Ad Config - Website header

 

Article_top

Очаквано - Eвропейският парламент настоя всички 11 страни членки на ЕС, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят. Това стана по време на дебати снощи в Страсбург, специално посветени на документа на Съвета на Европа за защита на жените от насилие и срещу домашното насилие.

Още по-очаквано бе България да се превърне в своеобразна тема на дискусията. В лошия смисъл. Причината - както Клуб Z писа още вчера, страната, която председателства Съвета на ЕС, нито изпрати свой представител, който да изложи позиция по темата от името на Съвета и от свое име, нито бе пратила писмено становище по документа, обявен за приоритетен и от Европейската комисия, и от Европарламента, и поотделно от големите политически фракции в него. 

А по време на дебатите, предхождащи общия призив за ратификация, единственият български евродепутат, който е взел отношение, видно от записа, е националистът Ангел Джамбазки (ВМРО). А той е сред малцината евродепутати въобще, изказвали позиция, че в конвенцията се прокарва "джендър идеология".

Според процедурите в Европейския парламент при подобни дебати се изказват представител на Европейската комисия и на председателството на Съвета на ЕС. От името на комисията в залата бе комисарят по единния цифров пазар Андрюс Ансип. Той припомни, че през май 2017 г. ЕК е заявила, че това ще е годината, посветена на борбата срещу насилието над жени, а през юни е настояла за възможно най-бърза ратификация на документа от страните членки. Според европейската статистика всяка трета жена на континента на възраст над 15 г. е била обект на тормоз, физическо и психологическо насилие. Според комисаря "в някои държави конвенцията доведе до оживени обществени дебати, в които се чуват подвеждащи и неверни аргументи", свързани с превода на думата "джендър", и внушения, че в документа се говори за еднополови бракове и прочие. Ансип категорично отрече подобни внушения и заяви категорично, че конвенцията третира защитата на жените от насилие и няма скрити други послания.

След него се очакваше становище от България, но такова нямаше.

В резултат - в повечето изказвания в дебатите в залата в Страсбурт снощи - без значение дали говорителят е от Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, от фракцията на Либералите или на "Зелените", България беше сочена за "лош пример". И поименно споменавана сред всички 11 страни от ЕС, в които конвенцията още не е част от правния мир. И поименно призовавана да стартира процеса. Не остана подминат и фактът, че България не само е сред страните, които не са ратифицирали конвенцията, но седмица преди това, въпреки че председателства Съвета на ЕС, българското правителство е оттеглило документа от дневния ред на Народното събрание. Говори се и за "хомофобски фалшиви аргументи".

Докладчици по темата за Истанбулската конвенция в Страсбург бяха евродепутати и от ЕНП, и от ПЕС.

От ЕНП (където членуват ГЕРБ) евродепутатите, взели думата, призоваха за ратификация на Истанбулската конвенция, наречена "най-добрия инструмент, с който разполагаме, за борба срещу насилието над жените, пътна карта за борба с насилието, историческа стъпка в борбата срещу престъпленията и защитата на жертвите".

„Призоваваме българското председателство да постави въпроса на дневен ред в Съвета и българското правителство да отвори отново процеса по ратификация“, настоя докладчикът от ЕНП Анна-Мария Кораца Билд.

Дамата докладчик от фракцията на социалистите и демократите Кристин Рево д'Алон Бонфоа бе още по-категорична - тя нарече "съкрушителен" факта, че в България - председател на Съвета на ЕС, правителството се отказа от ратификация на конвенцията. „Ратификация на европейско ниво е в застой, защото Съветът продължава да се крие зад фалшиви аргументи“, заяви тя.

България бе спомената поименно и от говорителите от Алианса на европейските либерали.

Джамбазки на свой ред взе думата и обяви себе си за "представляващ България и българското правителство" в случая и обяви, че е чул "с неудоволетворение доста непремерени думи по отношение на българската позиция". Той повтори тезите си, че в Истанбулската конвенция се прокарвали "леви позиции" и "джендър идеология" и ако не било това - никой нямало да е против документа. Даде пример и с Великобритания, където също имало резерви по текста, след което настоя: "Уважавайте вътрешния ред и правото на всяко едно общество да подрежда своя вътрешен ред."

До момента официална позиция от българското председателство по темата и развитието на дебатите в Страсбург няма. Пред БНР днес пък вицепремиерката и министър на външните работи Екатерина Захариева обяви, че е запозната с дискусиите в Европейския парламент от снощи. Но не ги коментира по същество, а се впусна в исторически прегред на събитията около Истанбулската конвенция, нейното подписване от България и как, когато това се случва в Министерския съвет през 2016 г., решението е било единодушно. А и тя самата - тогава като правосъден министър, е докладвала, че България може да изрази определени резерви по някои текстове, както и предварително да изготви законодателни промени за защита на жените от насилие. Тя "защити" позицията на управляващите с това, че заради обществените вълнения по темата конвенцията е изпратена в Конституционния съд, който да се произнесе следва ли от евентуалната й ратификация нужда от промени в основния закон и има ли някакви противоречия.

Тя припомни, че юридически анализ на текста е бил представен още през 2014-2015 г.

"За да разсеем всички съмнения, че, видите ли, ще се наложи промяна и въвеждане на еднополови бракове – нещо, за което не става въпрос в тази конвенция, нека да видим какво ще каже Конституционният съд. Обществото трябва да се успокои, за да може истинският дебат да започне преди да се внесе в парламента", заяви още Захариева. 

До момента едва 11 от 28 страни в ЕС не са ратифицирали Истанбулската конвенция, след които и България. Останалите 17 държави членки са я ратифицирали и тя е в сила - това са Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция и Швеция.

Конвенцията е документ на Съвета на Европа, в който от 47 страни само две не са положили подпис - това са Русия и Азербайджан. Пред февруари конвенцията срещу насилието над жени получи подкрепа и от Армения. В списъка са още Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и т.н.

 
Снимка БГНЕС

Очаквано - Eвропейският парламент настоя всички 11 страни членки на ЕС, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят. Това стана по време на дебати снощи в Страсбург, специално посветени на документа на Съвета на Европа за защита на жените от насилие и срещу домашното насилие.

Още по-очаквано бе България да се превърне в своеобразна тема на дискусията. В лошия смисъл. Причината - както Клуб Z писа още вчера, страната, която председателства Съвета на ЕС, нито изпрати свой представител, който да изложи позиция по темата от името на Съвета и от свое име, нито бе пратила писмено становище по документа, обявен за приоритетен и от Европейската комисия, и от Европарламента, и поотделно от големите политически фракции в него. 

А по време на дебатите, предхождащи общия призив за ратификация, единственият български евродепутат, който е взел отношение, видно от записа, е националистът Ангел Джамбазки (ВМРО). А той е сред малцината евродепутати въобще, изказвали позиция, че в конвенцията се прокарва "джендър идеология".

Според процедурите в Европейския парламент при подобни дебати се изказват представител на Европейската комисия и на председателството на Съвета на ЕС. От името на комисията в залата бе комисарят по единния цифров пазар Андрюс Ансип. Той припомни, че през май 2017 г. ЕК е заявила, че това ще е годината, посветена на борбата срещу насилието над жени, а през юни е настояла за възможно най-бърза ратификация на документа от страните членки. Според европейската статистика всяка трета жена на континента на възраст над 15 г. е била обект на тормоз, физическо и психологическо насилие. Според комисаря "в някои държави конвенцията доведе до оживени обществени дебати, в които се чуват подвеждащи и неверни аргументи", свързани с превода на думата "джендър", и внушения, че в документа се говори за еднополови бракове и прочие. Ансип категорично отрече подобни внушения и заяви категорично, че конвенцията третира защитата на жените от насилие и няма скрити други послания.

След него се очакваше становище от България, но такова нямаше.

В резултат - в повечето изказвания в дебатите в залата в Страсбурт снощи - без значение дали говорителят е от Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, от фракцията на Либералите или на "Зелените", България беше сочена за "лош пример". И поименно споменавана сред всички 11 страни от ЕС, в които конвенцията още не е част от правния мир. И поименно призовавана да стартира процеса. Не остана подминат и фактът, че България не само е сред страните, които не са ратифицирали конвенцията, но седмица преди това, въпреки че председателства Съвета на ЕС, българското правителство е оттеглило документа от дневния ред на Народното събрание. Говори се и за "хомофобски фалшиви аргументи".

Докладчици по темата за Истанбулската конвенция в Страсбург бяха евродепутати и от ЕНП, и от ПЕС.

От ЕНП (където членуват ГЕРБ) евродепутатите, взели думата, призоваха за ратификация на Истанбулската конвенция, наречена "най-добрия инструмент, с който разполагаме, за борба срещу насилието над жените, пътна карта за борба с насилието, историческа стъпка в борбата срещу престъпленията и защитата на жертвите".

„Призоваваме българското председателство да постави въпроса на дневен ред в Съвета и българското правителство да отвори отново процеса по ратификация“, настоя докладчикът от ЕНП Анна-Мария Кораца Билд.

Дамата докладчик от фракцията на социалистите и демократите Кристин Рево д'Алон Бонфоа бе още по-категорична - тя нарече "съкрушителен" факта, че в България - председател на Съвета на ЕС, правителството се отказа от ратификация на конвенцията. „Ратификация на европейско ниво е в застой, защото Съветът продължава да се крие зад фалшиви аргументи“, заяви тя.

България бе спомената поименно и от говорителите от Алианса на европейските либерали.

Джамбазки на свой ред взе думата и обяви себе си за "представляващ България и българското правителство" в случая и обяви, че е чул "с неудоволетворение доста непремерени думи по отношение на българската позиция". Той повтори тезите си, че в Истанбулската конвенция се прокарвали "леви позиции" и "джендър идеология" и ако не било това - никой нямало да е против документа. Даде пример и с Великобритания, където също имало резерви по текста, след което настоя: "Уважавайте вътрешния ред и правото на всяко едно общество да подрежда своя вътрешен ред."

До момента официална позиция от българското председателство по темата и развитието на дебатите в Страсбург няма. Пред БНР днес пък вицепремиерката и министър на външните работи Екатерина Захариева обяви, че е запозната с дискусиите в Европейския парламент от снощи. Но не ги коментира по същество, а се впусна в исторически прегред на събитията около Истанбулската конвенция, нейното подписване от България и как, когато това се случва в Министерския съвет през 2016 г., решението е било единодушно. А и тя самата - тогава като правосъден министър, е докладвала, че България може да изрази определени резерви по някои текстове, както и предварително да изготви законодателни промени за защита на жените от насилие. Тя "защити" позицията на управляващите с това, че заради обществените вълнения по темата конвенцията е изпратена в Конституционния съд, който да се произнесе следва ли от евентуалната й ратификация нужда от промени в основния закон и има ли някакви противоречия.

Тя припомни, че юридически анализ на текста е бил представен още през 2014-2015 г.

"За да разсеем всички съмнения, че, видите ли, ще се наложи промяна и въвеждане на еднополови бракове – нещо, за което не става въпрос в тази конвенция, нека да видим какво ще каже Конституционният съд. Обществото трябва да се успокои, за да може истинският дебат да започне преди да се внесе в парламента", заяви още Захариева. 

До момента едва 11 от 28 страни в ЕС не са ратифицирали Истанбулската конвенция, след които и България. Останалите 17 държави членки са я ратифицирали и тя е в сила - това са Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция и Швеция.

Конвенцията е документ на Съвета на Европа, в който от 47 страни само две не са положили подпис - това са Русия и Азербайджан. Пред февруари конвенцията срещу насилието над жени получи подкрепа и от Армения. В списъка са още Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и т.н.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията