Ad Config - Website header

 

Article_top

Тази седмица бе публикуван докладът на Експертната група на високо равнище срещу фалшивите новини и дезинформацията в интернет. Той бе представен лично от европейския комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, която още с встъпването си в длъжност обяви за свой приоритет борбата срещу фалшивите новини.

Европейският съюз се занимава на най-високо равнище с този проблем, ангажирани са доказани и опитни експерти, отделено е много време, написан е доклад – с това добрите новини приключват.

Преведен на разбираем български език, докладът ни казва, че Европейският съюз ще създава работна група след работна група, всички те ще пишат доклади, които ще препоръчват създаването на нови работни групи, които ще пишат нови доклади, а данъкоплатците ще поемаме разходите за тази самодостатъчна дейност.

Проблем 1 – Голямото писане

Докладът препоръчва изготвянето на Кодекс на практиките от всички заинтересовани страни. До месец юли Европейската комисия трябва да възложи изготвянето на Доклад за оценка на напредъка, а до края на септември ще се оценява готовността за изпълнение на Кодекса. Месец-два по-късно новият Доклад ще бъде публикуван, а после започва поредната оценка. От началото на 2019 г. Кодексът трябва да влезе в сила. През месец март 2019 г. Европейската комисия ще разшири проучването на темата. През юли 2019 г. идва втори доклад за напредъка...

По същата бюрократична схема, с доклад след доклад, и правосъдието вече е реформирано, и ромите отдавна са интегрирани. Това е сарказъм, дано да е ясно.

Проблем 2 – Дайте да дадем

Основната препоръка в публикувания Доклад е създаването на Коалиция от заинтересованите страни, т.е. интернет платформите, медиите, гражданското общество чрез организации за проверка на факти (т.нар. Fact-Checkers) и журналистически асоциации, новинарските медии, академичните среди, националните и наднационални власти... Коалицията трябва да напише Кодекс на практиките. В него вероятно ще пише прекрасни неща, които всички ще се ангажират да спазват – т.е. саморегулация.

По същата схема медиите в България се ангажираха с Етичен кодекс през 2004 г., който оправи веднъж завинаги медийния пейзаж в страната. И това е сарказъм. Саморегулацията е по желание и, както показва животът, винаги има достатъчно много играчи, които не желаят да са част от тази саморегулация и не спазват правилата. А и едва ли някой ще посмее да покани стратезите от Кремъл да подпишат Кодекса...

Проблем 3 – Ръсене със захар срещу катастрофи

Препоръките в доклада залитат към лесни решения като подпомагане на Fact-Checkers, обучения на журналисти и разработване на съобразени с различните възрасти подходи за увеличаване на медийната грамотност. Всяка от тези дейности е сериозно занимание, изисква подготовка, отдаденост и време. Но ако една „новина“ достигне до 100 човека, то нейното опровержение от Fact-Checker-ите достига до един човек. Факт. В учебниците по музика е включена и операта, но мнозинството продължава да харесва чалга или съответния национален еквивалент. А в последните 20 години съм станал свидетел на толкова журналистически обучения, че имам право да съм силно скептичен към този подход. Не е това пътят, вервайте ми.

Проблем 4 – Теория, а не практика

Докладът препоръчва създаването във всяка държава от ЕС на Центрове за изследване на дезинформацията, които да бъдат подкрепяни финансово от властите на национално и наднационално равнище. Това е изключително важна дейност, която ще води до повече познание. Този път няма никакъв сарказъм – изследванията са важни, но реалността също е важна. Едва ли остана нещо неизследвано в българското общество, много често именно с европейска помощ, но това не бе последвано от реални политики и промяна. Всяка сфера от живота може да бъде пример. Предстои да създадем заетост на множество експерти, които ще пишат множеството доклади. И какво от това?

След всичко описано дотук, вероятно се питате: А какво стана с дезинформацията и фалшивите новини? С тях какво ще правим? Предстои ни твърде много да говорим по темата, вероятно да научим много нови неща, но това не изглежда да ни приближава до решение на проблема.

Проблем 5 – Повече несвобода на медиите

Експертната група на Мария Габриел препоръчва Европейската комисия да разхлаби режима за държавна помощ и да стимулира правителствата да подпомагат финансово „плуралистичната медийна среда“ и „производството на новинарско съдържание“. Звучи много добре. Иронията тук обаче е, че самите експерти са посочили опасността:

Не всички европейски политици и власти споделят еднакво равнище на уважение към свободата и независимостта на медиите; някои активно се опитват директно или индиректно да контролират и частните, и обществените медии“.

Дайте на правителствата от бившия социалистически лагер още пари за разпределяне на медии и им гледайте сеира. Не че не го гледаме с комуникационните пари по европейските програми, но сега нещата могат да ескалират до невиждани висоти.

Тогава какво да правим?

Нямам претенциите да знам най-верния отговор на този въпрос, но дългогодишният ми опит в медиите ми подсказва описаните по-горе проблеми.

Като начало можем да обсъдим има ли механизъм, който да гарантира разпределяне на обществен ресурс за медии при зачитане на строги критерии за качество, в услуга на интереса на обществото да бъде информирано и без възможност за пряка политическа намеса – това е основният въпрос. А след това властите могат да се запитат дали службите вършат достатъчно работа за противодействие на проникването на нерегламентирано външно финансиране към медии и политически партии, чиято цел е да внушава страх и обърканост в обществото и да провокира антиевропейски настроения. Тези два въпроса са достатъчни за начало. И тук европейските институции и национални власти имат достатъчно, даже прекалено достатъчно работа. Но по-лесно е да не забелязваме очевидните проблеми, а вместо това да си пишем доклади и да създаваме работна група след работна група.

П.П. Има и още една добра новина - ЕС ще изостави израза „фалшиви новини“ и ще го замени с „дезинформация“, който описва много по-точно проблема. Това на достатъчно много хора ни бе ясно още преди няколко години и е добре, че Брюксел стига до същия извод, макар и със закъснение.

 

Тази седмица бе публикуван докладът на Експертната група на високо равнище срещу фалшивите новини и дезинформацията в интернет. Той бе представен лично от европейския комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, която още с встъпването си в длъжност обяви за свой приоритет борбата срещу фалшивите новини.

Европейският съюз се занимава на най-високо равнище с този проблем, ангажирани са доказани и опитни експерти, отделено е много време, написан е доклад – с това добрите новини приключват.

Преведен на разбираем български език, докладът ни казва, че Европейският съюз ще създава работна група след работна група, всички те ще пишат доклади, които ще препоръчват създаването на нови работни групи, които ще пишат нови доклади, а данъкоплатците ще поемаме разходите за тази самодостатъчна дейност.

Проблем 1 – Голямото писане

Докладът препоръчва изготвянето на Кодекс на практиките от всички заинтересовани страни. До месец юли Европейската комисия трябва да възложи изготвянето на Доклад за оценка на напредъка, а до края на септември ще се оценява готовността за изпълнение на Кодекса. Месец-два по-късно новият Доклад ще бъде публикуван, а после започва поредната оценка. От началото на 2019 г. Кодексът трябва да влезе в сила. През месец март 2019 г. Европейската комисия ще разшири проучването на темата. През юли 2019 г. идва втори доклад за напредъка...

По същата бюрократична схема, с доклад след доклад, и правосъдието вече е реформирано, и ромите отдавна са интегрирани. Това е сарказъм, дано да е ясно.

Проблем 2 – Дайте да дадем

Основната препоръка в публикувания Доклад е създаването на Коалиция от заинтересованите страни, т.е. интернет платформите, медиите, гражданското общество чрез организации за проверка на факти (т.нар. Fact-Checkers) и журналистически асоциации, новинарските медии, академичните среди, националните и наднационални власти... Коалицията трябва да напише Кодекс на практиките. В него вероятно ще пише прекрасни неща, които всички ще се ангажират да спазват – т.е. саморегулация.

По същата схема медиите в България се ангажираха с Етичен кодекс през 2004 г., който оправи веднъж завинаги медийния пейзаж в страната. И това е сарказъм. Саморегулацията е по желание и, както показва животът, винаги има достатъчно много играчи, които не желаят да са част от тази саморегулация и не спазват правилата. А и едва ли някой ще посмее да покани стратезите от Кремъл да подпишат Кодекса...

Проблем 3 – Ръсене със захар срещу катастрофи

Препоръките в доклада залитат към лесни решения като подпомагане на Fact-Checkers, обучения на журналисти и разработване на съобразени с различните възрасти подходи за увеличаване на медийната грамотност. Всяка от тези дейности е сериозно занимание, изисква подготовка, отдаденост и време. Но ако една „новина“ достигне до 100 човека, то нейното опровержение от Fact-Checker-ите достига до един човек. Факт. В учебниците по музика е включена и операта, но мнозинството продължава да харесва чалга или съответния национален еквивалент. А в последните 20 години съм станал свидетел на толкова журналистически обучения, че имам право да съм силно скептичен към този подход. Не е това пътят, вервайте ми.

Проблем 4 – Теория, а не практика

Докладът препоръчва създаването във всяка държава от ЕС на Центрове за изследване на дезинформацията, които да бъдат подкрепяни финансово от властите на национално и наднационално равнище. Това е изключително важна дейност, която ще води до повече познание. Този път няма никакъв сарказъм – изследванията са важни, но реалността също е важна. Едва ли остана нещо неизследвано в българското общество, много често именно с европейска помощ, но това не бе последвано от реални политики и промяна. Всяка сфера от живота може да бъде пример. Предстои да създадем заетост на множество експерти, които ще пишат множеството доклади. И какво от това?

След всичко описано дотук, вероятно се питате: А какво стана с дезинформацията и фалшивите новини? С тях какво ще правим? Предстои ни твърде много да говорим по темата, вероятно да научим много нови неща, но това не изглежда да ни приближава до решение на проблема.

Проблем 5 – Повече несвобода на медиите

Експертната група на Мария Габриел препоръчва Европейската комисия да разхлаби режима за държавна помощ и да стимулира правителствата да подпомагат финансово „плуралистичната медийна среда“ и „производството на новинарско съдържание“. Звучи много добре. Иронията тук обаче е, че самите експерти са посочили опасността:

Не всички европейски политици и власти споделят еднакво равнище на уважение към свободата и независимостта на медиите; някои активно се опитват директно или индиректно да контролират и частните, и обществените медии“.

Дайте на правителствата от бившия социалистически лагер още пари за разпределяне на медии и им гледайте сеира. Не че не го гледаме с комуникационните пари по европейските програми, но сега нещата могат да ескалират до невиждани висоти.

Тогава какво да правим?

Нямам претенциите да знам най-верния отговор на този въпрос, но дългогодишният ми опит в медиите ми подсказва описаните по-горе проблеми.

Като начало можем да обсъдим има ли механизъм, който да гарантира разпределяне на обществен ресурс за медии при зачитане на строги критерии за качество, в услуга на интереса на обществото да бъде информирано и без възможност за пряка политическа намеса – това е основният въпрос. А след това властите могат да се запитат дали службите вършат достатъчно работа за противодействие на проникването на нерегламентирано външно финансиране към медии и политически партии, чиято цел е да внушава страх и обърканост в обществото и да провокира антиевропейски настроения. Тези два въпроса са достатъчни за начало. И тук европейските институции и национални власти имат достатъчно, даже прекалено достатъчно работа. Но по-лесно е да не забелязваме очевидните проблеми, а вместо това да си пишем доклади и да създаваме работна група след работна група.

П.П. Има и още една добра новина - ЕС ще изостави израза „фалшиви новини“ и ще го замени с „дезинформация“, който описва много по-точно проблема. Това на достатъчно много хора ни бе ясно още преди няколко години и е добре, че Брюксел стига до същия извод, макар и със закъснение.

Коментари

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Ах, гнидо-ооо!

Прищял му се на джендъра "механизъм, който да гарантира разпределяне на обществен ресурс за медии". Ма как се ненаядохте бе - от една страна фармак-олигарха налива, от друга - Сорос, обаче пак зинали и за парите на данъкоплатеца. Да ви приседне дано на всичките медийни псевдари.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията