Премиерът Бойко Борисов направи кратка историческа ретроспекция на отношенията между Европа и Турция. Това стана по време на изявление след среща с австрийския канцлер Себастиан Курц. Справката бе в отговор на въпрос на австрийски журналист за мнението на Борисов за това трябва ли преговорите за членство на Турция в ЕС да продължат. Борисов припомни, че Османската империя е стигала до Виена, а България е била под нейната власт.

"Векове наред сме били под владичество, иго, както искате го наречете. Не за ден и за два, а 5 века. За съжаление, все повече излизам лош пророк. От няколко месеца казвам как ще се влошат отношенията, светът върви главоломно към конфликт. Вече политици с имена и държави си говорят за ракети, войни и все по-реален става страхът на хората. Турция води война с кюрдите в Сирия, руснаците, американците, "Ислямска държава" са там. Гинат хора и в този момент там. Отношенията между лидерите стават все по-лоши. Вариантите са два – или да се опитаме с дипломация, мир, такт, да се измъкнем от кризата, или да докараме армия от НАТО, която да застане срещу друга НАТО-вска армия. Ние на Балканите многократно сме изпитали какво значи да има конфликт. Затова, ако мислите, че ми е най-приятното да организирам такива срещи – не. Огромна разправия, труд и армия от хора се занимават с това. Имам само една единствена цел – да продължи да работи споразумението. Представете си 200 000 тук, представете си ги след това в Австрия. Виждате как си говорят Турция и САЩ, виждате за какво превъоръжаване иде реч. Ако някой си мисли, че с война могат да се нанесат победи, аз съм скептичен", коментира Борисов.

И допълни:

"При срещите ми с Ангела Меркел, Марк Рюте, Виктор Орбан, пред тях винаги съм казва, че 2018 г. трябва дас е разглежда като българо-автстрийско председателство по основните теми, защото нито можем да започнем и да завършим за 6 месеца процес като Западните Балкани, нито охраната на външните граници, нито всички общо теми и решения, които трябва да вземем по Дъблинско споразумение, кохезионна политика и всичко останало".

Борисов е информирал Курц, че на срещата на 26 март във Варна между Реджеп Ердоган, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и България има поставена една единствена цел - продължаване на действията по споразумението, "за да може тези над 3 млн. мигранти да останат в Турция, за което да си платим, но да предпазим Европа от тази мигрантска вълна".

Няма държава в Европа, която е инвестирала толкова усилия по опазването на външните граници, каза от своя страна Курц.

"Радвам се, че съм в България за първи път във функцията ми на федерален канцлер на Австрия. От години работим много добре с г-н Борисов. Радвам се, че имахме възможност да постигнем добри резултати. Благодаря за силното представяне на България по време на председателството на ЕС. Имаме много подобно отношение към важните за ЕС въпроси и ще използваме председателството да направим Европа по-силна, да работи повече по големите въпроси, а малките да остави на отделните държави", заяви Курц.

И продължи:

"Благодаря на България, особено на теб приятелю, за това, че с такава настойчивост се наложи да се спре мигрантската вълна до голяма степен. Важно е за всички нас, държавите от Западните Балкани да бъдат подкрепени по пътя си към Европа. Това е в интерес на държавите около тях. Радваме се, че имаме възможност да подкрепим България да бъде приета в шенгенското пространство".  

Според Курц обаче е твърде рано да се говори за присъедняване на Турция към ЕС.

"В начална фаза се намираме на преговорите за финансовата рамка. Вероятно една година ще ни отнеме. Ние като държава, която е платец в ЕС искаме да видим едно по-рационално разходване и съответно  пропорционалност в разходите. ЕС ще стане по-малък след излизането на Великобритания и затова трябва да бъдем по-ефикасни в харченето", каза още Курц.