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Блихер Берегор изтъкна Сърбия като страната с най-тежки нарушения на свободата на медиите на Балканите. Представители на ЕС като еврокомисаря по политиката на добросъседство и разширяването Йоханес Хан са повече от щастливи да се обърнат настрани, докато Вучич гази „европейските ценности“, които са им уж толкова скъпи. Новият австрийски канцлер Себастиан Курц веднъж сърдечно го нарече „котва на стабилността“, а германската канцлерка Ангела Меркел съвсем наскоро каза на Вучич, че „ние сме впечатлени колко е успешна Сърбия по пътя на реформите“. Мълчанието им за неговото антидемократично поведение е оглушително.

Докато Сърбия е извън ЕС, Брюксел може да се разграничава от изцепките на Вучич. За разлика от нелибералната демокрация на Виктор Орбан в Унгария меката автокрация в Сърбия не е петно върху европейската марка. Вучич може да е слаб представител на европейския проект, но е надежден фактор, който позволява на Брюксел да се доближи до геостратегическите си цели на Балканите.

Наистина Вучич предлага стабилност в уязвим регион и успешно реализира редица мерки за икономии на Международния валутен фонд (МВФ), за да намали дълга и бюджетния дефицит на Сърбия, като ореже заплатите в държавния сектор и пенсиите, което е част от много по-дълбоко преструктуриране на сръбската икономика, целящо да изпълни критериите на ЕС за разширяването. Въпреки всичките си провали в сферата на демокрацията Вучич е сравнително умерен по сръбските политически стандарти, а доминирането му в националната политика е гаранцията за маргинализирането на неразкаяли се етнически шовинисти като Воислав Шешел – бившия вицепремиер на Милошевич, прекарал 11 години като подсъдим в Хага по обвинения в престъпления срещу човечеството. Той напипа правилните послания за Косово и наскоро обяви, че „трябва да живеем и работим успешно заедно“. Нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, което ще положи основата на евентуалното признаване на неговата независимост, е със сигурност най-висшият приоритет на ЕС на Балканите.

Чиновниците от ЕС внимават също да не упражняват твърде силен натиск върху Вучич, а да не вземе той да погледне на Изток. Сръбският президент поддържа тесни връзки с Кремъл и някои от местните му критици го обвиняват, че настройва тези отношения срещу Брюксел. Вучич е непреклонен, че за разлика от съседна Черна гора Сърбия никога няма да влезе в НАТО и отказа да последва западните сили в налагането на санкции срещу Русия. Това се дължи на силните проруски настроения в Сърбия. Двете страни са свързани с общата православна религия и славянското наследство.

„Сърбия няма да промени политиката си... и няма да наложи санкции срещу Русия“, заяви наскоро Вучич след среща с руския външен министър Сергей Лавров.

През юни 2017 г., само ден след влизането на Черна гора в НАТО, сръбски войски участваха в съвместни военни учения с Русия и Беларус край полската граница, а по-късно през годината сръбската армия получи като дарение 6 изтребителя от Москва, който обеща също 30 танка и 30 бронирани коли.

Опитите на Сърбия да заиграва и с двете страни не бяха посрещнати добре във Вашингтон. Тексаската представителка в Конгреса, демократката Еди Бърнис Джонсън, писа на американския вицепрезидент Майк Пенс, като го призова да се срещне с Вучич, когато той посети САЩ в средата на 2017 г., а Хойт Брайън Ий, който наскоро се отегли от поста зам. помощник-държавен секретар за Европа и Евразия, каза на сръбските представители в края на миналата година, че една страна „не може да седи на два стола едновременно, особено когато те са толкова отдалечени“. Ий изрази също така тревога, че руски хуманитарен център край южния сръбски град Ниш може да бъде и шпионска база – обвинение, които руснаците отхвърлиха като абсурдно.

Поклоните на Вучич към Москва са повече риторични – целта им е да укротят русофилите в неговата партия и масовия електорат. Колкото и той да се самоизтъква, сръбската армия участва в 13 учения с НАТО или страни членки на пакта през 2017 г., в 7 от тях - със САЩ. Някои експерти твърдят, че страната е на практика членка на НАТО. Отношенията са НАТО са тема, която сръбското правителство иска непременно да избягва. Възмущението срещу военния алианс е все още масово в Сърбия, която бе подложена на тримесечни бомбардировки от силите на НАТО през 1999 г.

------

* Авторът е журналист, роден в Белград и публикуващ коментари в западни издания.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

то пък към нас

отношението им е по-различно. Ето на власт са нацлистите, които подозираме че при една критична ситуация могат да ни тласнат без срам на Изток. Някой в ЕС да е казал че това не е редно. Да не говорим че демокрацията ни започва да заприличва след 10 год. едно и също управление на фигурант.
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

уви /не иска да ми приеме мнението/

защото писах -националистите

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията