Ad Config - Website header

 

Article_top

Защо тази метафора ли? Ами защото в 21 век суверенни държави продължават да се изясняват кой какво на кого дължи и дали достатъчно е благодарен. Нямам предвид само просташкия жест на руския патриарх, който си позволи да се кара, че не му се благодари достатъчно – православие и славянство са инструменти на руската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разрастване на благодарността към Русия точно в сърцевината на българската идентичност. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, но се излъгахме: просто благодарността премина в режим на скандал.

Това е идеология

Не съм русофоб, израснал съм с руска литература и музика, нямам никакво съмнение, че влиянието на тази велика страна е много важно за това, което сме. Но само то ли ни е формирало? Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та даже императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото „Обединението прави силата“. В историята нещата се помнят, изучават, ако щете използват се за хвърляне на мостове между народите – но да авторизираш дадено събитие и да претендираш за дивидент е просто идеология.

Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, много по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има различни важни събития и при добро желание винаги ще се намери друг случай, когато Москва е действала против нашия интерес. Вземете размяната на черкези срещу българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и „отзоваването“ на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата „черно робство - героично освобождение - идваме на власт ние“.

Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна голяма е била народната подкрепа за войната, представяна като освобождение на поробени братя (впрочем голямо е и разочарованието, когато руският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят далеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият процес е сложно и противоречиво нещо и когато абсолютизираме един негов момент изпадаме в синдрома благодарност, който ни разрушава отвътре. Кои сте вие? Ами ние сме тези, които руският император създаде. Какво е характерно за вас? Ами че сме благодарни.

През 1807 Наполеон изтласква Прусия и създава Варшавското Херцогство; има и бюст на великия французин, а по всякакъв повод биват припомняни топлите връзки между двата народа. Но как си представяте гордите поляци да възприемат за национален празник подписването на Тилзидския мирен договор между Наполеон и руския император? Или друго. Французите - вечно благодарни на германците, задето едно тяхно племе франки са създали държавата им - развяват немски знамена по Шан-з-Елизе. Руснаците – вечно задължени на шведите, лутерански пастор отива да протестира в Москва, защо не е почетен като скандинавец цар Рюрик…

Непокорството като провинение

Желязната хватка на благодарността се затяга периодически около шията на България; основна роля играят, разбира се, местните елити, където „русофил“ е политическа категория, колкото и печално да изглежда това отстрани. По съветско време благодарността беше повдигната на квадрат като „двойно освобождение“, а национален празник стана денят, в който съветските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред паметници и произнасяхме клетви. Сега трета серия – православието ще ни спасява от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

Ако сме приели, че тази страна е създадена от Русия, всяко непокорство започва да звучи не просто като политическо решение, а като морално провинение. Като се включи и църквата няма спасение и на оня свят! Дето казал Тарас Булба на сина си предател, тръгнал с католиците: „Аз съм те родил, аз ще те и убия“.

А кирилицата?

Но и нашите не са съвсем абдали. Срещу смазващия дар на свободата, за който трябва да сме благодарни от детската градина до старческия дом, ние отдавна сме измислили предварителния контра-дар на кирилицата (майстор на това жиу-жицу е още дядо Вазов!). Схващате ли номера? Всъщност нищо не дължим на Русия, защото предварително ние сме я обдарили с християнство и тя единствено е изплатила задълженията си по кредита хиляда години по-късно. Братушките обаче периодически отказват да благодарят за кирилицата, което, например при последното изказване на Путин, буди у нас още по-яростни изблици и обвинения в черна неблагодарност. И сръднята няма край.

Да оставим имперската пропаганда и се вгледаме в нашите собствени, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други народи, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е върховен дълг на всеки патриот, националният ни празник няма да е свързан с нас, а с благодарността към Русия… Което, разбира се, поражда гняв, антируски настроения и подигравки.

В цялата работа има нещо сбъркано. Един уважаващ себе си народ не благодари на конкретен геополитически актьор, а се обръща към ценности, които отиват отвъд историческата случка. Но какво да правим, искаме си робството, искаме си благодарността.

Дойче веле.

 
Снимка БГНЕС

Защо тази метафора ли? Ами защото в 21 век суверенни държави продължават да се изясняват кой какво на кого дължи и дали достатъчно е благодарен. Нямам предвид само просташкия жест на руския патриарх, който си позволи да се кара, че не му се благодари достатъчно – православие и славянство са инструменти на руската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разрастване на благодарността към Русия точно в сърцевината на българската идентичност. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, но се излъгахме: просто благодарността премина в режим на скандал.

Това е идеология

Не съм русофоб, израснал съм с руска литература и музика, нямам никакво съмнение, че влиянието на тази велика страна е много важно за това, което сме. Но само то ли ни е формирало? Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та даже императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото „Обединението прави силата“. В историята нещата се помнят, изучават, ако щете използват се за хвърляне на мостове между народите – но да авторизираш дадено събитие и да претендираш за дивидент е просто идеология.

Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, много по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има различни важни събития и при добро желание винаги ще се намери друг случай, когато Москва е действала против нашия интерес. Вземете размяната на черкези срещу българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и „отзоваването“ на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата „черно робство - героично освобождение - идваме на власт ние“.

Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна голяма е била народната подкрепа за войната, представяна като освобождение на поробени братя (впрочем голямо е и разочарованието, когато руският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят далеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият процес е сложно и противоречиво нещо и когато абсолютизираме един негов момент изпадаме в синдрома благодарност, който ни разрушава отвътре. Кои сте вие? Ами ние сме тези, които руският император създаде. Какво е характерно за вас? Ами че сме благодарни.

През 1807 Наполеон изтласква Прусия и създава Варшавското Херцогство; има и бюст на великия французин, а по всякакъв повод биват припомняни топлите връзки между двата народа. Но как си представяте гордите поляци да възприемат за национален празник подписването на Тилзидския мирен договор между Наполеон и руския император? Или друго. Французите - вечно благодарни на германците, задето едно тяхно племе франки са създали държавата им - развяват немски знамена по Шан-з-Елизе. Руснаците – вечно задължени на шведите, лутерански пастор отива да протестира в Москва, защо не е почетен като скандинавец цар Рюрик…

Непокорството като провинение

Желязната хватка на благодарността се затяга периодически около шията на България; основна роля играят, разбира се, местните елити, където „русофил“ е политическа категория, колкото и печално да изглежда това отстрани. По съветско време благодарността беше повдигната на квадрат като „двойно освобождение“, а национален празник стана денят, в който съветските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред паметници и произнасяхме клетви. Сега трета серия – православието ще ни спасява от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

Ако сме приели, че тази страна е създадена от Русия, всяко непокорство започва да звучи не просто като политическо решение, а като морално провинение. Като се включи и църквата няма спасение и на оня свят! Дето казал Тарас Булба на сина си предател, тръгнал с католиците: „Аз съм те родил, аз ще те и убия“.

А кирилицата?

Но и нашите не са съвсем абдали. Срещу смазващия дар на свободата, за който трябва да сме благодарни от детската градина до старческия дом, ние отдавна сме измислили предварителния контра-дар на кирилицата (майстор на това жиу-жицу е още дядо Вазов!). Схващате ли номера? Всъщност нищо не дължим на Русия, защото предварително ние сме я обдарили с християнство и тя единствено е изплатила задълженията си по кредита хиляда години по-късно. Братушките обаче периодически отказват да благодарят за кирилицата, което, например при последното изказване на Путин, буди у нас още по-яростни изблици и обвинения в черна неблагодарност. И сръднята няма край.

Да оставим имперската пропаганда и се вгледаме в нашите собствени, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други народи, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е върховен дълг на всеки патриот, националният ни празник няма да е свързан с нас, а с благодарността към Русия… Което, разбира се, поражда гняв, антируски настроения и подигравки.

В цялата работа има нещо сбъркано. Един уважаващ себе си народ не благодари на конкретен геополитически актьор, а се обръща към ценности, които отиват отвъд историческата случка. Но какво да правим, искаме си робството, искаме си благодарността.

Дойче веле.

Коментари

Тоя нещастник трябва да влияе

Тоя нещастник трябва да влияе и създава обществено мнение?
Днес Румен Радев добре го каза - признателни сме на Русия, но нашата признателност е на свободни хора. Това е и моето мнение, а това нещастие ... да си дава обяснение за парите

после после

какво е казал е без значение! Какво направи Радев пред полковника от КГБ??? Там е истината.
д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

Генерала се очертава като

най-тъпия президент у нас до сега. А по минети на руснаците, скоро ще бие Гоце.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

МЪЧАЛИВАТА БЪЛГАРСКА СМЪРТ !

Яка статия с не малки пукнатини и въпреки това руските буболечки ще разкъсат автора. Аз и моите приятели ще се спрем само на една пукнатина.

„Да оставим имперската пропаганда и се вгледаме в нашите собствени, глупави комплекси”. Защо, г-н Дичев, да оставим най-главното за унищожение на нацията?! Та нали руската имперска пропаганда внушава на народа ни, че е нищожен, че не е можел сам да се освободи. Пропагандата е тази, която, зачерквайки Българското възраждане и самостоятелното извоюване на Българска екзархия, внушава, че Русия ни е подарила свободата. Пропагандната руска машина е тази, която отрича антитурската военна коалиция и говори само за „Руско-турска ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА. / Румъния предоставя цялата си армия от 55-60 хиляди бойци и на плевенските редути оставя 3 хиляди трупа/. Руската пропаганда е тази, която цитира Достоевски не на место и внушава на нещастните два народа – руски и български , че тя, само тя, Русия ни е освободила. Не отричаме руския принос в освобождението ни,извършен покрай имперските й цели, но Русия не е воювала първично за българското освобождение, не ни е подарила свободата! С тази война е целела получаване на максимален дял от Османското европейско наследство, главно Босфора. Пропагандата е тази, която пили и продължава да изпилява българската идентичност, така че, когато се появи документално доказаното политическо убийство на Апостола с планирано активно участие на граф Игнатиев, ние, българите, пак мълчаливо дъвчем дъвка и пишем статии. Пропагандата е направила така, че част от българите да се превъртат в мутанти и да слагат на първо место руските национални интереси пред интересите на българското племе. Руската пропаганда е тази, която ни е приканвала да бъдем търпеливи, за да не разваляме нещата, да й се доверяваме напълно, така че тя без българско участие да подготви Санстефанския мирен договор, въпреки че имаме класни юристи, завършили на Запад. Руската пропаганда е тази, която казва: „ Българи, бъдете послушни, че иначе ще обърна топовете срещу вас”. Пропагандата е тази, която внушаваше, че по добре е да няма българско участие в Берлинския конгрес 1878 г. дори като слушатели, наблюдатели, за да не усетим зловонния дъх на руската дипломация, която защитаваше половинчато, че и по-малко, българската кауза. А този конгрес е свикан главно заради българския въпрос?! Руската пропаганда е тази, която казваше и внушаваше, че Съединението е направено не на време, и въпреки че е реализирано, трябва да се развали.. Двете корейски държави не го направиха навреме и вижте резултата. Руската пропаганда е тази, която раздели народа ни на русофили, всъщност предатели, користни русофили и патриоти, които Русия нарича русофоби. Русия е тази, която се меси във вътрешните ни дела, възкачва свои поставеници в управлението на държавата ни. Тази тирада може да бъде продължена с безброй факти! Сега Патриарх Кирил приканва, да спрем да дискутираме Коалиционната антитурска война 1877-1878 г., тоест да укрепваме статуквото. Да спрем, защото ще лъсне истината за руските лъжи и мерзости. Човек не се ражда фил или фоб! Но пропагандата е тази, която го моделира. Докато не поведем яка битка срещу руската пропагандна машина, срещу руската хибридна война, не с патрони или зарин, срещу руското внушение, че сме братя, приятели, /Империите нямат приятели, те признават единствено подчинението и послушанието/, ще умираме мълчаливо и кротко. Приканвам автора да посочи поне две полезни неща, извършени първично от Русия за балгарите.
д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

Да си го кажа честно и аз изпитвам тъга по "хубавото време".

Искам да се върне бързовкисващото кисело мляко, цветните телевизори "Темп", любимият салам "Кучешка радост". Искам и опашките по магазините, липсва ми и липсата на маслини,кафе. Липсва ми онова исконно щастие, че може да нямаме нищо,но сме добре въоръжени. Липсва ми и тихата надежда, че през 1985 ще влезем в комунизЪма, а след това да го духа Запада. Липсват ми и опашките за Работническо дело...майтап бе Уили!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета