Ad Config - Website header

 

Article_top

Аз съм последният човек, който ще отрече правото на госпожа Гинка Върбакова и "Инерком" да станат собственици на българските активи на ЧЕЗ. Радвам се всеки път, когато български предприемач направи голяма крачка и смени лигата, в която се състезава.

Нито ме притеснява, че КЕВР няма да има лостове, за да регулира и контролира дейността, макар че не трябва да се залита в краен оптимизъм. Да напомня само, че по-голяма част от правомощията на КЕВР са постфактум - т.е. белята може да се направи и чак след това да се предприемат спешни и коригиращи действия (ако питате мен, това си е постоянно цъкаща бомба под правителството и България).

Това е смисълът на регулаторните правомощия на КЕВР, не да бъдат управляващи и да заместват мениджмънта.

Но сделката е невъзможна без обществено разбиране и приемане, поне в частта прозрачност и видимост, на рисковете за обществото.

На първо място, не мога да си затворя очите за очевидния факт, че от това, което се представя като структура и модел на сделката, госпожа Върбакова не е нито мажоритарен, нито дори контролиращ собственик. Както посочих, размерът на средствата под неин контрол е нищожен на фона на средствата, нужни за придобиване на активите. Не става въпрос за активите, които тя може да заложи, за да изтегли кредит, а за новите методологии за оценка на кредитните рискове, които са в сила от началото на 2018 година.

Няма банка - нито в България, нито дори сега в Европа, която да приеме този риск, за да финансира сделка, която съвкупно отива над 700 милиона евро от базата, от която стартира госпожа Върбакова и "Инерком". Това ви го гарантирам.

Следователно зад кадър има хора, които гарантират с лични или корпоративни гаранции тази сделка пред банките, за да ги освободи от кредитния риск. Но остават репутационният риск и съмненията за задкулисие, които ВИНАГИ имат за резултат субоптимално управление на подобни придобивания. Едни пари, вместо за инвестиции и развитие на компанията, отиват за смазване на нечии джобове.

А сега нещо за КЕВР - какво може и какво не може

Номинално на регулатора му е все тая за колко и кой придобива, ако новата компания "Инерком" успее да изпълни лицензията си и потребителите си получават своето. Но не може да не се интересува от ключови и свръхрискови фактори по сделката, които могат да поставят под заплаха възможността на "Инерком" да изпълнява функциите си на собственик и притежател на лиценз. Примерно при обемите на декларирана печалба и ниво на дивиденти на компаниите на ЧЕЗ за последните години, от които ще трябва да се погасяват кредитите по придобиване, няма как "Инерком" и кредиторите ѝ да бъдат спокойни. Съгласете се, че е странно как компания без никакъв опит ще може да генерира по-големи печалби и дивиденти от прегорялата в битки ЧЕЗ в България.

Идиоти кредитори също няма. Тогава или настъпва събитието Х и реалните кредитори стават реални собственици или... компанията "Инерком" фалира и банките назначават синдик. Колкото и ективно и бързо да реагира КЕВР, тя не разполага с паралелен мениджърски ресурс и готовност, които да осигурят и най-вече да гарантират непрекъсваемо и безпроблемно функциониране на пренос и търговия с електрическа енергия за над 2 милиона потребители.

Докато КЕВР установи проблема и предпише мерки, минава време. Така че не разчитайте на КЕВР - поне не така ангро, както се спряга в медиите.

Освен това забравете, че някой ще допусне държавата в сделката на "Инерком", нито че има смисъл от това, защото няма съмнение, че притчата за държавата и нейното участие служат по-скоро медийно, за да дадат индулгенция на сделката пред обществото. Предложението на БСП пък за национализация е толкова абсурдно и далеч от прагматичната полезност, че дори няма смисъл да се тълкува - нито могат, нито ще го направят, нито знаят за какво иде реч. Те там са по едрия макромащаб, но нямат никакъв опит в детайлните проекции на подобни сделки по придобивания, защото по техния сценарий или ще стигнем до загуби на стотици милиони, или до дело за държавна помощ в ЕК. Толкова са объркани предложенията в тази плоскост, че не си струва да се говори.

Затова препоръката ми към госпожа Върбакова, за да не загуби тези 5 милиона евро гаранция, е да си каже за какво става реч и кой е реалният собственик. Ако не е за казване, да го смени, ако не може да го смени, да се върне към основния си бизнес.

Нямам илюзии, че ще го направи. Затова и не очаквам сделката да се състои.

 

Аз съм последният човек, който ще отрече правото на госпожа Гинка Върбакова и "Инерком" да станат собственици на българските активи на ЧЕЗ. Радвам се всеки път, когато български предприемач направи голяма крачка и смени лигата, в която се състезава.

Нито ме притеснява, че КЕВР няма да има лостове, за да регулира и контролира дейността, макар че не трябва да се залита в краен оптимизъм. Да напомня само, че по-голяма част от правомощията на КЕВР са постфактум - т.е. белята може да се направи и чак след това да се предприемат спешни и коригиращи действия (ако питате мен, това си е постоянно цъкаща бомба под правителството и България).

Това е смисълът на регулаторните правомощия на КЕВР, не да бъдат управляващи и да заместват мениджмънта.

Но сделката е невъзможна без обществено разбиране и приемане, поне в частта прозрачност и видимост, на рисковете за обществото.

На първо място, не мога да си затворя очите за очевидния факт, че от това, което се представя като структура и модел на сделката, госпожа Върбакова не е нито мажоритарен, нито дори контролиращ собственик. Както посочих, размерът на средствата под неин контрол е нищожен на фона на средствата, нужни за придобиване на активите. Не става въпрос за активите, които тя може да заложи, за да изтегли кредит, а за новите методологии за оценка на кредитните рискове, които са в сила от началото на 2018 година.

Няма банка - нито в България, нито дори сега в Европа, която да приеме този риск, за да финансира сделка, която съвкупно отива над 700 милиона евро от базата, от която стартира госпожа Върбакова и "Инерком". Това ви го гарантирам.

Следователно зад кадър има хора, които гарантират с лични или корпоративни гаранции тази сделка пред банките, за да ги освободи от кредитния риск. Но остават репутационният риск и съмненията за задкулисие, които ВИНАГИ имат за резултат субоптимално управление на подобни придобивания. Едни пари, вместо за инвестиции и развитие на компанията, отиват за смазване на нечии джобове.

А сега нещо за КЕВР - какво може и какво не може

Номинално на регулатора му е все тая за колко и кой придобива, ако новата компания "Инерком" успее да изпълни лицензията си и потребителите си получават своето. Но не може да не се интересува от ключови и свръхрискови фактори по сделката, които могат да поставят под заплаха възможността на "Инерком" да изпълнява функциите си на собственик и притежател на лиценз. Примерно при обемите на декларирана печалба и ниво на дивиденти на компаниите на ЧЕЗ за последните години, от които ще трябва да се погасяват кредитите по придобиване, няма как "Инерком" и кредиторите ѝ да бъдат спокойни. Съгласете се, че е странно как компания без никакъв опит ще може да генерира по-големи печалби и дивиденти от прегорялата в битки ЧЕЗ в България.

Идиоти кредитори също няма. Тогава или настъпва събитието Х и реалните кредитори стават реални собственици или... компанията "Инерком" фалира и банките назначават синдик. Колкото и ективно и бързо да реагира КЕВР, тя не разполага с паралелен мениджърски ресурс и готовност, които да осигурят и най-вече да гарантират непрекъсваемо и безпроблемно функциониране на пренос и търговия с електрическа енергия за над 2 милиона потребители.

Докато КЕВР установи проблема и предпише мерки, минава време. Така че не разчитайте на КЕВР - поне не така ангро, както се спряга в медиите.

Освен това забравете, че някой ще допусне държавата в сделката на "Инерком", нито че има смисъл от това, защото няма съмнение, че притчата за държавата и нейното участие служат по-скоро медийно, за да дадат индулгенция на сделката пред обществото. Предложението на БСП пък за национализация е толкова абсурдно и далеч от прагматичната полезност, че дори няма смисъл да се тълкува - нито могат, нито ще го направят, нито знаят за какво иде реч. Те там са по едрия макромащаб, но нямат никакъв опит в детайлните проекции на подобни сделки по придобивания, защото по техния сценарий или ще стигнем до загуби на стотици милиони, или до дело за държавна помощ в ЕК. Толкова са объркани предложенията в тази плоскост, че не си струва да се говори.

Затова препоръката ми към госпожа Върбакова, за да не загуби тези 5 милиона евро гаранция, е да си каже за какво става реч и кой е реалният собственик. Ако не е за казване, да го смени, ако не може да го смени, да се върне към основния си бизнес.

Нямам илюзии, че ще го направи. Затова и не очаквам сделката да се състои.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията